Проведох тази регресия през 2019г. и тя е част от проекта Атлантида. Жената има опит с процеса и с лекота навлиза в различни пространства. Това е вторият ú досег с енергията на тази древна цивилизация. В случая тя ни дава гледна точка на Създател относно определен аспект от еволюцията на цивилизациите и ролята на емоциите.

 В тази регресия има 2 основни акцента.

Първият е, че противно на нашето схващане, еволюцията е в посока Дух-Емоция-Материя, а не обратно. Оказва се, че нашата цивилизация надгражда древната Атлантида и едно от подобренията, ако мога така да се изразя, са емоциите.

Вторият акцент е на това, че всички емоции са много ценни, много важни и не е добре да се елиминират. Важно е да се преживява всяка една емоция и да се помни, че и те се променят. В тази регресия емоциите се представят по един оригинален начин, чрез символика и цветове. За по-добро разбиране на идеята се дават и много примери.

Искам да припомня, че всяка една информация, получена чрез човек, независимо кой е той и какъв е, винаги минава през неговите филтри и лични настройки. Затова нека всеки от вас, който ще изслуша записа, да вземе това, което счита, че му върши работа. Разсъжденията относно достоверността са принципно излишни, тъй като както знаем, всяка една гледна точка е субективна.

В записа, чиито линк споделям, звучи само моя глас. Чета цялата регресия, леко редактирана с цел по-лесно слушане. Зная, че автентичните записи са по-интересни, тъй като съдържат и емоциите на човека, който ги преживява, но в този случай не мога да споделя оригиналния запис.

Текстът в написан вид е без редакция.  

Това е  самата регресия. Желая ви приятно и ползотворно слушане или четене, в зависимост от вашето желание и възможности! 

 В началото на регресията жената плува към град под водата. Според нея съществата там живеят в „нещо като стъкленица”. Определя го като нещо много високо развито технологично, много чисто. Вижда светъл, бял град.

Вие ú се свят, с много силно усещане е, че се върти по посока обратно на часовниковата стрелка. За първи път ú се случва такова нещо. Хем се страхува, хем ú е интересно. Оставя се на преживяването. В края на процеса се разбра, че причината за това е, че тогава „в нея са се вливали знанията”, които са ú били нужни.

Ю: Можеш ли да определиш от какво се страхуваш?

К: От това, че не ми се е случвало досега и не зная защо.

Преживяването в Атлантида започва с познатия на жената коридор от предишната ú регресия. Тя е същото същество, което наблюдава процесите и участва в създаването на този експеримент /наречен Атлантида/.

Тя казва: Не съм Атлант. Аз съм от тези, които създават експеримента, извънземно може би по отношение на тази планета.

Жената решава да го нарича “ТО”.  ТО винаги ги наблюдава, неговата работа е да ги наблюдава, да анализира какви са пропуските в експеримента, какво може да се подобри, как се развиват, евентуално за следващи опити какво може да бъде направено по друг начин, кое да бъде оставено. ТО е като учен.

Ю: Може ли да направим паралел между Атлантида и Земята сега?

К: Най-важното заключение от миналия път, което той беше забелязал от миналия път.

Ю: Да го повторим?

К: Те /атлантите/ нямат достатъчно силно развит емоционален свят, много са в ума и това е нещо основно, може да се поработи върху него. В това отношение тук /в Атлантида/ нещата са извън баланса, по отношение на това че са повече в ума и нямат достатъчно добре развит емоционален свят. Той е много зачатъчен, това е като дисбаланс в тях и се вижда, че няма да доведе до добри резултати, доколкото може да има добро и лошо, тъй като всичко е ОК. В смисъл такъв, че това се отчита като нещо, с което може да се работи в тази посока – да се допусне да имат по-задълбочен емоционален свят. “Тъй като емоционалния свят, емоциите, чувствата всъщност са пряко свързани с поддържане на живота в материална форма.” Много странно.

Ю: Запомни го.

К: Всичко друго, което е твърде много в ума, не може да поддържа материя, гъста материя дълго време,… много размито, размазано, склонно към… То твърде бързо се променя, лесно се разрушава. Тоест, колкото повече има емоция, чувство, толкова повече се сгъстява материята и тя може да се задържи по-дълго време като такава в определена форма и живота да функционира в нещо конкретно по-дълго време.

Ю: Т.е. ние сега имаме емоции? Може ли ТО да ни разясни по-подробно връзката между емоции и материя? Какво означава израза “при по-висока емоция сгъстяване на материя”?

К: Да, точно това е. Всъщност емоцията, чувствата….

Ю: Добре. Нека да вземем една емоция, базова емоция. От опит зная, че негативните емоции при нас хората… Говорим за емоциите при хората, нали така?

К: По принцип, той е принципен въпроса. Във Вселената явно така функционира, такъв е закона, така нареченото… тука го наричат хората “астрално тяло”.

Ю: Какъв е закона?

К: Сгъстяването върви в посока към Духа, Всъщност, законът е следният: Няма разлика, всичко е енергия… но когато е то… какви човешки думи трябва да използвам… много странно, когато е човешко… може би трябва да използвам някои думи, които…

Използвам техника за успокояване на ума.

