АА има богат опит с метода Регресия. Добре познава своя Водач и по време на Регресия винаги го вижда. Но не и този път.

В предварителния разговор тя сподели, че напоследък е много разсеяна, „губи се” и изобщо не разчита знаците. АА считаше, че връзката с духовния й Водач практически липсва в ежедневието й. Дори непосредствено преди срещата ни я наваля силен дъжд, цялата е била мокра и предполагаше, че това е вид наказание. По време на процеса всички нейни предположения се опровергаха. Оказа се, че АА има много добра връзка с Водачите си и посланието, свързано с дъжда беше: Радвай се на дъжда, с теб сме. Също трябваше да се чувства добре и да приема, дори когато не й е толкова комфортно (както когато я вали дъжд). В края на текста Водач обяснява причините за това много хора през последните месеци да имат подобни на АА преживявания. Описват се процесите, които преживяваме и се дават указания, касаещи много хора.

Поводът за срещата ни с АА беше сън, в който се явява нейна починала близка.  АА не можеше да изтълкува съня си. Впоследствие се оказа, че нейна роднина често се молела на въпросната Душа за помощ. До момента на регресията АА не знаеше нищо за тези молитви и в последствие те се потвърдиха. За нейна огромна изненада тя трябваше да получи въпросното послание от починалия близък, т.е. отговора на молитвите на роднината и да му го предаде. По време на процеса АА постепенно осъзна, че починалият близък беше направил вече няколко опита да предаде посланието си чрез сънищата й, но тя не беше го разбрала. И затова беше подтикната да използва метода Регресия.

Процесът започна по много различен от обичайния за АА начин. Практически нямаше въвеждане и сякаш още от самото начало Водачите дадоха да се разбере, че нещо се е променило. По време на регресията тя не виждаше Водачите си, но през цялото време знаеше къде е и какво се случва. Същевременно Ума й често се включваше, тъй като всичко преживяно й беше непознато и не отговаряше на изградените й представи как точно трябва да се случват нещата. АА сподели, че това преживяване е било търсено от нея в продължение на години и тя упорито е работила, за да го постигне.

В началото на регресията АА попадна в абсолютното НИЩО. И осъзна, че това толкова жадувано състояние не е „нещо особено”. Разбра, че всъщност е важно да сменяме състоянията, да преживяваме, да можем да влизаме в центъра и да излизаме, „да бъдем в ума и в неума”. Това е информация, потвърждавана в много регресии. АА го знае много добре, но когато действително се докосна до състоянието на абсолютното НИЩО се стресна и Ума й упорито се бореше. И именно тази борба направи регресията изключително ценна за мен.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

АБСОЛЮТНОТО НИЩО

……………………………………………………………………………………………………………………………

А: Едно такова пулсира.

Ю: Аха, къде?

А: Тука в пространството, виждам го. То е едно като кръг, отвън навътре, пулсира и се затваря. Примерно идва отвън кръга и се събира и се затваря. Представяш ли си?

Ю: Да.

А: Като око, малко прилича на око, но отвън навътре пулсира. Не знам защо.

Ю: Добре, аз зная. Остави се на това да те води.

А: Какво? Ти знаеш?

Ю: Да. Вътре има като точка, нали?

А: Ами да, ама прилича на око. Къде е, какво е?

Ю: Остави се на това, ще разбереш. Изключи ума.

А: Опитвам се да го изключа, защото той…

Ю: Това е Източника, Нищото.

А: Да, на такова прилича.

Ю: Точно така. Безпристрастния наблюдател?

А: О, да! За първи път ми е така. Все едно е третото око.

Ю: Така. Искам да спреш всякакви анализи, после ще имаш време да анализираш.

А: Да, то е някак… чак е стряскащо, не знам.

Ю: Какво те стряска?

А: Някакво светло. Какво?

Ю: Какво те стряска?

А: Светлината.

Ю: Мх, как я усещаш?

А: Сега спря да пулсира. Иначе я усещам добре, не се страхувам. Аз не мисля, че ако се страхувам ще ми се получи това.

Ю: Но я няма тази мекота, топлина, нали? Просто е неутрално?

А: Не знам.

Ю: Добре. Вдишай, издишай.

А: Това е някакво пространство, светло. Ама какво правя тук? Кой ме води тук, защо?

Ю: Огледай се… Искаш ли да дойда с теб, мислено в твоето пространство?

А: Да, можеш ли?

Ю: Да, мога. Ти вероятно ще ме усещаш.

