Това е част от Регресия, за която считам, че може да е полезна за други хора. По време на срещата има и втори водещ, който задава въпроси към края на процеса. Описани са два минали живота.

1.Първия живот, който ММ видя, беше на известна писателка.

Тя много пътуваше, но беше сама. Нямаше семейство и не даваше никакъв личен пример на никого. Този живот беше описан като скучен и сякаш безсмислен.

Накрая някой я уби по време на грабеж. ММ преживя смъртта на писателката и се срещна с Душата на своя убиец. Проведе се разговор с цел изясняване причината за убийството:

Ю: Какво си говорят душите на това ниво на съзнание?

М: Смеем се. Той е трябвало да ме махне от онзи живот, само ми е помогнал да се махна.

Ю: Защото ти е било скучно?

М: Да, бил е смотан.

2.Втория живот беше в края на Атлантида.

В тази епоха на Атлантида е било прието да има специални хора, които да се грижат за децата. Те са имали дарбата да се свързват с тях и са отговаряли децата да са щастливи. Не са били учители. ММ ги нарече „родители” и като такъв „родител” се видя и тя самата. „Просто това е единственото нещо, което трябва да правя – да стоя при децата и да се радваме.” Атлантите са знаели, че децата са щит, който предпазва Атлантида и са се грижели те да са щастливи. „Като цяло Енергията, която излъчват е такава, която поддържа равновесието.”

Децата са били много важни и „осъзнато ценени”.

ММ видя сцена при „контролен пункт”, в която ръководството си дава сметка, че „Земята не издържа и се разрушава”:

М: „Просто са ме викнали да ми кажат за децата, че трябва да се върна, да вдигаме енергията. Казват, че се разрушава.

Ю: Ти знаеш ли как да я вдигаш?

М: Да. Като си играем и те са радват. Децата трябва да се радват.”

Древните Атланти са знаели, че когато децата играят и са щастливи, вдигат енергията и част от тях са се опитали да избегнат унищожението чрез съзнателна работа с децата. Има обаче едно дете, което отказва да се забавлява. То е много умно и знае, че ги използват като щит. Отказва да участва в игрите, защото няма смисъл; защото така или иначе Атлантида ще бъде унищожена. Последват го и други деца.

ММ видя и края на Атлантида. В тази част от Регресията има интересна аналогия между Атлантида и сегашната Земя, както и насоки към съвременните хора. Една от тях е:

М: Да се отделят специални грижи за децата и да се образоват по правилен начин.

…………………………………………………………..

1.ЖИВОТЪТ НА ИЗВЕСТНАТА ПИСАТЕЛКА

Първа случка: ММ се видя като 24 годишна жена, със светла кожа, черна коса, черни обувки. Беше в град, „улиците са застлани с павета, сградите са от 19-ти век, виждам разни жени с дълги рокли, с нещо като шапки на главата, може би 17-ти век”. Живееше в стара къща.

Същия ден на вечеря: Скучно ú е. Има сестра и баща, които не са при нея. Повтаря, че ú е скучно. Вечеря сама, пилешко, чувства се самотна.

 Отиваме напред във времето, след около 5 години: В градина е, слънчево, в Аржентина. Не живее тук, няма дом тук. Тя е писател и пътува, пътува сама, харесва ú атмосферата, но трябва да се прибира и ú е тегаво.

 Отиваме напред във времето, в друг спомен: 1984г. – има рожден ден, навършва 38г. Няма тържество, много хора са ú честитили; тя е в къщи, сама. В дома ú има много книги, нищо особено не вижда, чувства се добре, пак ú е скучно.

 Най-важна случка от този минал живот: Отначало нищо не вижда. Използвам техника за по-добро виждане. ММ беше стъпила  на павета, в града е. Някакъв мъж дойде, тя стои и не мърда; вижда го, не го познава. Просто знае, че я е нападнал; вижда само лицето му, изглежда като грозен мъж с крив нос, не мърда, всичко е като застинало.

Искаме помощ от Водачите за изясняване на ситуацията: ММ се видя в бяла светлина, вероятно е умряла, мъжът я е убил.

 Проследяваме пътя на Душата; отиваме на местото, където Душата знае какво е преживяла:  ММ не иска да седи в този живот, много е самотен и скучен; в нея е останало чувството, че иска нещо да се промени, този начин на живот изобщо не ú харесва.

Ю: Каква е причината този мъж да те убие?

М: Опитвал се е да ме ограби.

Ю: Намерил ли е нещо в теб?

М: Портфейл.

Ю: Възможно ли е да сте останали свързани двете души?

М: Нямам отговор.