К: Всъщност това е много важна информация, която те искат да предадат. За чувствата. Те са така нещата: има Дух, Чувства и Материя. Те са три основни елемента на Творението, като най-висшата форма, обратно на това, което ние си мислим, е Материята. Тя е най-висшата форма, не е най-низшата. Това е крайния шедьовър на Tвореца. Цялото му творчество е насочено към това да се достигне до материята, която е неговия краен продукт на неговото старание, на творческата му енергия. В Духовния свят са само идеите му, това са просто идеи, те нямат реализация. Духовния свят е просто едни идеи, няма нищо повече. Точно както в човешкия ум, те се променят постоянно, като едно постоянно движение, нищо не може да се задържи твърде дълго време освен ако не се фокусира Твореца в нещо, нарочно да си създаде фокус, да се задържи нарочно в някаква мисъл. За да си задържи фокуса в дадена мисъл, така че да може да твори, да я реализира, трябва да има чувство, т.е. чувството… там вече… не знам как е на човешки език това… всъщност…

Ю: Преживей го.

К: Когато той се фокусира в нещо, т.е. задържи концентрацията си в дадена идея, енергията започва да се сгъстява, да се сгъстява, защото той държи концентрацията си в нея и започва сякаш да се привързва към нея и това е едно фундаментално чувство. Всъщност това е най-важното чувство, това на привързаност, обратно на това което ние си мислим тука. Чувството на привързаност към дадена идея ú помага да се реализира, да се материализира. Това чувство на привързаност е най-важното за творенето, за да може нещо да се твори в материален план. Това е чувството вече, някакво чувство, каквото и да е то. Тая привързаност към идеята му помага да се задържи фокуса в нея и тогава започва да се сгъстява, да се сгъстява, да се забавя вибрацията и всъщност това е целия този средния, междинния план на творението; който е така наречения астрален свят и той е огромен. Там са чувствата, там вече нещата са малко по-сериозни, отколкото в Духа.

Ю: Какво означава “малко по-сериозни”?

К: Повече има фокус; има реални някакви неща, които могат да се задържат, да бъдат такива поне известно време. Чувствата в сравнение с материята се променят доста бързо, но в сравнение с ума се променят доста по-бавно. Т.е. там има едно забавяне, нещо реално може да се усети, има по-материализирано творчество вече. И Атлантите са били много в Духа, много в Ума, затова и много не се е задържала тяхната цивилизация. Но все пак това си е било опит, който нали… Такива са били условията. Тя и Земята е вибрирала на твърде висока честота, условията не са били подходящи. Няма как цивилизацията им да бъде доста устойчива при положение, че самата честота на вибрация на цялата планета не е била устойчива, т.е. е била е много бърза и не е имало условия те да бъдат особено в чувствата. Това е било един… за условията които са съществували, се е случило.

---

От тук нататък разглеждаме проявленията на отделни емоции. От обучението ми по Психология зная, че в мозъка ни, в лимбичната система има центрове, които отговарят за емоциите. Една част от тях са свързани с негативните емоции, които като правило са ни неприятни. Същевременно те са много важни, тъй като са свързани с инстинктите. Винаги ми е било интересно да науча още нещо за тях.

ЗАПОЧВАМЕ С ЕМОЦИЯТА ГНЯВ

К: Гняв – това е много интересна емоция, чудесна. Създателя има интерес към нея, той я харесва. “Хм, много интересно.” Доволен е от това нещо, от тази проява.

Ю: За какво служи?

К: Това е много силен инструмент. Ако трябва да говорим… например ако трябва да го сравня с… използвам сравнение, за да мога да го преведа на човешки език… ако човека сам по себе си е като творец, да кажем художник, и ако гняв – това е един инструмент на Бога за творчество, например на художника, то това е някаква много ярка боя, много силна боя, дава много силен…, нещо много силно създава в картината, някакъв акцент може да създаде в едно произведение. Прави я силна.

Ю: Ако този художник много дълго е гневен с него какво се случва?

К: Нищо, той просто проявява. Това просто е проявление на нещо. Той просто ще направи една картина много ярка, много силна.

Ю: А ако не рисува? И е гневен?

К: Ако не рисува не е добре. Трябва да рисува. Това е инструмент за творчество. Всички емоции, всички чувства са инструменти за рисуване, за проява. Те трябва да се използват. Иначе все едно не е реализирана Волята Божия. Волята Божия е, че той иска да твори чрез нас. Той всички неща ги е създал, за да се проявяват. Това му е единственото важно нещо на него; него нищо друго не го интересува, освен да се прояви, по всякакви възможни начини които има, всички начини иска да ги прояви. И ако някой спира тази проява, това е единственото, може би на човешки език казано, да не изпълнява Волята Божия. Единственото престъпление или грях, макар че няма от друга гледна точка такова нещо като грях и престъпления, но ако използвам тези човешки думи, това е: единственото престъпление, което може да направи един човек е да не проявява, да не се проявява това, което му идва. Така нарушава Волята Божия. Всичко е добро за Бог, всичко е добро. Гняв – много добра емоция.

Ю: Добре Ако човек е художник, ако примерно е учител, как може да прояви гнева?

К: Както си иска, все е добре, както му идва.

