Регресия: Да преживееш неочакваното

Едно е да знаеш, че всяка Регресия е различна, но съвсем друго е когато преживееш неочакваното.

Заявката за настоящата Регресия беше : Най-важен минал живот, свързан с настоящия.

Не познавам К.Ю. и не зная нищо за нея. От една страна това ми дава възможност за обективно водене на процеса, но от друга понякога изпадам в ситуация, в която буквално се чудя какво да правя. Като този път. Тази среща беше изненадваща и интересна както за мен, така и за К.Ю.

Започнахме със стандартно въвеждане за минал живот. Първоначално К.Ю. видя „някакви светлинки“. Притесняваше се да споделя, тъй като преживяването й не съвпадаше с предварителните й очаквания.

Ю: Добре. Какви са светлините? Говорихме за това, че може да са само светлини, не е нещо необичайно.

К: Като цветя видях. Като цветя, които се разтварят.

Ю: Ти ми разказвай… Възможно е процесът да няма нищо общо с това, което ние сме имали като намерение; което сме дали като заявка… Какви цветове бяха? Предполагам, че са много красиви, ярки?

К: Да, и се разтваряха. Изчезнаха.

К.Ю. не можа повече да ги види. Сподели, че цветовете са били зелено, розово, оранжево. „Докато се разтваряше се сменяха цветовете.“

К.Ю. няма опит с метода Регресия и относително трудно се отпусна. След това преживя серия от повтарящи се действия. Тя буквално се видя в дупка, от която наблюдаваше небето; изнасяше се от там, през тунел; кръжеше отгоре като Душа и пак се връщаше. Нямаше емоция, беше неутрална в едно полутъмно пространство. И винаги сама. Описа местото като скалисто, с много такива дупки, като кратери на вулкан. Постепенно стигнахме до предположението, че това е родната ú планета! Не можехме да боравим с човешките понятия, нямаше такова нещо като вечеря, дейности и др.

Когато поисках да видим момента на въплъщаване в тяло, К.Ю. видя единствено светлина и наблюдаваше Земята „отгоре”, от Космоса. Нито веднъж не се видя в тяло. През цялото време беше сама, без емоции, абсолютно неутрална. И все в тъмни пространства.

От една страна всичко изглеждаше необичайно, но от друга зная, че никой няма да преживее повтарящи се действия ако те нямат смисъл за него. И упорито търсех именно този смисъл. Но нищо от познатите ми техники за водене не даваше резултат. Или поне така си мислех. Дори нямаше най-важно послание от „днешната ни среща” , което почти не беше ми се случвало до този момент.

И ненадейно, съвсем накрая, дадох следната инструкция:

Ю: Добре. Сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, ще имаш спомен от настоящия си живот, някаква случка, която би могла да бъде свързана с това преживяване…

К: В този живот например ме е страх да спя сама на тъмно. Нещо общо не зная дали има.

Ю: Има.

К: И да оставам сама. Още от малка имам страх да стоя сама, на тъмно.

Ю: И затова сега преживя това нещо: Сама, като Душа?

К: С това го свързвам, да.

Ю: И остана сама? И всичко беше напълно неутрално!

К: Да.

Ю: Запомни го. Понякога този тип преживявания служат точно за да се отработи някакво чувство, за което е дошло време да се отработи. Видя, че няма нищо страшно. Това обяснява и защо беше постоянно в полумрак! Чудесно! Запомни го!

Последва техника за утвърждаване на новото чувство.

Оказа се, че това е Регресия за отработване на чувство. Има и такива процеси – човек преживява единствено новата емоция, която след време спонтанно замества старата.

Следва пълния текст на Регресията

Ю: Добре. Какви са светлините? Говорихме за това, че може да са само светлини, не е нещо необичайно.

К: Като цветя видях. Като цветя, които се разтварят.

К: Да, и се разтваряха. Изчезнаха.

…………………………………..

К: Аз усетих и като някакво напрежение.

Ю: Добре. Отпусни се. Къде го усети това напрежение? Как го усети – чрез тялото, като емоция?

К: Ами… по-скоро в главата… ги виждах тези цветове как се разтварят.

Ю: Добре. Това означава, че Умът ти се е включил. Опитваш се да анализираш, да контролираш процеса. Просто се довери на процеса. Довери се, че се случва това, от което наистина имаш нужда; това, което е най-добро за теб. Ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, ще си или пред библиотеката; или при цветята, които си сменят цветовете; или нещо друго ще се случи. Ти не се опитвай да анализираш, не се опитвай да контролираш. Само преживявай и описвай това, което се случва.

……………………………………

Ю: Има ли цветове, има ли библиотека?… Отговор „Не“, „ Не знам“ е чудесен отговор.

К: Не, няма. Нещо като планини виждам.

Ю: Добре. Идеално. Добре се справяш.