Ю: Пренеси се на приятното пространство, където вече са изчистени спомените, приключили са животите и на двамата. Двете души се срещат в пространството между животите, на твоето безопасно място. Как изглежда твоето безопасно място?

М: Като водопад.

Ю: Появява ли се и мъжът?

М: Да.

Ю: Какво си говорят душите на това ниво на съзнание?

М: Смеем се. Той е трябвало да ме махне от онзи живот, само ми е помогнал да се махна.

Ю: Защото ти е било скучно?

М: Да, бил е смотан.

Ю: В теб е останало чувство на благодарност или нещо такова? Или сега се появява?

М: Излиза, че преди ми е бил баща, сега ми е убиец.

Ю: Т.е. вие сте свързани души?

М: Да.

Ю: Погледни му очите: Съществува ли в този живот при тебе?

М: Не.

…………………………………………………………………..

2.АТЛАНТИДА

М: Земята е синя, и все едно гравирана, с някакви символи.

Ю: Добре. Така я виждаш? Колко е голяма?

М: Доста.

Ю: Ти я гледаш отстрани, от Космоса, така ли? Или като отпечатък?

М: Седях върху нея. Сега я погледнах отгоре.

Ю: Седеше върху Земята? Ти как изглеждаш?

М: Не мога да се видя.

Ю: Добре. Огледай Земята и избери тази точка, която най-много те привлича. Смали се и се потопи в Земята, на повърхността.

………………………….

М: Отивам при някакви деца.

Ю: Как изглеждат?

М: Радостни и си играят. Аз съм по-голяма, работя там, с тях.

Ю: Епохата? Кое време е? Може да има отговор, може да няма.

М: 7000 хиляди години.

Ю: Добре. Огледай се – има ли сгради, как изглеждат?

М: Има много ниски постройки.

Ю: Как минават дните ти?

М: Като цяло работя с тези деца. Обичам това, което правя. Не съм им учителка и не е сиропиталище. Някакъв център е, някакси на улицата. Навън сме с децата и те просто много ми се радват.

Ю: Погледни децата – има ли някое познато дете; някое, което повече да те привлича от другите, или пък точно наобратно?

М: Има едно рижаво момченце, ама не мога да разбера каква ми е връзката с него, не съм му майка, или просто е най-умното в групата.

…………………………..

Ю: Добре. Пренеси се малко напред във времето…

М: Слънчево е, но не виждам нещо повече. Виждам зелена поляна, разхождам се.

Ю: Облекло?

М: Не мога да кажа.

Ю: Този спомен свързан ли е с Атлантида?

М: Облечена съм с нещо от глава до пети, нямам конкретна дреха.

Ю: Вики, ти? Някакви въпроси?

В: Защо ú го показват този спомен?

М: Децата са като щит, много е странно.

Ю: От какво те пазят?

М: Не за мене. Като цяло Енергията, която излъчват е такава, която поММържа равновесието.

Ю: На Земята?

М: Да. Децата са много уважавани, не точно, но разчита се на тях.

В: Ценени са.

М: Ценени са, да. Осъзнато. Те имат много силна енергия. Всичко, за което се сещам, е да се върна при децата.

Ю: Те те привличат?

М: Да. Просто това е единственото нещо, което трябва да правя – да стоя при децата и да се радваме.

Ю: Добре. Опитай се да видиш паралелно този живот и настоящия ти живот; Атлантида и сегашната епоха на Земята… И ми кажи, ако имаше послание, то как би звучало?

М: Да се отделят специални грижи за децата и да се образоват по правилен начин.

Ю: Ти какво може да направиш на практика с това послание?

М: Да давам добър пример на децата.

Ю: Как?

М: Когато има дете да се държа като най-добрата версия, в смисъл като видя дете да не пресичам на червено. Като видя дете да се съобразявам, да давам правилен пример.

……………………………..

Ю: Върни се само на Атлантида, с нов спомен, броя…

М: Като контролен пункт е. Като в космически кораб, но не е космически кораб, на Земята сме. Просто сме като в такъв център… /трудно намира думите, което е типично за хората, преживяващи спомени от Атлантида/

Ю: Какви са цветовете на този космически кораб?

М: Черно, синьо, не е космически кораб, аз съм в центъра на такава техника.

Ю: Контролния пункт?

М: Да. Нещо като аквариум, под водата.

Ю: Ти мъж ли си или жена?

М: Жена съм. Но ми казват, че намаляваме и започваме да се разрушаваме.

Ю: Започва унищожението?

М: Буквално. Земята не издържа и се разрушава.

Ю: Затова ли сте под водата?

М: Аз трябва да изляза и да работя с децата, да вдигаме енергията.