Ю: Ако му идва да набие децата, да ги пребие?

К: Еми, това ще бъде много интересна картина, забележителна. Има много примери на насилие в Творението, просто ги има. Това е. Всъщност това са прояви, при които в крайна сметка поне нещо се е случило. Той ако е искал да ги набие означава, че много дълго време тази боичка не е ползвал и просто така си е дошло, поне я е ползвал в даден момент, което е чудесно. Но тези деца, които е набил, със сигурност са имали също някакво… те имат… Няма тука лошо или добро, всичко е на мястото си. Те са участници в това нещо, никой учител не се ядосва без причина. Тази картина е с тяхно участие. И всъщност всичко това е една негова реализация по някакъв начин. Всъщност, всички прояви, които хората наричат престъпления, са в резултат от едно по-изначално престъпление, което е извършено и то е неизползването на творческите инструменти. Не са използвани, не са използвани по предназначение изобщо, били са потискани, особено най-мощния инструмент за творчество, който е и основен – това са чувствата. Ако те не се използват, ако се потискат, осъждат, използват се само едни и същи цветове, т.е. едни и същи чувства или пък никакви, тогава в един момент потенциала вече избухва в нещо, което хората наричат престъпления, но те са огледален образ на изначалното престъпление на потискане на творческия потенциал на Бог. Така че Бог не иска чувствата да се делят на добри и лоши и да се потискат. Това е най-големия проблем, който хората сами си създават. На него му е все тая.

ЧУВСТВОТО ТЪГА

К: Тъга – много интересно чувство, също го харесва. Прави картините сиви, ако трябва да ги сравним с човешки художник – сиви, мрачни, много е различно от гнева, другата гама, другата крайност.

Ю: Как може да се твори чрез Тъгата? И кога се появява Тъгата?

К: Тя си се появява като част от цикъла Също е едно от чувствата, които хората се опитват да скрият от себе си, да не ги проявяват поради някаква причина… като гнева… не е добре. Не се ползва с уважение този инструмент, не си позволяват да го ползват, но ако го ползват, колкото по-интензивно го ползват когато му дойде времето да се прояви… всичко, всяка боичка си има времето, когато… идва нейното време да се прояви…

Ю: За гнева ли говориш?

К: За всички говоря. И идва времето на Тъгата да се прояви, идва нейното време… трябва да позволим да се прояви с цялата ú сила, просто идва времето… тогава идва, когато ú дойде времето… защото всичко е като един цикъл. Господ иска, Бог иска всички боички да ползва… и първо ползва една, после друга, както прецени, това какво иска да направи.

Ю: Да разбирам ли, че независимо от това какво правим, просто емоциите имат някаква цикличност и се минава през тях?

К: Да, може да е цикличност, ако хората го наблюдават могат да намерят някаква закономерност, но има неща които той сам решава кога ще се проявят. Може и да няма, може да иска точно сега, в този момент да сложи ей там малко червено например на тази картина, да я отвори. И ние да не се съпротивляваме. Цялата тая съпротива, това е проблемът. Ако дойде тъга, ако той реши, че… трябва напълно да се преживее тази тъга, без да се съпротивляваме на нея. Малко ще има там на единия край сиво на картината, чудесно. Трябва да се остави, да се преживее напълно, с уважение към тъгата. Тъгата дава една дълбочина на нещата. Много е интересно това чувство. Ако няма тъга, няма да има дълбочина на нещата в картината.

Ю: Все едно, че ще липсват нюанси?

К: Да, да. Дълбоките, тежките нюанси, които създават контраста, няма да ги има, контраста няма да го има. Всичко ще бъде една боза. Трябва да имаме уважение към тези чувства, които хората по някаква причина са нарекли “лоши”.

СТРАХ

К: Много силна. Прекалено много се ползва. Тя пък е от тия, които много се ползват.

Ю: За какво служи?

К: Тя е като гнева – за по-силни, по-ярки елементи в картината, да има тук-там.

Ю: Като цветове?

К: Страха? Спира. Той дава възможност да спре художника и да помисли, малко да… и после да постави акцент върху нещото си. Страха е нещо много по-различно от другите, само да видя с какво е по-различно.

Ю: Радост?

К: За Страха има още. Тя е от фундаменталните. Те са две – любов и страх. Страха е все едно като фона на картината. Без фон картината никога не е завършена, не изглежда завършена.

Ю: Любовта ли да разгледаме при това положение?

К: Те са като двете основни боички. При хората май са три цвята основните, които ползват художниците. Все едно черното и бялото, два цвята основни.

Ю: Страха е черното, а Любовта е бялото?

К: Да, обаче бялото няма как да се прояви видимо без черен фон. И няма никакво творение изобщо да има.

Ю: Ако е само любов?

К: Няма да има творение. Има само света на идеите, там, в Духовния свят, което е много неясно, всичко е много неясно. Обаче там, да, всичко е ОК. Всъщност, Бог създава този черен фон, после и т.нар. страх, за да може да се проявява, да има творчество, за да може изобщо да реализира творческия си потенциал. Не може да се рисува с бяла боя върху бял фон, няма творение. Има само някаква идея, той се опитва да я реализира художника, но с бяла боя върху бял фон как ще я реализира? Просто само идеята му остава в главата. За да я реализира му трябва черен фон.