К: Облаци ли са това…

Ю: Недей да търсиш ясни картини, винаги отнема малко време докато се настрои човек. Дори не е нужно да знаеш точно какво е. Нормално е да има неща, които не знаеш. Тогава ще използваш повече думи, някакви аналогии. Значи, виждаш нещо като планини, като облаци…

К: Да, като някаква дупка.

Ю: Привлича ли те тази дупка?

К: Тя се мести.

Ю: Себе си можеш ли да видиш?

К: Все едно през дупката виждам небето.

Ю: Добре. Можеш ли да видиш себе си. Опитай мислено да вдигнеш ръцете си към очите. Имаш ли усещане за тяло?… Отговор „не зная“ е идеален.

К: Не.

Ю: Каза, че през дупката виждаш небето.

К: Да.

Ю: Можеш ли да пипнеш това, което оформя дупката или то е чисто енергийно?… Какво е усещането – нещо твърдо ли е или е енергия само?

К: Почна да се движи пак.

Ю: Добре. Като се движи все виждаш небето, така ли?

К: Да.

Ю: Възможно ли е да е нещо като бинокъл, телескоп?

К: Аз съм в земята. Като някаква яма и през нея виждам небето.

Ю: Тъмно ли е?

К: Все едно съм в някаква пещера. Точно като пещера е.

Ю: И все едно вътре е тъмно или не точно?

К: Не точно.

Ю: Добре. Усети земята под. теб. На какво си стъпила? Бавно, спокойно… Спомените не възникват от раз, дай си време да си спомниш… Какво е усещането – на твърдо ли си стъпила, на меко ли си стъпила?… Може да знаеш, може да не знаеш. Ако няма отговор, казвай „Не зная“.

К: Не зная.

Ю: Добре. Винаги има неща, които знаеш, има и неща които не знаеш. Така, в пещера си. Според теб пещерата голяма ли е, малка ли е?

К: Аз сега загубих пък… пещерата.

Ю: Добре. В пещерата какво чувство имаше – сама ли беше или имаше някой с теб?

К: Сама бях.

Ю: Добре. Тогава ще преброя пак от 1 до 3…

К: Аз все едно се издигнах пак над пещерата и нещо се завъртя пак. И изведнъж изчезна.

Ю: Добре. Изговаряй мислите, които минават през теб, дори и да ти се струват нелепи. Пак ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, ще имаш ново преживяване…

Ю: Как се чувстваш?

К: Сега виждам някакъв тунел.

Ю: Добре. Идеално. Вътре в тунела ли си?

К: Да.

Ю: Пеша ли вървиш или с превозно средство? Или просто се движиш като Душа?

К: Не мога да определя. По-скоро като…

Ю: Вътре в тунела тъмно ли е, светло ли е?

К: Не е много тъмно.

Ю: Как се чувстваш докато си в този тунел? Движиш ли се или си на едно место?

К: Издигам се нагоре в него. Не „все едно се движа“, а все едно се издигам.

Ю: Да, разбирам. Какво е чувството докато се издигаш, описвай. Има ли мисли… Или е по-добре да не говорим?… Когато си готова, говори.

К: Все едно се издигам в тунела и… все едно бях някаква земя, в някакви като ями, като дупки.

Ю: Била си в земя?

К: Не, все едно като се издигнах в тунела и повърхността на земята беше… камениста с някакви като ямички, като дупки.

Ю: Мх. От какво може да са образувани тези ямички?… На какво ти приличаха тези ямички?… Може да е важно, може да не е важно.

К: Изглеждат като някакъв изригващ вулкан.

Ю: Ти в кратера на вулкана ли беше?

К: Не, отдалече го видях.

Ю: Добре. Ти го гледаш отгоре?

К: Сега виждам някакво езеро, синьо езеро виждам. Отгоре го гледам.

Ю: Добре. Можеш ли да се доближиш и да се огледаш в езерото?

К: Не.

Ю: Добре. Гледаш езерото отгоре. Опиши го – спокойно ли е…

К: Да, спокойно е там.

Ю: Добре. Ти можеш ли да се движиш спокойно накъдето пожелаеш или все едно някакво сила те води?

К: Не. Езерото… пак е много каменисто около езерото, стръмно…

Ю: Живеят ли хора там?

К: Не, то е там в скали…

Ю: Добре. Нека Душата да те води. Да видим какво друго ще видиш? Да боря ли?

К: Да.

Броя… „Пренасяш се напред във времето, в онова време и пространство, което е добре за теб”…

Ю: Какво се случва?

К: Пак видях, че съм в дупката.

Ю: Мъж ли си, жена ли си? Себе си можеш ли да видиш?

К: Все едно се издигнах някакси.

Ю: Погледни надолу в дупката. Има ли тяло на човек или на повече хора?