А: Сериозно ли? Ами усещането е, че все едно мога да бъда навсякъде. Оле, не знам.

Ю: Мен усещаш ли ме?

А: Стана ми малко по-спокойно.

Ю: Да. Аз идвам, защото на мен ми е познато това пространство, зная за какво става въпрос и идвам точно, за да си по-спокойна.

А: Тука няма ли Водачи?

Ю: Огледай се, има ли Водачи?

А: Не знам, то е като нищо

Ю: Точно така, това е Нищото.

А: И какво правим тука?

Ю: Това е много ценно.

А: Да, все едно е спряло.

Ю: Това е процес, те искат нещо да ти покажат. Знаеш, че Водачите са с нас. Това е абсолютното Нищо, точно така е.

А: Ами искат да ми покажат усещането, щото това е усещане отвъд ума. Пък аз правя практика за спиране на ума и реално това постигам. Показват ми го, защото съм готова, в смисъл че сега съм готова да спра ума. Аз по принцип работя върху това от години.

Ю: Аз излизам от пространството ти и те оставям сама в това пространство.

А: Добре, благодаря.

Ю: Ти го преживей. Видя, че няма нищо страшно. Аз държа ситуацията под контрол, така че ако има нещо винаги мога да те изведа от там, знаеш. Ти се отпусни.

А: Да, усетих те, че излезе.

Ю: Да, има разлика. Виж колко интересно. Просто преживявай. Това е като компютърна симулация, все едно че е някаква игра.

А: Мх.

Ю: Като наужким. Остави се на процеса, той ще си върви.

А: А, то е много интересно едно такова, като асоциация едно: Излизаш от него, за да влезеш пак в ума и то прилича малко на едно цветче, което се затваря и това е момента на излизане, а когато се отваря е момента на влизане и затова съм виждала една такава пулсация, отваряне и затваряне. Разбираш ли?

Ю: Да.

А: Ами да, то все едно няма нищо тук.

Ю: Какво е твоето отношение към това пространство?

А: Да го познавам и да мога да го използвам.

Ю: Има ли емоция в това пространство?

А: Не знам да ли е точно емоция, просто самото спокойствие, центрираност и усещане за това, че всичко е наред.

Ю: Запомни го. Запомни с тялото, ума, емоциите, като усещане. Запомни го по всички възможни начини. Запомни го със съзнанието, с подсъзнанието и го използвай от тук нататък по възможно най-добрия начин в твоето ежедневие. Добре. Оставяме се на процеса, той да се води сам. Когато ти омръзне да стоиш там, ми кажи.

А: Ами то не че ми омръзна, ама че все едно че трябва да сме в свободната игра на пространството и да преживяваме. И затова не сме постоянно в това състояние на… В смисъл, добре е човек да го познава, както аз в момента, и вероятно както и ти, защото просто когато се случва нещо много фрапиращо или кофти, ти си наясно, че всъщност всичко е наред. Защото познаваш и друг вид усещане и в пространство, и това е. Това просто…

Ю: Като една малка тренировка?

А: Да, и в смисъл то е ОК да го владееш. Не е нещо кой знае какво, въпреки че много хора го описват като такова. Това е вид просветлено разбиране и много хора не го познават.

Ю: И като нещо непознато ги привлича? Искаш ли да направим малка тренировка, да влизаш и да излизаш от това пространство, за да можеш да го ползваш в твоето ежедневие? Има ли нужда?

А: Да, добре е.

Ю: Добре. Това става моментално. Само като си помислиш за случка от ежедневието, примерно как те е навалял дъжда преди малко /преди срещата ни/, веднага излизаш от там.

А: Да, докато се случва.

Ю: Каква е разликата? /в приемането на ситуацията с дъжда/

А: Забавляваш се. В смисъл такъв, че можеш да се забавляваш докато те вали дъжда.

Ю: И да не считаш, че е наказание и всякакви такива?

А: Да, и че ще закъснееш за среща с Юлияна.

Точно преди срещата ни с АА я беше навалял пороен дъжд, цялата беше мокра и докато се изсуши и преоблече, се забави за срещата ни. Което от друга страна беше добре, тъй като по стечение на обстоятелствата аз също не бях готова навреме. С други думи, всичко беше в  идеален синхрон, който явно не е бил случаен.

 Ю: Сега се върни в Нищото. Какво се случва?

А: Стана отново светло и спокойно, и всичко е наред. Просто това състояние може да се приложи  и в ситуации, в които уж всичко че е наред.