Ю: Малко любов, малко страх, по малко от всичко?

К: Да. В Творението има различи съотношения. В някои има повече бяло, по-малко черно; в други повече черно, по-малко бяло; но със сигурност трябва да ги има и двете, за да може да има изобщо някакво изображение.

 

Ю: Да, много интересно. РАДОСТ?

К: От светлите гами. Много е важна за поддържане на живота във форма. Това ми се даде. Много важно. Ако няма радост, се връщат към духа и няма реализация.

Ю: Какво се случва в човека, ако живее само в радост?

К: Само в радост?

Ю: Това, към което се стремим масово в момента?

К: Може да има живот в радост. Въпроса е, че се бъркат понятията.

Ю: Нека да ги изяснят.

К: От една страна човек може да се радва и че му се е случило нещо гадно. Обаче хората искат да им се случват само хубави неща и си мислят, че само така трябва да са радостни. А пък може да се радват и когато им се е случило и нещо друго, което не е определено като приятно, т.е. може да има постоянна радост, но то е по-скоро… друго… По-скоро може да има постоянно приемане. Това, към което хората би трябвало да се стремят. Ако стигнат т.нар. постоянна радост, към която се стремят, ананда както я наричат в някои от източните традиции спрямо сегашната позиция на това тяло, всъщност ще разберат, че това е чувство на постоянно приемане; постоянно може да има постоянно приемане.

Ю: Нужно ли е това за човека, за хората?

К: За някои е нужно, за някои не е, в зависимост от етапа на тяхното развитие. Не може да искаме за всички това да е нужно или да е подходящо в този момент. За някои това е подходящо и те вървят към него. За други не е дошъл момента изобщо за това. Може да има една постоянна радост, в смисъл… то е нещо като това чувство… те са много близки боичките и се преливат, като да кажем 3-4 нюанса на жълто: радост, благодарност и приемане. Те са все едно няколко нюанса на жълтото и… може, може да, може. Най-върховното е приемане, то може да се поддържа през цялото време.

Ю: А радостта не е?

К: Радостта, в този смисъл – сега се радва на нещо защото го има, обаче в момента когато вече го няма, няма как човек да е радостен. Но ако има приемане може да запази част от състоянието си. Всичко е поток, чувствата са флуидни. Те са по-малко флуидни от ума, обаче все пак се променят, т.е. преминават от едно в друго и… променят се, просто се променят.

Ю: Като една река, не може да я спреш, и няма и нужда.

К: Иначе какво, ще има една картина цялата жълта ли, не знам… Да, може би те искаха това да ми отговорят за чувствата: за цялото това объркване по отношение на чувствата и неразбиране на тяхната важност, колко те са всъщност много по-висше нещо, а материята е още по-висше нещо, тя е върховното творение. Това е много важно. Те са унищожили тази цивилизация /Атлантида/, защото /атлантите/ не са имали никакво чувство на привързаност към нея по някакъв начин. Не никакво, но чувството им на привързаност е малко. Ако имаха по-силно чувство, нямаше да я унищожат. Никой не унищожава нещо ако държи на него, ако наистина държи на него. Когато няма чувства много лесно можем да разкараме нещо. Затова са я унищожили, затова се е случило това унищожение.

 

Ю: Къде е границата между здравословното и нездравословно привързване? Съществува ли такова понятие в света на Създателите? Предполагам, че не съществува, но имам предвид отразяването на емоциите на физическото тяло, на емоционалното.

К: Просто има цикли, пак това ми казват, че има цикли и това, което може да се направи специално за хората като съвет към тях е: Да си следят циклите. Кога идва следващото нещо и да са в синхрон с него. Може да има цикъл, в който трябва да се привържат. После идва следващия момент, в който е дошло времето да пуснат и така просто те се редуват нещата. Ако хората просто са в потока на това нещо, ако успеят да наблюдават потока и да се включат в него без да се съпротивляват и тогава това е… Няма да има нужда да мислят за граници, те просто ще се случват нещата за тях. Ето дошъл е например момента един човек да се влюби и да се привърже към някой, дошло му е времето за това нещо, а той се съпротивлява, той си казва: „Аз искам да съм свободен”, защото има някаква фикс идея в главата си, че иска да е свободен, но е дошло времето да се влюби всъщност и той не е в потока. И тогава идват страданията.

Ю: След това идва период, когато трябва да се “отвърже”?

К: Да се освободи, да се трансформира, тия чувства да ги трансформира в нещо друго, което не е лошо, просто е по… ако дойде едно вътрешно освобождение да получи. Но как да получи вътрешно освобождение, ако той по никакъв начин не се е ограничил, привързвайки се към нещо? Как да направи разликата? Това е цялото нещо, на тая съпротива. Идва му време да се влюби, ето го влюбен е, обаче той бяга от това чувство, проявява неуважение към Твореца по тоя начин, защото Бог иска да се прояви чрез него, тая любов да се реализира. Това е един пример. Нищо де, той пак ще се реализира, той никога не е останал нереализиран. И започват да търсят граница. Той всъщност се страхува, че може да изгуби границата, много да се влюби, много мислят за границата. Ето, въпросът беше много подходящ. Няма нужда, когато дойде нещо, когато Бог е решил че ще прояви това жълто, вземи го това жълто и позволи на Бог да се реализира чрез теб. Сложи го това жълто на картината, вместо да мислим ние за границата. Колко трябва да сложим? Той ще реши колко ще сложи.

