Петя се срещна с водач, който определено искаше и успя преди всичко да ни развесели. Яви се като “случайно минаващ”, сякаш изневиделица. “Появи се някой – чука ме по главата и крещи; светло е; мъж свири на флейта, смее се, лети, с гръцка туника; смее се, с лък на купидон; името му е Барометър; бил случайно минаващ… Антигерой…???”
Водачът я развесели, основното послание още с появяването му беше:
“Няма нищо сериозно”
П: Черното всъщност е бяло.
Ю: Какво има предвид?
П: Не можем да преценяваме от нашата перспектива – кое е духовно, кое не. Човекът, който работи за духовното… Всъщност виждам Сляпата Темида и това, че трябва да е сляпа, защото не може да преценява.
Ю: Знаеш ли за кого се отнася?
П: Не.
Ю: Аз мисля, че това в момента се отнася и за други хора, много хора напоследък получават послания, свързани с тъмнината. Ако водачът смята, че е удачно, нека да ни даде някакви пояснения… Каква е ползата от тъмнината примерно, от антигероите?
П: Казва, че не съм дораснала за това.
И двете се разкашляхме. Явно водачите имаха план.
Ю: Каква е причината да кашляш?
П: Нещо, което ме дави.
Ю: Какво те дави?
П: Интересно, виждам снаха ми, сякаш се опитва да ми сложи някаква тежест върху гърдите, опитва се нещо да ми направи.
Ю: Попитай я какво се е случило?… Тя как се чувства? Може да възникне спомен в теб, някаква случка да се появи…
П: Казва, че може и без мене.
Това ми прозвуча като провокация – обикновено подобни думи биха ме притеснили, но в случая ми стана интересно да разбера за какво става въпрос.
Ю: Добре. Какво предлага?… Ти на какво й пречиш?
П: Не знам, не казва.
Ю: Добре. Съгласна ли си да разгледаме варианта, в който да разберем какво означава това: “Без теб”? Какво би могло да бъде, какво означава на практика?
П: Появи се път.
Ю: По който ти да тръгнеш ли?
П: Да.
Ю: Готова ли си да го направиш?
П: Малко ме е страх. Малко е мъглив, черен път, като междуселски.
Ю: Ти на пътя ли си?
П: В началото съм.
Ю: Мх, и тя иска да те побутне да тръгнеш по този път?
П: Да.
Ю: Ти как изглеждаш на този път?
П: Като малко дете, 4-5годишна.
Ю: Трябва ли някой да те води или сама ще вървиш?
П: Някой ми подаде ръка, не го виждам.
Ю: Доверяваш ли му се?
Петя започна да се смее неудържимо. Показа й се увеселителен парк, интересен, с демонстрация, че всичко е шега, като на игра. Всичко се насити с много детско настроение.
Ю: Сякаш посланието е: Не вземай нищо на сериозно?
П: Всъщност посланието е: Няма антигерои! Хората, които определяш като някакви антигерои: само в мъглата ги виждаш, всъщност не ги виждаш. Не успяваш да видиш нищо.
Ю: А така. И на мен напоследък често ми обясняват такива неща.
П: Дойде водач, с огромна красивa… /не се чува на записа/ – Шарко.
Ю: Какво правите с Шарко?
П: Нищо, само да зная, че е тука. Иска мартеница да му вържа. / връзва му я, смее се/ Всъщност тук има вече много водачи: те не са водачи само на мен – те са на всички хора, не само на хора, и на камъните, на всичко живо; дори и камъните са живи. Просто те /камъните/ живеят тук в същото време, в същото пространство. Ние нямаме сетивата да ги видим.
Ю: А те имат ли сетива нас да ни видят?
П: Виждат ни, да.
Ю: Искаш ли да видиш гледната точка на някой камък, ако ти е интересно?
Петя мислено се пресели в камък по неин избор: усети студ, топлина, абсолютен покой, без емоции.
Ю: Когато ти омръзне да стоиш в него просто излез… Къде си сега?
П: На улица, в град.
Ю: Ти как изглеждаш?
П: Пак съм малка, на 4 – 5, сега излязох на поляна.
Ю: Ти пак си си 4-5годишна? Значи до тук беше увеселителен парк,… град, поляна…
П: Някакви хора има, излизат от гората и идват към мене, любопитна съм и малко изплашена. Облечени са с кожи, тъмни на цвят, виждам коне, някой ме качва при него. /Смее се/ Сега съм в детската градина… Явно съм се отклонила от пътя – пращат ме при другите деца. Отивам да си играя с децата.
Ю: Някое дете познато ли ти е?
П: Не, просто деца в детската градина, някъде в селото, сред другите. Просто трябва да си играя при децата.
Ю: Явно има някакво послание?
П: Нещо рисувам, щастлива съм. Това са неща, които някога съм правила – рисувала съм, бродирала съм, тъкала съм.
Ю: Каква е причината да ти ги показват?
П: Творчеството е важно, да създаваш красота е важно. Блокирала съм го, да.
Ю: Коя е подходящата дейност за започване на творческия процес?
П: Писането.
Ю: Кой може да ти помага?
П: Кучето (водач).
Ю: Той на какво ще те учи?
П: Да се забавлявам.
Ю: Какво е добре да пишеш, някаква насока? Като хоби или като работа да бъде?
П: Няма значение – да записвам фантазиите си. Това е блокирано някъде долу ниско в корема.
Ю: Какво може да помогне да махнем този блокаж?
П: Това е нещо, което писането може да махне. И отначало ще е ужасно нелепо, ужасно нелепо /смее се/, безсмислено, след него има нещо, което е важно да се случи.
Ю: Явно всички хора, които пишат, минават през това?