Ю: Сякаш иначе се получава малко като игра на ума?

А: Да, то е игра на ума, то всичко е игра. Тренира се. Аз имам такава практика, … се казва и просто съм наблюдавала как хора, които практикуват … с надеждата да излизат от ума са в още по-голяма негова хватка.

Ю: Нали?

А: Да, и то е много такова… Явно при всеки нещата се случват с различно темпо и по различен начин. Просто, за да стигнеш до разбирането всъщност!

 

Ю: И когато си в Нищото, я няма дуалността?

А: Да, то нищо няма. И нещо друго ми се появява всъщност. Че като усвоиш това, после трябва да започнеш да го правиш за другите, и те да могат да… Предай нататък.

Ю: Демек не ти се дава така, за няма нищо?

А: Ох, нищо не ти се дава ей така, да. Просто, как някои хора го мислят и си величаят Егото, защото: Аз Мога и Зная еди какво си! То е за другите, не е за нас.

 

Ю: Сега ще разбереш и моя смях, защо се забавлявам с такива ситуации /като дъжда/.

А: О, ти затова ли се смееш, защото си го разбрала!

Ю: Да, била съм там, и то няколко пъти, по време на регресии.

А: И на мене ми се е случвало няколко пъти, и то не в регресии. Но просто в регресия е някакво така, като тренировка, като ти казваш.

Ю: Да, по-различно е.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

„ДРУГАТА ЗЕМЯ”

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

А: Сега някакви крила се появиха, нещо…

Ю: Добре, следваме процеса.

А: Все едно идват да ме вземат, такова нещо. Ама кой? Някакво летящо нещо, освен крила има някакви други орнаменти нагоре. То е като превозно средство май. Видях го за момент, ама избледня. И аз май седнах. Някъде се отива, като на кон. Как ни един Водач не се показва, да каже нещо! Просто…

Ю: Добре де, не го мисли. Знаеш, че Водача е там.

А: Пътува си сега и нали ти казвам, като се изсипа дъжда, първото ми усещане беше, че Водача ми прави нещо.

Ю: Мх, ама с тия крила? /Водача на АА принципно не ползва крилата като символ/

А: А сега с тези крила не зная кой е и какво точно.

Ю: Така, остави се на процеса, да видим къде ще те отведат. Когато трябва ще се появи и Водача ти.

А: Появи се „като водна ракета”, после водовъртеж – явно Водачът ми даде индикация, че е там.

Водовъртежа беше портал за потапяне надолу във водата. Водачът на АА е силно свързан с водата.

 „Какви са тия пътища и маршрути, като лабиринт!” – чуди се АА.

А: Много хубаво е, той води процеса. А, ето сега! Той бил започнал да го води още половин час преди нашата обща среща и затова започнало така!

Ю: Затова ли те е валяло?

А: Да, да! Да съм се подготвила!

Ю: Наказва ли те или?

А: Да, получавам телепатично такава информация, в смисъл нямаше да се сетя сама.

Ю: Е да, затова е целия този цирк, иначе все си мислим, че сме си го измислили. Горките ни Водачи.

А: Да, и аз все си мисля, че съм си го измислила и не съм добре!

Ю: Виж как се оказва, че си в много добра връзка с тях.

А: Какво?

Ю: Виж как излезе, че ти е много добра връзката ти с Водачите. Дори изобщо нямаше нужда аз да те въвеждам в процеса. /в самото начало/

А: Да, тя е добра, ама аз не мога да си контактувам с тях в ежедневието.

Ю: Просто ти разбиват схемите в момента.

А: Те разбиват схемите на ума, защото когато някой си мисли, че си измисля нещо, всъщност това е реакцията на един нетренирам ум. А моят не е такъв. Това е реакцията на един средностатистически ум, който изобщо не знае къде се намира. И сега пак ми се дава като информация, че така можем да развием и ясновидство, и изобщо всякакви способности – като си от ум в неум и обратно, така като можеш да преминаваш.

Ю: Ума си е много ценен и точно това е важно за него – да е трениран.

А: Това, което всички говорят, че единствената смислена работа е тази с ума, защото той е най-важен инструмент, това е, да.

Очевидно АА се беше развълнувала и беше включила отново ума. Затова използвах техника за успокояване. Малко по-късно АА сподели, че вече е на „другата земя”.

 А: Не разбирам защо не ми се появи нито един Водач! Много по-лесно е!