Ю: Това означава ли, че сме му марионетки? “Колкото реши, толкова ще сложи”?

К: Ние можем да бъдем наистина щастливи, ако използвам  тази човешка дума, ако си позволим да бъдем негови “марионетки”. Обаче ние не си позволяваме, искаме да сме нещо повече от него. И тая съпротива, която е обречена… Ние няма как да бъдем повече от Него… Обречена съпротива. А това създава проблемите. Ние сме негови марионетки. Просто трябва да го позволим и да го приемем, а не някакво глупаво ЕГО. Ние нямаме никакъв шанс! В този смисъл той не ни мисли нищо лошо, никога не ни е мислил и не ни желае нищо лошо. Ние си го правим като се съпротивляваме. Няма лош цвят, който той да иска да пусне през нас, да протече лоша боичка. А за Атлантида – чудесен е бил експеримента, просто… поради точно това се е случило, че чувствата нали са… по-голям интензитет на чувствата ако е имало… което взето е решение впоследствие да… в следващия експеримент да се позволи на хората да чувстват по-дълбоко, и вибрацията на планетата е била понижена. То това си е било част от един цикъл  на въртенето на тази планетата във Вселената. Тя е започнала да се отдалечава от централното слънце, естествено нейните вибрации са били понижени и са създадени условия за следващия експеримент, в който е можело да се даде възможност на хората да имат повече чувства. Следващата цивилизация да бъде по-устойчива, макар и да изглежда не толкова цивилизована, всъщност тя е доста по-устойчива, по-дълго време ще се задържи, със сигурност.

Ю: И тоя страх от унищожението на Земята, на цивилизацията, на нацията всъщност ни пази?

К: О, да. Но това изобщо не е работа на хората да го мислят.

Ю: Какво е работа на хората да мислят?

К: Да реализират чувствата си, това което искат да правят наистина да го правят, това което им идва от  вътре, а не което си мислят че е правилно, а това което усещат че е правилно. Една цивилизация бива унищожена и края й идва когато й дойде края. Хората не могат да вземат тези решения, хората нямат власт над тези неща. И дори да искат да унищожат тази цивилизация, ако не е дошло времето да  бъде унищожена, няма да я унищожат. Тези решения не се вземат от хората. Тези решения се вземат от Създателите. Този, който е създал тази цивилизация, той може да вземе решение дали да я унищожи или не. Това изобщо не е в тяхната власт.

 

Ю: Каква картина се създава когато все пак много хора поради незнание, поради страх, поради много причини, малко или много всички в един момент се страхуваме, че може да се унищожи цивилизацията? Каква картина се създава когато много хора са насочени към такива събития – примерно критикуване на Правителството, критикуване на системата, критикуване на устройството? Как си създаваме света всъщност? Ние ли го създаваме? Какво се случва когато много хора са насочени към такива неща?

К: Получава се един по-голям интензитет, насищане с определени цветове. Определени цветове се насищат, насищат, насищат. В един момент това насищане само по себе си няма накъде повече да се реализира и от само себе си вече става ясно, че има необходимост от други чувства, от други боички. Просто натрупва се до един момент и после от само себе си започват тези чувства и прояви да намаляват, тъй като няма накъде повече да се реализират. Нагнетява се, нагнетява се и после естествено започва да се променя, да се връща към по-светли тонове. Нищо особено не правят с това. Да, вътрешното им усещане е за голям драматизъм, но външно не е кой знае какво. Просто една картина малко по-тъмна, по-мрачна от гледна точка на Бог.

Ю: А на физическите тела това как се отразява?

К: Тъй като когато се нагнети много черно, да кажем черна боичка, вече няма как да…, т.е. има само черни боички в едни момент и няма възможност за творчество. Когато сме само в Духа, има само бели боички и няма възможност за творчество. Когато сме много ниско долу, в гъстата материя, има само черни бочики и пак няма творчество, защото с черно върху черно пак не можеш да рисуваш. Много човешки същества достигат до този етап, в който те са… на черен фон се опитват да рисуват с черни боички. Това се случва, за което ти ме пита – когато само критикуват. И стигат до там – и пак няма творчество. Те усещат… Най-голямото нещастие за Бог е да не може да твори. Ако има само бял фон с бели боички, или само черен фон с черни боички и той не може да се прояви вече там. Там няма бели боички, те не му позволяват да пусне бяла боичка. Те си мислят, че му позволяват, той все пак им дава възможност да ги види докъде ще стигнат, наблюдава. И като се стигне дотам, вече няма творчество и естествено е да… то не може да се копае, като се стигне дъното по-надолу не може да се копае. Трябва да се даде възможност да се появи бялата боичка. Тя може да се появи по два начина – или чрез смърт на Душата, която е зациклила, или на това общество, или на… Ако то умре, то ще се върне към Духа, т.е към бялото или ще започне Духовна трансформация, т.е. ще започне малко по малко да се пропуква, за да влезе бяла боя през тази Душа надолу, т.е. или ще умре физическото тяло, за да може Душата да се освободи и да тръгне към по-високите измерения… Значи когато се натрупа само черно, черно или настъпва смърт или започва духовна трансформация. Тези два варианта са възможни.

Ю: Оставам с впечатлението, че само материалния човек и само духовния са двете крайности и няма творчество. Просто не може.

К: Не може. Те са си част от него, Той е и това, Той е и само бяло и само черно, но когато иска да твори Той е в двете взаимодействия на двете. Всъщност, черното е създадено като начин той да може да изрази себе си. Бог си го е създал.

 

Ю: Дошъл ли е момента да публикувам тази регресия?

К: Той няма нищо против. За него всичко е наред. Трябва да го усетиш със сърцето си, така каза. Без страх. Страха е от тези, които създават черния фон, който е чудесен… може би… не знам, нещо… Знаеш ли какво виждам? Виждам някакви… Не знам защо се получи така тази регресия, може би защото виждах картините на дъщеря ти преди това…

Ю: Може да не са случайни картините тука. Преди нямаше картини тука.

К: Само гледам някакви боички, как се изливат една върху друга, и се опитавам да опиша. Използвайки въпросите се опитвам да опиша какво виждам. Но като ме пита за това дали е дошъл момента да публикуваш, видях една по-черничка такава картина и все едно е необходимо да се пусне малко бяла боичка, там да се размаже върху нея. Тогава ще ти дойде вътрешна готовност и смелост да го направиш. Бяла боичка трябва да дойде. Може би си малко повече в момента ангажирана с материални неща и може би нямаш време да смесиш боичките по този начин, че да…

Ю: Да, има такова нещо.

---

К: Бог иска да каже на хората, че чувствата са нещо много хубаво, всички чувства. Нито едно чувство не е лошо. Те са неговите инструменти за работа.

---

Ю: Добре. И нека да проследим връзката чувство-материя? Имаме Дух, където са идеите; чувство и материя?

К: Да, как се стига от чувството до материя ли?

Ю:Да.

К: Това е самия акт на зачеване… при човешките същества това го илюстрира: Как се случва? Когато има много силни чувства, само тогава хората… Кога хората правят секс и имат оргазмено състояние? Когато има най-силни чувства. И точно тогава, във върховната проява на най-силните чувства, вече се заражда материята.

Ю: Детето.

К: Детето, да. Създава се условие, толкова много се сгъстява интензитета на тия чувства, толкова много сгъстява нещата, че се появява нещо материално, т.е. на друго ниво на сгъстяването, пада под определена граница сгъстяването, толкова гъсто, че се появява нещо материално. Това е акта на сътворяване, най-съвършеното всъщност това е зачеването, по начина, по който ние го правим, с много силни чувства. Затова и децата, които са заченати с много силни чувства, в тях има много повече живот, те са много живи. Те са по-здрави, материалната форма е много стабилна.

Ю: Много интересно. А генетичния материал?

К: Той е отпечатък на тези чувства, те са все едно принтирани върху материята. Генетичния материал носи тази по-сгъстена енергия, която е отпечатък на чувствата.

Ю: А Родовата карма къде е тогава?

К: Те са точно такива – чувства – много, много чувства от много, много хора, чувствали поколения назад, чувствали и те са създали отпечатъци върху материята, техните чувства. Това е Родовата карма. Тези чувства всъщност влияят върху генетичния материал. Много от така наречената “лоша” родова карма или т.н., когато са правени някакви неща без желание, без наистина да го чувстват, т.е. потискали са истинските си чувства, не са ги реализирали  и са правили някакви други неща и така генетичния материал става слаб. Ако нещо е направено с истинска страст, каквото и да е то, дори и хората да го наричат лошо или престъпление, ако е направено с истинска страст, с истинско силно чувство и желание, то засилва генетичния материал, дава силен отпечатък. Ако е направено ей така, от немай къде, съответно дава слаб отпечатък; генетичния материал е слаб, почти се разпада.

---

Ю: Задавам въпрос относно семейните констелации: Там какво се случва, как помагат реално на рода? Какво е мнението на Създателите?

К: На човека, който в момента носи определен генетичен материал, с по-слаби и по-силни отпечатъци от неговия род, му се дава възможност да разбере неща, просто да ги види, т.е. дава му се възможност да види картината отстрани и той сам като художник вече да реши къде да сложи малко повече боичка, да подсили. Къде да сложи повече жълто, къде да сложи повече червено. Той може да си промени генетичния материал сам, стига да има достатъчно разбиране за това; да може да погледне нещата и просто да го види и да знае къде какво има нужда да се сложи, за да се подкрепи сам себе си. Дава му се възможност да види картината си отстрани, това което той е като картина. Да види – ей тука напр. даден човек са го заченали без много любов да кажем, не е имало силна страст. Ако той го види това, успее да го види, да види там защо страда и физическото тяло, той знае че няма енергия но не може да разбере защо няма енергия и го види това, той може да предприеме необходимите мерки; да види че това не е от него и той сега има възможност да го оправи. Например той сам може да си позволи да изпитва повече страст в живота си, да прави секс, да направи своите деца с истинска страст, а не да прави това, което неговите родители са правили. И така едно, че ще подобри кармата на рода, т.е. следващото дете ще е с по-силен генетичен материал, друго че той самият ще засили генетичния си материал, защото ще изпита емоция, която не му е била изначално дадена на самия него при зачеването. Той ще си го засили сам за себе си, правейки секс със страст, а не просто така.

