Историята на Мая

Имало едно време Цар и Царица. Те си имали една малка прекрасна дъщеричка на име Мая. Мая расла, порасла в приказен дворец. Животът й бил хубав, бил щастлив, бил прекрасен. Радвала се Мая на дръвчетата, на цветчетата, на пчеличките и на мушичките. Всичко било омайно красиво, омайно прекрасно. Докато един ден, както си играела в гората, пред нея се появил прекрасен, пухкав кафяв мечок:
– Аууууууу – завил той с най-прекрасния си глас – какво правиш в тъмната гора, мила моя?
– Как ще е тъмна? – рекла девойката – Тук е приказно красиво, приказно прекрасно!
– Да, именно – изръмжал мечокът – Не мислиш ли, че е твърде “приказно”, твърде прекрасно, та чак нереално? Как ти се струва?
– На мен ми харесва – усмихнала се Мая.
– А за мен какво ще кажеш?
– Че си прекрасен, мек и пухкав!
– А сега? – оголил огромните си зъби мечокът – Сега какво ще кажеш?
Мая леко потреперила, леко пребледняла, но все още била в нейния си транс и унес и отнесено отвърнала:
– О, прекрасни мой Мечоко, ти си тъй прекрасен и омаен!
Сега вече Мечо не издържал, вдигнал лапа и цапардосал здравата Мая.
– Ти няма ли най-после да се събудиш? – изревал недоволно той – Аз съм тук, пред теб, истински огромен кафяв мечок и спокойно мога да те разкъсам, ако пожелая!
– Да, ако пожелаеш – усмихнала се Мая – Ако пожелаеш… Но явно не го желаеш – рекла тя и се свила на кълбо, също като малко дете.
Седнал до нея тромавия Мечо, сгушил се в нея, полегнал и замъркал като коте. “Да, явно не желая – опитвал се да разсъждава той – интересно…. За какво ли става въпрос?”
– За това, че те обичам, глупчо такъв – сякаш прочела мислите му Мая – Обичам те такъв голям, рошав и тромав. Обичам те с цялото си сърце, обичам те с цялото си същество, прекрасни мой Принце.
“Тая се е побъркала – обезпокоил се Мечокът и се отдръпнал леко – нещо й има. Какъв принц може да съм аз?”
– Моят Принц, принцът на Сърцето ми – продължавала да говори Мая – Снощи сънувах сън. Сънувах, че днес тук, в тъмната гора, ще срещна Принца на моите мечти. Той е приказно богат, приказно красив, приказно щастлив. И аз много, много го обичам.
– Ама ти не ме ли виждаш, или какво? АЗ НЕ СЪМ НИКАКЪВ ПРИНЦ! АЗ СЪМ НАЙ-ОБИКНОВЕН МЕЧОК!
– За мен си принц – натъртила Мая и продължила да си лежи блажено.
“Е, какво пък толкова. Може и да съм принц – заотстъпвал Мечо – Кой знае? Все пак съм красив, умен, силен и огромен. Такава сила като моята не се дава всекиму. ” – успокоил се той и отново полегнал.
Минали час, два, три, пет…… Мечо и Мая започнали да изгладняват, започнали да се чудят какво да правят отсега нататък. “То хубаво съм Принц, ама трябва и да се яде – почесал се по главата Мечо и запремигвал бързо, бързо – Сега пък какво да правя?”
– Гладна съм, Принце мой – промърморила Мая – Искам нещо за ядене.
“Е, сега вече го закъсах. Какво да я правя? Изобщо, какво ядат принцовете и принцесите?” Размърдал се Мечо, станал едва, едва и отишъл за храна. Не щеш ли, покрай Мая минал млад, красив и напет момък.
– Здравей, хубавице моя! -усмихнал се той – Какво правиш тук? Мога ли да направя нещо за теб?
– Махай се оттук, грознико! Аз чакам моя красив и напет Принц, който ще ми донесе най-прекрасния обяд на света! – пренебрежително отговорила Мая и се прозяла сладко, сладко.
– Принц тук, в тъмната гора? Силно се съмнявам в това, мила моя. Но щом си рекла, тъй да бъде – отвърнал истинският принц, завъртял се и си тръгнал. И ненадейно, но пък съвсем естествено, се натъкнал на Мечока.
– Здравей, Мечо! Как си, къде си понесъл този прясно изваден мед?
– Отивам при моята Принцеса да я нахраня. Гладни сме.
Засмял се принцът и проумял какво става. “Ама че забавна история – усмихнал се наум той и се върнал обратно. – Изпадаме в заблуди ежечасно, ежеминутно и е много трудно да се отървем от тях. 🙂 Ех, самият аз колко пъти съм го правил! Я да видим, как може да се помогне на момичето да прогледне отново, та да види истината за света в който живее, да погледне на Мечо с широко отворени, истински очи? Думите, то е ясно, не вършат работа. Нещо друго ще да е.”
Вървял Принцът и трескаво се оглеждал за знаци, за указания, за нещо, което да му привлече погледа, да го подсети за отговора. Но не щеш ли, се спънал в нещо, което казало “щрак” и внезапно осъзнал, че самият той е в капан – истински, реален, метален капан. “Е, хубава работа – и сега? Вместо да помогна, сам ще търся помощ.” – и се развикал колкото му глас държи:
– Ехооооооо, помоооооооощ! Моля, помогнете ми! Хванах се в капана!
Чула го Мая, чул го и мечокът и се втурнали към него. Щом го видял, Мечо се пробудил. Инстинктът му на мечка се обадил, подсказал му, че това е готова, истинска храна… Освирепял Мечо, озверял и се спуснал с остри нокти и оголени зъби към уловената плячка! В този момент се пробудил и инстинкта на Принцесата. За първи път от много време видяла ситуацията такава, каквато е – реална и опасна. Развикала се Мая, закрещяла неистово за помощ. За луд късмет наблизо минавали ловци. Чули виковете и се втурнали да помогнат. Стигнали съвсем навреме, успели да спасят момъка и Принцесата, и си отдъхнали смирено. Били благодарни, че били наблизо, че могли да помогнат.
– Мила Мая – рекли те – Мила моя, бъди благодарна на всеки един миг от твоя живот, който те води към твоето пробуждане! Пробуждането е като вдигане на воал, вдигане на завеса! То е необходимо, то понякога е животоспасяващо. Освободи се от илюзиите, мила моя, и бъди щастлива по един реален и земен начин. Бъди благородна в действията и постъпките си, но никога, никога не забравяй къде и с кого си в момента! Живей в настоящето, мила моя, защото не се знае дали следващия път ще сме наблизо. – рекли ловците и отминали.
Мая се засрамила, взела си поука и оттук нататък била много внимателна.
А принцът – ех, нали е принц, а Мая – принцеса – се влюбил лудо в нея, и останал неин любящ съпруг до края на живота си.
Това е историята на Мая, мили мои деца. Това е историята и на всеки един от вас.
БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ, БЪДЕТЕ БДИТЕЛНИ, БЪДЕТЕ В НАСТОЯЩЕТО!