Ю: Разбиват ти се схемите. /имам предвид създадените в резултат на опита представи за това как трябва да протече регресията, как трябва да се представят Водачите и др./

А: Какви схеми?

Ю: Остави ги да водят както преценят.

А: Добре, ама как ще получавам информация?

Ю: Ти на „другата земя” ли си, на суша ли си?

А: Да, ама не се вижда.

Ю: Ти не се виждаш, а мислиш, че трябва да се виждаш?

А: Да.

Ю: Добре.

 Смеем се. 

АА осъзна, че беше попаднала в уловката на тренирания ум, който си мисли, че много знае.

 Ю: Какво представлява тази суша? Насочи вниманието си към това, което знаеш, а не към това, с което си свикнала и мислиш, че трябва да бъде. Какво представлява тази суша, на която си? Знаеш, че връзката с Водачите може да бъде и чисто телепатична.

А: Да, тя е такава в момента, защото тук няма форми. Все едно, че тук сме на „другата земя”, или на „другия свят”, където не сме във форма. Мисля, че сме тук.

Ю: Добре. Там няма форми, а какво има?

А: Движение, същности.

Ю: Емоции има ли там?

А: Не, не. Те са над тези неща.

Ю: Добре. Питаме Водачите какъв е смисъла да ти се покаже това нещо?

А: Само тук можем да комуникираме със същност, която няма тяло.

Ю: Баща ти, баба ти?

А: Да, да. Просто моето очакване всеки път за това нещо е друго, но да, такова е. Тук няма нищо страшно, просто това е пространството. Доведоха ме тук и дори и Водачите ми нямат форма, защото то просто няма форма. В случая акцента не е върху формата на Водачите.

Ю: Да, явно не е нужно. Оставам с впечатлението, че се прави тренировка за развиване на другите умения и да им се доверяваш?

А: Да, и… Уаууу!

……………………………………………………………………………………………………………………..

АА получи нужната й лична информация. По разбираеми причини не я споделям.

Споделям послание, за което считам, че може да е полезно за много хора:

А: Всяко едно цвете символизира различни неща и в зависимост от това какво качество искаш да придобиеш, отглеждаш това цвете. И това го чувам за първи път!

……………….………………………………………………………………………………………………….

ПОСЛАНИЕ ОТ ВОДАЧА ОТНОСНО ТЕКУЩИТЕ ПРОМЕНИ

………………………………………………………………………………………………….

Ю: Каква е връзката ти в момента с твоя Водач? Приемаш ли знаците, във връзка ли си с Водачите? Променя ли се самия тип на връзката?

А: Все едно начина на комуникация и с тях се променя, защото цялото пространство се променя и няма как да искаме да е друго. Това важи за всички. Даже в момента се променят неща, които някои хора, вкл. и духовни хора, са си мислели, че ще се случат по определен начин, но те няма да са, защото се променят. Няма да са по този начин, по който тези хора са си го мислили и просто не всички ще удържат на промените.

 Ю: Имат ли някакви указания към теб?

А: Те имат указания към всички, но не всички ги слушат и сега стана едно малко по-хард, защото… някакво като… „ей сега ще се види”, трябва да се види кой кой е и сега ще се покаже кой наистина прави и защо го прави, т.е. ще се види мотивацията на всички, независимо кой за какъв се е възприел и то даже едно такова, нали че… ядосани са не точно, но не всички долавят посланията от тях и заради това и аз все едно имам такова усещане, че не долавям посланията от тях, защото много хора са спрели да го правят.

 Ю: Ти долавяш ли ги?

А: Опитвам се.

Ю: Доколкото разбирам, това е нормално за процеса?

А: Нормално е, защото се променя самия начин на предаване на информация от тях и затова сега все едно много хора се пренастройват и просто те ми казват, че ще има такива, които няма да успеят да се настроят. О, сега Водача какво ми дава значи… Бях на едно заведение преди няколко дни и ми сервират лимонадата с оръжие и аз не съм усетила, в смисъл такъв разбрала съм го, защото съм го видяла. Лимонадата имаше украсителна пръчица с неговата сабя, то не е сабя, а тризъбеца! И лимонадата ми дойде с тризъбец! И аз си го взех, в момента е в нас тризъбеца! Но в онзи момент не се усетих, че е знак! Сега го разбирам на 100%! Просто тогава съм го разбрала на 50%. А знака е бил нещо от рода на: „С теб сме.”

Регресията е проведена на 19.08.2020г.

Снимка: Интертнет