Ю: Тоест, всичко е поправимо, стига да си позволим да преживяваме?

К: Да. Но трябва да може да го види, така че  Констелациите позволяват на хората да видят, да си видят сами себе си като произведения на изкуството какво представляват, къде какви отпечатъци има върху тях. Всичко е поправимо, всичко се движи, няма непоправими неща.

---

Ю: Нека сега Твореца или ТО да разкажат това, което искат; това, което считат, че е важно.

К: За Атлантите ли?

Ю: Каквото решат.

К: При Атлантите има едно чувство, което е преобладавало при някои от тях – на високомерие, там малко са прекалили с тая боичка. Някои т.нар. “по-висши”, на по-висши длъжности в йерархията на тяхната цивилизация, са имали преобладаване на такова чувство, което не са успели да овладеят добре, не е било балансирано. Да кажем, че успяват да нарисуват една картина, която е само с… ако кажем, че тоя цвят е жълто-зелено…прекомерно, прекалено само това е започнало да се проявява. Творчеството е било прекъснато по някакъв начин. Някак си това високомерие е създало проблемите, т.нар. ЕГО; това, което сега хората на тази планета наричат ЕГО. Не са се чувствали свързани с другите. Поради това високомерие сами са се отделили от другите, не са се чувствали свързани с тях достатъчно, не са имали усещане за връзка.

Ю: От кои “други”?

К: Другите, които са на по-ниските стъпала в йерархията, на тези, които са на най-ниското стъпало в йерархията на тяхната цивилизация. В един момент се е загубило усещането за връзка. Това, че те са повече от другите – това е много голяма заблуда в която са изпаднали, било е заблуждение. Това чувство на високомерие всъщност… те са си мислели, че са нещо повече, че повече могат… Много е било интересно да се наблюдава от страна на Създателите това нещо как се е получило.

Ю: Това съществува във всички регресии, които водя; и на мен постоянно ми се напомня, че това високомерие не трябва да го има. Оставам с впечатлението, че това е едно от основните послания в момента към хората, които развиват някакви допълнителни способности.

К: Да, това е един остатък от Атлантите, един отпечатък, дори генетичен, който съществува. Въпреки потопа и това, че те са били унищожени в голяма част, е останал все пак някакъв отпечатък от това високомерие върху сегашната раса; който отпечатък е хубаво да се работи с него, да се коригира, защото не е довел до добри резултати. Има го, да, има го този отпечатък върху сегашните хора.

Ю: Т.е. колкото и да знаеш, колкото и да можеш, да си напомняш, че не си с нещо повече или по-добър от другите.

К: Мх, в никакъв случай. Всички тези йерархични системи са остатък от миналото. Йерархията е отминала система, тя не е част от бъдещето на човечеството. Йерархичната структура е била типична за Атлантида, но в новия свят, който това човечество се очаква да създаде, няма да има такива строго изразени йерархични структури. Бъдещата структура е съвършено различна, няма такова нещо. Това, което съвременното човечество може да научи от Атлантида е да не бъде това, т.е. да види какво е йерархията, но да не бъде йерархията, да не допуска строги йерархични системи. Те не са бъдещето, йерархията е част от миналото. Йерархичните системи са на доизживяване, те са отпечатък от миналото, те са труп, те са един вид труп. Те затова не функционират.

Ю: Каква е била йерархията в Атлантида?

К: Имало е един или двама, трима понякога на върха, няколко същества, които са смятали че могат да вземат решения за всички и всичко, но не са били адекватни при вземане на решенията много често, защото не са имали връзка с всички и всичко. Поради твърде високата им позиция в пирамидата, точно на върха, те не са можели да имат поглед върху това което е долу, в основата и съответно решенията не са били адекватни, защото не са имали поглед, твърде високо са били. Връзката се е разкъсвала на моменти. Ако те са имали здрава връзка с хората под тях и са били отворени да получават обратна връзка, т.е. информацията от тях да слиза надолу гладко и от долу нагоре да се качва гладко по веригата, през техните подчинени, е можело да има по-голям успех, но се е прекъсвала връзката много често.

Ю: Можеш ли видиш най-долното ниво на Атлантида?

К: На най-долното ниво са много мизерни хората; черно.

Ю: Като емоция или като начин на живот?

К: И двете, черни боички.

Ю: А на върха какви са боичките?

К: На върха е бяло, ама то няма реализация, това е другата крайност.

Ю: Като безсмислено е бялото?

К: Безсмислено е, да. И те всъщност… под тях е имало някакви други, те са били малко повече… те е трябвало да обслужват тази връзка отдолу-нагоре и отгоре-надолу да се пренася информацията. Но тези звена по-надолу и по-надолу не са функционирали правилно.

Ю: Говорим вече за развитата Атлантида, нали? На сушата?

