Новия живот на Царя – Светът на сънищата

Имало едно време Цар и Царица. Те били красиви, те били богати, те били щастливи. Един ден през царството минал също толкова богат, красив и щастлив Принц.
– Здравейте, мили мои – рекъл той на Царя и Царицата – Защо стоите пред двореца и нищо не вършите?
– Какво да вършим? – попитали те – Ние сме Цар и Царица, имаме всичко, от което се нуждае едно човешко същество. За какво ни е да вършим каквото и да било?
– Точно защото сте Цар и Царица, затова. Вие трябва да управлявате народа, вие трябва да спортувате, вие трябва да четете и да следите новините, вие трябва да сте ангажирани с нещо, за да сте живи.
– И за какво ни е? Ние имаме хора за всичко това и те се справят много добре. Хората в царството са доволни, ние сме доволни, вие, нашите съседи сте доволни. За какво ни е да се занимаваме с всичко това?
Замислил се напетият момък, умълчал се и отминал. Минали ден, два, три. Някаква мисъл се загнездила в главата на Царя и не му давала и миг покой: „Ами ако Принцът е прав? Ако хората от царството не са доволни? Ако все пак нещо не е наред, тогава какво ще правим?” Мислил, мислил Царят и решил да провери. Станал, раздвижил се полека и се огледал – мдаааааа…….. – „Май дворът наоколо не е много чист?!” – помислил той, но не бил съвсем сигурен в преценката си. Започнал да се движи насам-натам, да се оглежда, но се оказало, че всяко едно движение му е трудно, че за всичко трябва да полага големи усилия. „Какво става? – помислил той – нали всичко беше наред? Нали сме богати, щастливи, красиви? Какво става? Защо се движа толкова трудно? Има ли тук някъде огледало?”
– Да, господарю, ето тук – сякаш чул мислите му (а може и да не са били точно мисли ) отговорил близкият придворен и го завел до огромно огледало. Огледал се Царят и – О! Ужас! Какво според вас е видял?  „Естествено – ще кажете вие – едно разплуто чудовище ” Е, не точно. Все пак не бил чудовище, а изглеждал като един напълно обикновен отегчен човек – брадясал, подпухнал, безжизнен. „Това аз ли съм? – мислел тромаво Царят – или някой друг?”
– Вие сте, Царю! – отново отговорил придворният – Вие в цялата си красота и величие! – и се поклонил.
– Каква красота, какво величие – възроптал Царят – Погледни само на какво съм заприличал!
– Аз не виждам нищо лошо в това – отвърнал угоднически поданикът – Вие сте Цар и така подобава на Цар. Външният ви вид издава задоволството и охолството, в които живеете, Ваше Величество. Те са мечта за всеки беден и отруден човек от Царството.
– Беден? Искате да кажете, че в Царството ми има бедни хора?
– Че как иначе, Ваше Величество? Това е Царство и не може без бедни хора. Всичко е наред, Царю честити.
– Абе как ще е наред – промърморил Царят – Сега ще изляза и ще разгледам.
Речено, сторено. Макар и трудно, Царят се избръснал, преоблякъл, заповядал да приготвят любимата му каляска и тръгнал на обиколка из страната. И както и сами се досещате, това, което видял, никак не му се понравило. Навсякъде била пустош, хората били омърлушени и отрудени, бедността лъхала от всеки един ъгъл и всяка една тревичка по пътя. Озадачил се Царят, замислил се. Събудила се царската жилка в него, пробудило се нещо дълбоко заспало и прошепнало: „Всичко е поправимо, няма страшно. Ще започнеш промяната първо със себе си.”
Зарадвал се Царят, отдъхнал си. Извикал Царицата и й казал:
– От днес започвам нов живот. Първо ще върна живота си в тялото ми, а след това и в царството. Ако решиш, последвай ме.
Тя го погледнала озадачено, прозяла се и се върнала на двора, където се чувствала толкова добре. А Царят (нали все пак е Цар) взел живота си в свои ръце – подложил се на диета, спорт, движение, тренировки на ума. Възвърнал собствената си сила и усещания за живота, сякаш се събудил от дълбокия си унес и заявил:
– Вече съм готов!
Свикал съвета на Старейшините, обявил, че редът в Царството се променя. От тук нататък всеки трябвало да се погрижи за собствените си интереси, но така, че да е в услуга както на Царството, така и на себе си. Дал време на всеки един от велможите добре да помисли върху задачата и когато е готов да докладва. Тръгнали си велможите, в началото изплашени и объркани, след това вдъхновени и окрилени. Решили да последват примера на своя цар – погрижили се за външния си вид, стегнали телата си, освежили дрехите си, успокоили ума си. Огледали владенията си, видели изнемогващите хора, извикали ги и им казали:
– Вижте какво, от днес редът в царството се променя. Искаме всеки един от вас добре да помисли как и какво да промени в себе си, така че да е добре както за вас, така и за царството.
– Добре – рекли отрудените хора и се прибрали по домовете си.
Не след дълго започнали да се раждат идеи, предположения, предложения. Много от хората по примера на своите велможи, пристъпили към конкретни действия – почистили телата и домовете си, поискали хубави пътища и училища за децата си, захванали се да подредят дворовете и нивите си. Видели всичко това велможите и се засрамили. Решили, че хората имат право и на свой ред се погрижили за дворовете си, за дворците си. Махнали бурените и калта и те се променили, засияли. Започнали да мислят и дружно да обсъждат как и откъде да минат новите пътища, за да е удобно на всички, къде, как и с какво да построят новите училища или там, където може, да поправят старите. Подготвили нови учители за работа с новите деца, в новите училища. Закипяла трескава дейност в царството, закипял живот бурен и щастлив. Това направило впечатление и на Царицата.
– Какво става тук, какъв е тоя шум? – промърморила тя и станала да провери. Едва се размърдала, всичко я боляло, всичко й било трудно. И тогава видяла Царя – променен, окрилен, омаен и забързан! „Какво става?” – изплашила се тя. Ревност боднала сърцето й, от суета и страх се разтупкало то. Отишла горката в дрореца, застанала на свой ред пред огледалото и на свой ред се събудила . Вече всеки знае какво следва – диети, спорт, нови дрехи, красив и подреден дворец. Все пак тя обичала Царя и не искала да го загуби.
Да, мили деца, това е реалното положение в живота. Така се получават нещата на практика:
ИСКАШ ЛИ ДА ПРОМЕНИШ ЖИВОТА СИ, ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ!