С. е на малко повече от 40г. и до този момент е загубила брат си, майка си, баща си, бабите и дядовците. Има жив брат и, слава богу, настоящото си семейство. Справя се изключително добре с живота, имайки предвид смъртта на толкова много близки хора.

Някои от нещата, които ú помагат, са силната ú интуиция и сънищата. С. буквално е сънувала смъртта ма баба си – разказа ми сън, изпълнен със символи, който много точно е отразявал тогавашната ситуация. Към онзи момент С. е била в друга държава и не е  имало начин да присъства на погребението ú.

Майка ú е починала преди около три месеца (към момента на срещата ни) и от тогава често присъства в сънищата на С. Някои от тези сънища са тип пророчески – като напр. началото на войната в Украйна.

Причината да публикувам тази регресия са 3 снимки, които С. ми изпрати няколко дни след срещата ни. Те отразяват моменти от преживяванията й по време на процеса.

По време на срещата ни С. искаше да разгледа свой минал живот, за да разбере: „Защо съм в това семейство?” Но вместо това се озова в Духовния свят и получи отговор на въпроса си чрез срещи с баба си и майка си. Видя ги като ярко жълта и бяла светлина. Първите две снимки, които монтирах на видеоклипа, отговарят на образите на баба ú и майка ú, „видени” по време на регресията. Освен това С. буквално беше отведена под водопад от светлина – место, на което тя се зарежда. Същият водопад е нарисуван 2 дни по-късно от дъщеря ú, без изобщо да подозира за преживяването на майка си. Това е третото изображение на видеоклипа.

Ето и думите, с които С. описа преживяното от нея:

Привет, Юлияна! Вчера имаше помен 3м. на мама. Снимката с бялата топка светлина е докато бяхме на гроба. Другата е като се връщахме към София снощи. Голямото ми момиче в петък е нарисувала бял водопад, без да съм й разказвала моята регресия.

… Нямам проблем за споделянето. Каквото прецениш – ако искаш звук, ако искаш текст. Въпросът е, че това, което видях в регресията ми се яви 2 дни по-късно през рисунката на дъщеря ми и на небето в облаци.

… Вземи и снимките, и рисунката. За мен няма по-ясен сигнал от този. Майка ми я видях в регресията точно като бяла топка светлина. А баба като жълта светлина, с по-ярки оранжеви краища и не като топка, а като слънце с лъчи.

Размисли на С.: Смъртта не е край, а само преминаване от едно състояние в друго. От материя в енергия. От земното училище в небесната чакалня до следващото прераждане за нов урок. Гости сме тук, там сме у дома. Затова ползвайте времето си тук, за да научите уроците, за които сте дошли. Страдате ли, учите. – казва Учителя – Не научите ли урока, ще страдате повече докато го научите. Не го ли научите сега, ще повтаряте в още по-трудни условия, докато го научите. И така до безкрай. Самсара…

Смъртта не е край, а завръщане у дома за ревизия на наученото, преди следващото земно училище.

Снимки: С., изпратени лично от нея.