К: Да. Те са имали през цялото време и някакви елементи от тяхната цивилизация, които са съществували и под вода, такива градове, такива които са били някакви междинни. Имали са през цялото време и подводни градове, но в един момент повечето вече са били насочени към сушата.

Ю: И всъщност високомерието е проявявано на високите етажи?

К: Да, заради това високомерие всъщност се е прекъсвала връзката с хората по-надолу по веригата. Информацията не е можело да се предава правилно, да достига правилно до тях…

Ю: До висшестоящите не е стигала?

К: Да, не е стигала до тях правилната информация, но те не са създавали условия да стигне до тях правилната информация. Заради това си високомерие не са създавали правилните условия. Хората не са били мотивирани да разговарят с тях, да им кажат истината.

Ю: И те не са и подозирали какво се случва.

К: Да, защото те са били много self  във център, не зная защо ми идва на английски, много егоцентрирани, мислели са че… обаче малко се е разкъсала връзката между тях… Не малко, много се е разкъсала. Това е много типичен отпечатък, който се проявява и сега, останал е.

Ю: Да, и аз така го виждам, правя много голям паралел със сегашния свят.

К: Но това е един труп, една отживелица, бъдещата цивилизация… Сега всъщност хората отново проявяват йерархични структури, тъй като не знаят какво друго могат да правят, т.е. използват само отпечатъка от старото. Но като започват да не се случват нещата, като стигат до задънена улица, йерархиите започват да губят смисъла си и хората се насочват към други структури. Хората ще започват да реализират все повече и повече друг вид структури. Но могат да ползват примера от Атлантида като пример за неуспешно, за да не правят отново същите грешки.

Ю: Какви биха могли да бъдат последствията за хората, които проявяват високомерие, мислят си, че много могат, много знаят?

К: Откъснатост, те нямат връзка с реалността.

Ю: Кои са основните емоции, които могат да изпитват?
К: Те ли?

Ю: Да. Например човек може да изпитва високомерие, защото има много материални притежания, много е в материята или пък високомерие, защото е много духовен, развит. Нали в тези насоки се проявява. Напр. “повече духовен съм от еди-кой си, знам повече”, “мога повече от някой друг”.

К: Да, това е най-опасното.

Ю: По-опасно отколкото ако е в материята, така ли?

К: Това е много опасно.

Ю: До какви последствия би могло да доведе?

К: До тотална неадекватност, няма връзка с реалността. За другите – ако само заради материалните си успехи е високомерен, може да доведе до смърт на физическото тяло.

Ю: Така. А високомерие заради духовни успехи?

К: Тотална откъснатост и неадекватност, не функционира в света… не е полезен… Да, това е много интересно като отпечатък, който са оставили. Защо още не са го оправили хората? Има наченки за…

---

Ю: Какъв е пътя, по който може да се оправи? Какво би могло да помогне?… Примерно ти какво можеш да направиш?

К: Аз? Да не участвам в йерархични структури, да не признавам авторитети, хора за по-големи авторитети от мен.

Ю: А ТО, извънземното? Работа ли му е да прави нещо по въпроса?

К: Това послание, което току що го казах, ТО има много силен отпечатък на това знание. Всъщност, това което току-що казах, то ми е много силно принтирано в моя генетичен материал. И затова тази жена в това тяло никога не е участвала в такива структури, има голяма съпротива да участва и да подкрепя, или да счита който и да било за авторитет, особено “духовните” хора не ги счита за авторитет. По никакъв начин духовен човек не може да бъде авторитет за нея. Може да има уважение, обаче не е… за авторитет. Неговите послания, неговите разбирания за нещата /аз разбирам на извънземното/ може да ги каже на който е готов да ги чуе.

---

Ю: Каква беше причината за въртенето, за завиването на свят в началото на процеса?

К: Да ми успокоят ума, защото беше много… за да вляза там където трябва; все едно като… сякаш са ме взели… енергийно са ме вкарали, с това въртене като фуния са ме вкарали чрез него в друго ниво.

Ю: Било е като портал…

К: Нещо са ме зареждали… зареждали са ми все едно информацията, защото въртенето обратно на часовниковата стрелка е зареждане, т.е. зареждали са ми информацията, вкарвали са ми информацията все едно… знам ли, не знам, нещо такова е било… тя не е била заредена.

Ю: Много интересно. Аз все си ги представям като зипнати файлове, които се вкарват в нас.

К: Да, нещо са ме заредили. Много беше. Малко ме уплаши.

Ю: Сега добре ли си?

К: Да, сега съм добре. ТО много се радва, че тя добре използва отпечатъка. То няма как, той е много силно отпечатан върху нея, няма как да не се използва този отпечатък.

---

Ю: Има ли още нещо, което ТО иска да предаде?

К: Всичко е наред. Никой не трябва да се взема много на сериозно, това просто е една игра.

---

Като най-важно послание отново се припомни: Да не се ограничават чувствата, да не се осъждат, да не се потискат.

---

Следва приключване на процеса.

Благодаря на всички хора, които прочетоха/изслушаха записа. Пожелавам ви да сте здрави и не забравяйте, че сме дошли тук, за да преживяваме различни неща.

Снимки: Интернет