Ю: Добре. Сега се виждаш под водата. Какво друго виждаш там?

М: Контролния пункт.

Ю: С какво се занимавате?

М: Там е ръководството.

Ю: Ти от ръководството ли си?

М: Не, аз изпълнявам заповеди. Просто са ме викнали да ми кажат за децата, че трябва да се върна, да вдигаме енергията. Казват, че се разрушава.

Ю: Ти знаеш ли как да я вдигаш?

Да. Като си играем и те са радват. Децата трябва да се радват.

Ю: Ясно. Друго има ли от тук да се види?

М: Не.

…………………..

Ю: Добре. Ще преброя от 1 до 10. Когато кажа 10, ще имаш друг спомен…

М: Рижавото детенце не иска да си играе с другите деца.

Ю: Причина?

М: Били глупави.

Ю: От къде идва?

М: От родителите му, те не му дават да си играе с децата.

Ю: Какво прави?

М: Стои.

Ю: Как се чувства?

М: Все едно напук, със скръстени ръце. Той е много по-умен от другите.

Ю: Ти какво предприемаш?

М: Опитвам се да поговоря с него.

Ю: А с родителите?

М: Те май са много високопоставени. Не върви да ги извикам, за да им кажа.

Ю: Добре. Как се развиват нещата?

М: Ами и други деца стават като него.

Ю: В смисъл? Той е умен и не иска да играе с другите, защото са глупави?

М: Не в този смисъл, да си играят. Той сякаш знае, че идеята не е само да си играят, а да вдигат енергията. Той твърди, че не иска да го прави, че няма смисъл. Така или иначе сме щели да умрем.

Ю: Искам да изтеглиш камерата отстрани, да видиш освен родителите дали има някаква друга сила, която да влияе?

М: Има нещо като… точно както… енергията… на всяко едно същество там е като синя и сините са ОК, обаче има някои, които са кафяви и кафявите са като изгубени вече души и не вярват, че могат да се оправят нещата. Кафявите са изгубени. Те заразяват.

Ю: Добре. Какъв е процента на кафявите спрямо сините?

М: Може би 20% кафяви, но се разраства. Момченцето е кафяво, затова го виждам такова, кафяво, рижаво.

……………………………………………………

Ю: Добре. Искам да изтеглиш камерата настрани. Отново да видиш паралелно: Атлантида и Земята, сега! Да дойде информация, която е важна. Как стоят нещата в момента спрямо това, което видяхме за Атлантида?

М: Личния пример. Има много хора, които са отчаяни и не се стараят, изгубили са надежда и така демотивират и други хора. Нито са заразени, просто демотивират и други хора.

Ю: Това от тях ли идва или им се влияе?

М: Виждам, че всеки има избор. Отчаянието е като избор.

Ю: Има ли сини? Или тези, които сега са ОК, какви са?

М: Тук са бели и сиви. Сиви са тези, които нямат…

Ю: Аха. Преди са били сини и кафяви, сега са бели и сиви?

М: Да.

Ю: Интересно. А като процент сивите колко са?

М: Голям процент, поне 30-40% – 36%.

Ю: Така. Може ли нещо да се направи?

М: Хората да си излязат от рутината, трябва да си излязат от рутината, да си… /не се чува/

Ю: За да не им е сиво и скучно?

М: Да.

 ………………………………..

Ю: Добре. Значи до тук видяхме една писателка, на която ú беше скучно и тя беше убита, после беше в бялата светлина; и сега в Атлантида виждаме жената, която ще играе с децата. Каква е причината да се покажат всички тези неща?

М: За да покажат как хората сега живеят и как трябва да променят. Писателката е водела безсмислен живот.

Ю: Какво дава смисъл на живота?

М: Нещо, с което помага на другите, нещо което докосваш и им даваш пример. Писателката не е давала пример почти на никого.

Ю: Така. А жената с децата в Атлантида?

М: Тя е работела за общата кауза.

……………………………………..

Ю: Добре. И проблема, свързан с твоята заявка, какво общо има с всичко това?

М: Обяснява се по начин, по който, когато си прекалено затормозен с личните си проблеми и не мислиш за общото благо; мислиш си в твоята си клетка, за своите си проблеми, и така допускаш тия такива проблеми. Трябва да мислиш по-широко и по-позитивно.

Ю: Запомни го. Да разбирам ли, че това касае твоята свободна воля – накъде ще насочиш енергията си, мислите си?

М: Да.

Ю: Добре. Пусни една по една всички картини. Пусни писателката, пусни бялото кълбо. Ако имаш нужда още малко да разглеждаш Атлантида, ми кажи.

М: Не искам, там вече видяхме.

 

Следва Прогресия, която не споделям.