Споделям регресията на жена, която преминава през серия от трудни житейски ситуации, касаещи и членове на семейството ѝ. Клиентката по интересен начин се докосна до една от истините за света, а именно че от нас нищо не зависи, тоест има събития и периоди в живота на човека, при които ние буквално не можем нищо да променим.
За мен това твърдение е една крайност, както е крайност и варианта за нашата свободна воля. Моето лично мнение е, че има ситуации, които зависят от нас, но има и такива, и то в глобален план, върху които нямаме никакъв контрол. И именно тогава е практическия изпит за така модерното напоследък Духовно израстване.
Споделям част от края на регресията – послания, касаещи много хора.
По време на процеса, около 30тата минута от записа, клиентката посети место в Духовния свят, където става преразпределението на Душите. Там имаше черни, бели и розови души. Розовите бяха на починали деца. За черните и белите можем само да предполагаме какви са. В случая черните бяха повече от белите. Именно тази картина помогна на жената да осъзнае коя е тя, каква е душата ѝ и че е важно да оставаме стабилни в тежки ситуации; да си изживеем живота на Земята, който е доста по-кратък от този в Духовния свят и да бъдем почтени.
Следват извадки от самата регресия.
„Нищо не зависи от нас. Никой няма смисъл да се притеснява за каквото и да било – защото той нищо не може да промени, а ще му останат само притесненията.”
„Нищо не зависи от нас. Това, дето казваме избори… всеки си живее в собствения свят. Единственото нещо, което има значение е човек да живее достойно живота. Тоя живот трябва да го живеят всички хора. Това е на майтап. Колкото повече го взимаш на сериозно, толкова по-лошо. На майтап, всичко обръщай на майтап. Трябва да го изживееш, за да можеш да отидеш после да си вършиш по-важните дела. (в Духовния свят).”
„Ето, аз това съм го чувала, но сега (по време на регресията) се убедих – не е маловажно, не е незначително какви дела извършваме тук, на Земята.
Тук е един вид изпитание – какво правиш тук, как го живееш живота си тук, в момента. Тези избори, които правиш тук са… Не че имаш възможност… Има значение колко си се усъвършенствал и колко си разбрал. И като направиш тези грешни избори, особено ако изборите са лоши, и тогава вече като преминеш през тази врата (след смъртта) има значение. (Кл. видя картина от Духовния свят с много души)
Ю: Какво послание носи тази картина за теб?
Израствай духовно.
Ю: Какво означава този израз?
Даваме ти възможност да видиш нещата и от друг ъгъл.
Ю: Какво означава да израстваш духовно?
Начина, по който ти приемаш трудностите. Ако се гневиш, ако ревеш, ако изпадаш в паника, това не е Духовна зрялост. Това трябва да ти дойде (някакво изпитание например) – идва ти този проблем – малък, голям, страхотен проблем; какъвто и да било… и той идва, и човешкото тяло се панира, и се свива, всичко му се свива от ужас… Как ще го преживееш? Защото никой не иска лоши неща да му се случват. Обаче ако ти… Духовното израстване е да приемаш зряло нещата… не мога да го обясня… да се отпускаш… Не трябва да се пренавиваш за каквото и да било.
И най-важното нещо – да не се допускат грешки.
Ю: Какво означава „грешки”?
Хората допускат много грешки. Грешките са злоба към някой, да мразиш. Ти ме пита какво е духовно израстване – това е да не се луташ емоционално. Да си стабилен. Ето това, дето най-много съм го мразила – Емоционална интелигентност – това е голяма тъпотия за мен, ама явно има някаква логика… Значи да не се луташ, да не се… Трябва да намериш начин… всички хора трябва да намерят начин да приемат нещата. Каквото и да се случи, спокойно.
Други грешки – кражба, злоба. Човек не трябва да проклина, много е лошо да кълнеш. В никакъв случай не трябва да мразиш – може да го отпишеш, но не и да мразиш; да не мислиш… независимо кой какво ти е направил.
Трябва да се доверяваме много на природата, на това което ни дава. Трябва да живеем по-уравновесено във всяко отношение.
Сега ми показаха една зелена поляна. Да се събуя боса и да ходя по нея. Това дори само да си го представям, пак ще е полезно за мен. Мога да си имам такава трева на двора и да си ходя там. Сега ми казват, че тази къща, дето си я купих, ми е подкрепата от тях. Да си направя тази тревичка, къщата ми не е случайна. Да не се вземам много на сериозно, че аз съм си я… решила. Дали са ми я съвсем целенасочено, за да мога да намеря някакъв покой. Не е случайно, че е в края на града; не е случайно, че няма никой; навсякъде около мен е поле – това е подарък отгоре за мен. „Ето, виждаш ли? Да завършим с нещо добро.” – така ми казаха. И ми викат: Не че много си научила нещо!
Другото много важно е, да не се вземе човек много на сериозно! „