П: Не всички минават през това. Така или иначе ще внимавам, дори и нелепост да е…
Ю: И блокажът постепенно ще се разнесе, така ли?
П: Да, почти веднага.
Ю: Имаш ли въпроси във връзка с това нещо?
П: Не знам.
Ю: Освен с писане, с какво друго е добре да се занимаваш?
П: Боядисване – на къщата. Не аз де. Има средства, дошло е времето, трябва да се случи.
Ю: Друго?
П: Някакво пътуване по вода. Има вариант за служебно пътуване в … – засега го виждам, да. Вероятно ще се случи.
Пътуването се е случило няколко месеца по-късно, по начин доста различен от този, който Петя би могла да си представи.
Ю: Нещо друго искат ли да покажат?… Или да попитам за разливането на вода покрай Задушница? Баба ти ли ще се появи?
П: Да.
Една от починалите баби на Петя често се явява в сънищата и регресиите й. Дни преди срещата ни Петя отново я беше сънувала: в съня баба й е поискала вода. И по същото време, по необясними причини, в ежедневието си Петя няколко пъти е разливала вода, много вода. Тъй като всичко това й е направило впечатление, тя пожела: по време на регресията да получи разяснение.
Ю: Какво означава това, че няма кой да й даде вода?
П: Не че няма кой, а трябва да съм точно аз.
Ю: Добре, нека да даде разяснения защо точно ти: предварително поети ангажименти ли са? Ти имаш ли някаква по-специална дарба? Защо точно ти?
П: Не, няма връзка с това. Казва: Да не забравяш.
Ю: Добре, с какво е важна тази вода, нека да даде някакви разяснения.
П: Тя всъщност не е за нея.
Ю: За кого е?
П: А, това е всъщност: аз пия твърде много вода, прекалявам с водата! Наливам се с вода! “Това са глупости – казва – дето трябвало толкова много вода да се пие!”
Ю: Виж ти, колко вода трябва да пиеш?
П: Ами литър и половина, не повече.
Ю: Ти по колко пиеш?
П: Повече, не знам. Водата ми пречи понякога. Затруднява бъбреците допълнително.
Ю: Виж ти. Съвет относно храната ти има ли?
П: С храната всичко е наред, само с водата прекалявам.
Ю: Тя е искала да се погрижи за теб, така ли?
П: Да.
Ю: Нещо друго иска ли да каже?
П: И с кафето прекалявам. /смее се/ На Задушница излязох да пия кафе и сервитьорката ми разля кафето…
Ю: Виж ти. По колко кафета е добре да пиеш?
П: Крайно време е да заменя кафето с чая.
Ю: А примерно ръж и леблебия?
П: Не, не става, не и черен чай, няма нужда от това, леки чайове.
Ю: Примерно лайка?
П: Да.
Ю: Някой ще помага ли?
П: Няма нужда.
Ю: На мен ми стана интересно и искам да попитам: това, което ние правим тук за нашите починали близки, има ли значение за тях (имам предвид ритуалите по време Задушница)?
П: Абсолютно никакво.
Ю: А това, което си мислим за тях, има ли някакво значение за тях?
П: Не, не, това са глупости, дето си мислим, че можем да ги държим тука. Не, всеки си има пътя, той си тръгва от тука каквото и да правиш, те…
Ю: Тя иска ли да даде някакви съвети, нещо да разкаже?
П: Не, не.
Ю: Тогава да благодарим.
П: Казва, че все пак много й харесва снимката, която има на гроба. /смее се/ Не е важно да е хубава.
Ю: Значи ние всичко правим за нас си?
П: Да, да.
Ю: Това е. Нещо друго тогава, ако искат да ти кажат или ти да питаш?
П: Казва, че е видяла Бога.
Ю: Да разкаже за него.
П: Не може. И все пак да се пости е глупаво… /смее се, Петя спазва официалните пости/ На никой не му е притрябвало такова строго заричане – толкова дни трябва да бъде, пък сега ако сбъркаш с нещо, нали… Просто това е глупост, а не че не трябва да се пости. По този начин да се ограничаваш е голяма глупост. Иначе е полезно, да… Полезно е за тялото, за здравето, за разтоварване. Като цяло по-малко храна.
Ю: Без да се прекалява с каквото и да е?
П: Абсолютно.
Ю: Нито с малкото храна, нито с многото?
П: Да, точно.
Ю: А по отношение на гладуването, примерно житен режим, който много хора спазват в момента? Или това няма отношение?
П: Всичко е добре когато е с мярка. Ограничаването е също толкова вредно, колкото и неограничаването; спазването на всякакви режими; това да се притесняваш, че може да ядеш вредна храна, че нещо ти навредява; цялото вманиачаване… Нищо не може да…, храната не може да е толкова вредна колкото ние… Ядеш, готвиш, дъвчеш… Няма нищо толкова страшно в храната, колкото ние се притесняваме!
Ю: А Е-тата, консервантите?
П: Просто не са толкова страшни, колкото ги правим.
Ю:И аз съм си го мислила много пъти, и на мен ми е казвано и показвано.
П: Основния проблем с храната е количеството, това е единствения проблем!
Ю: Много интересно, защото напоследък и аз имам такова усещане.
П: Все повече хора усещат по-малко глад, започват да ядат по-малко.
Ю: Нещо друго?
П: Не, някой ме благослови и си тръгна.
Ю: Усети тялото – има ли нещо за изчистване?
П: Не, няма.
Ю: Само ще те помоля да се издигнеш мислено нагоре, да направиш мислен преглед на днешното пътуване и да ми кажеш: ако имаше най-важно послание, то как би звучало?
П: Совите не са това, което са. /Смях/
Следва връщане…
Снимка: Интернет