К: Не виждам да има.

Ю: Мх. Ти евентуално можеш ли да се отъждествиш с Душата на вулкана?

К: Пак съм в дупката. Пак се издигнах. Все едно няколко пъти така се издигам.

Ю: Да, явно е важно това преживяване. Мислено можеш ли да пипнеш тази дупка с ръка? Каква е? На друга планета ли е? Това кратера на вулкана ли е?

К: Да, все едно е на някаква друга планета. Цялата повърхност беше някаква супер скалиста, с дупки. И аз бях в една от дупките. По-голяма.

Ю: Добре. Затова не можеш да видиш и тяло?… Браво на тебе, супер! Добре. Нямаш тактилни усещания по кожата? Мислено да можеш да пипнеш?

К: Не.

Ю: Добре. Сякаш е друга планета. Ти влизаш в дупките и сякаш излизаш?

К: Да, но сякаш… някакси… ми се струва, че по-скоро се издигам…

Ю: Да, това е Душата все едно, Духа, без тяло.

К: Да. Издигам се над дупката, завъртам се някакси и пак вътре.

Ю: Добре. Все едно живееш в тази дупка?

К: Да.

Ю: Постой малко в дупката. Нека да видим, какво правиш докато си в дупката? С какво се занимаваш там? Как минава времето ти?… Храниш ли се? Спиш ли?… Има ли емоции? Мисли?

К: Ами ето сега пак тръгнах по тунел. По някакъв тунел пак тръгнах.

Ю: Добре. Тръгни по този тунел. Измини целия път, да видим докъде води тунела, какво се случва когато излезеш от него?… Има ли светлина в края на този тунел?

К: Да, значи сега погледнах… дупката с небето започна да се отдалечава.

Ю: Когато си по тунела?

К: Да. Когато съм в тунела.

Ю: Мини целия път по тунела, да видим къде се отива след това… Появява ли се емоция?

К: Не. Изчезна.

Ю: Не разбра къде води този тунел?

К: А, ето. Пак се показа като такава пещера, като някакво… като пещера. Както беше тунел, стана по-голямо помещение.

Ю: Тъмно ли е, светло ли е или пак е такъв полумрак?

К: Полумрак е.

Ю: Сама ли си? Има ли други същества?

К: Нищо друго не виждам.

Ю: Как се чувстваш там? Неутрално ти е, нали?

К: Да.

Ю: Ще поканя Духовен водач на помощ. Да се даде някакво пояснение: Какъв е смисъла да се виждат тези картини?

К: Сега пак виждам небето да се движи.

Ю: Какво означава всичко това? Какъв е смисъла? С какво тези картини са важни за теб? Може да има отговор, може да няма. Може отговора постепенно да се оформи… Ти все едно излизаш от дупката, минаваш то тунела, отиваш някъде, пак си в дупката…

К: Да, изнасям се отгоре и после пак влизам.

Ю: Добре, какъв е смисъла от всичкото това нещо? Нека да видим примерно същия ден на вечеря? Вечеряш ли изобщо? Къде си?

К: Няма никой.

Ю: Няма такова понятие като вечеря, нали?

К: Няма.

Ю: Тук не можем да боравим с човешките категории доколкото разбирам? Искам помощ от Духовен водач. Имам такива въпроси: Възможно ли е това да е твоята родна планета?

К: Усещам, че да! Някакси се почувствах много… хем бях в тунелите, при камъните, но като се издигах се почувствах някак супер свободно! И се реех!

Ю: Възможно ли е в това пространство да има и други твои близки Души, с които да се срещнеш? Нещо да си припомниш?

К: Нищо друго няма.

Ю: А как живеете на тази планета? Когато минаваш през тунела къде отиваш?

Използвам техника за мислено пренасяне.

К: Сега съм точно над тунела, излязох. Издигам се нагоре, над планините. Те не са точно планини, те са скали… И аз се издигам над тях… Нищо друго не виждам. Издигам се над тъмните скали, завъртам се отгоре.

Ю: Има ли присъствие на други Души?

К: Не.

Ю: Непрекъснато усещането е, че си сама?

К: Да.

Ю: И всичко е неутрално? Няма емоции?

К: Да, нищо няма.

Използвам техника за мислено пренасяне в момента, когато решава да се роди в човешко тяло, за първи път.

К: Видях някаква светлина, но само това. Някаква жълта светлина.

Ю: Представи си, че под теб е Земята и тази жълта светлина се въплъщава в тяло. Земята е като глобус който се върти и Душата избира една точка, в която да се въплъти…

К: Все едно започнах да летя. И виждам сега тази планета много отдалечена.

Ю: Твоята планета?

К: Да.

Ю: Тя как изглежда?

К: Със скали и дупки в нея.

Ю: Как се казва?

К: Не зная.

Ю: Ти летиш предполагам към Земята?

К: Да, виждам… Видях небето, нощното небе със звезди…

Ю: Идваш ли на Земята или само наблюдаваш?

К: Само наблюдавам.

Ю: Отново няма усещане за тяло, нали?

К: Да.

Ю: С какво те привлича Земята? Привлича ли те всъщност?

К: Виждам само небе.

Ю: Тоест те привлича небето?

К: Да.

Ю: Добре. Има ли звезда, която те привлича по-силно от другите?

К: Не, те са еднакви.

Ю: Добре. Какво ти се прави? Оставям на Душата да води процеса, на тази част от теб, която знае. Кое е твоето любимо място, къде ти се стои?

К: Сега все едно съм в облаците.

Ю: Възможно ли е там някой да те чака? Ти да търсиш някой?… Може да се появи като образ, като мисъл… Може отново да си сама.

К: Сама съм.

Ю: Как се чувстваш като си сама навсякъде?… Пак ли е неутрално?

К: Да. Сега съм сред звездите все едно. Както бяха облаци… Пак съм сама.

Ю: Да, постоянно си сама. Явно не е случайно…

К: Пак така се издигам, обикалям си…

Ю: Няма емоция, няма любопитство? Нали така?

К: Да, няма.

Използвам техника за мислено пренасяне в най-важна случка.

К: Може и да търся нещо така като се рея. Само обикалям, сякаш нещо търся.

Ю: Аха, да видим какво може да търсиш?… Броя от 1 до 3. Когато кажа 3 ще си в момента, в който си намерила това, което търсиш…

К: Пак съм в дупката. И пак сама.

Ю: Добре. Позволи на първата мисъл да отговори на следващия въпрос: Какво търсиш?

К: Пак същия … /не се чува/ Не зная. Пак само се издигам…

Ю: Може да търсиш друга Душа, човек, место на Земята, друга планета, друго същество…

К: Мисля, че съм Душа.

Ю: Да, и ти за момент се видя като жълта светлина? Каква е причината да си сама? Или това е изначалната Душа?

К: Сега пак виждам небето със звездите.

Ю: Тази Душа какво може да търси? Има ли копнеж някакъв? Мисъл? Или пак всичко е неутрално?

К: Неутрално.

Ю: Добре, а тази Душа преражда ли се на Земята?

К: Не. Само обикаляше.

Ю: Има ли момент в който ú става скучно, в който ú писва от това нещо?

К: Пак виждам някаква светлина.

Ю: И какво прави тази светлина? Влиза ли в тяло или си обикаля?

К: Обикаля.

Ю: Отново е сама?

К: Да.

Ю: Добре. Оставяме се на процеса. Аз за малко няма да говоря. Ти следвай светлината, Душата.

К: Сега все едно съм в тунел, в който виждам жълтата светлина. Тя е доста далеч. Жълтата светлина е доста далеч.

Ю: Какво се случва? Движиш ли се нанякъде?

К: По-скоро не.

Ю: Виждаш тунела, жълтата светлина която е доста далеч, на това ли остана?

К: Да.

…………………………….

Ю: Искам леко да се издигнеш нагоре, да направиш мислен преглед на днешното и да ми кажеш, ако имаше най-важно послание, то как би звучало?

…………няма послание………….

Ю: Днес твоята Душа какво искаше да ти покаже? С какво това преживяване може да ти е полезно?

…………няма отговор…………….

Ю: Ти как се чувстваш с този спомен?… Също ли е неутрално?

К: Да.

………………………..

К: В този живот например ме е страх да спя сама на тъмно. Нещо общо не зная дали има нещо общо.

Ю: Има.

К: И да оставам сама. Още от малка имам страх да стоя сама, на тъмно.

Ю: И затова сега преживя това нещо: Сама, като Душа?

К: С това го свързвам, да.

Ю: И остана сама? И всичко беше напълно неутрално!

К: Да.

Използвам техника за запомняне на преживяното.

……………………………

Ю: Сега можеш ли да си представиш как в момента заспиваш сама на тъмно?

К: Ами аз винаги се оглеждам.

Ю: За какво се оглеждаш?

К: Да няма някакво присъствие.

Ю: Според теб има ли нужда да ровим за причините или просто е дошъл моментът да замениш старото чувство с новото?

К: Да. Да заменя с новото чувство.

Ю: Добре. Запомни го. Замени го. Освободи старото чувство, очевидно то вече не е необходимо. Къде усещаш новото чувство в тялото си?

К: Тук. /посочва слънчев сплит/

Ю: Добре. Интегрирай го.

Следва техника за утвърждаване на новото чувство и извеждане от процеса. К.Ю. беше меко казано изненадана от преживяното. А аз си отдъхнах, тъй като накрая все пак разбрахме смисъла на всичко, което се случи.