Споделям on–line проведена Регресия с опитна жена.
Описвам преживяването и обратната връзка чрез думите и разказа на В. (името е сменено)
В. дойде с желанието да изследва какво пречи на интимността, близостта и споделянето в живота ѝ и на мечтите ѝ за семейство и за успешна кариера да се случват. Тя искаше да се срещне със своя Духовен водач и да му зададе своите въпроси. Преди регресията В. сподели, че на този етап от живота си изпитва голяма потребност от интимност, прозрачност и непринуденост в отношенията си с хората, от време, прекарано с приятелите. Също така, тя желае си да намери работа, в която да има възможност да общува пряко с хора и да им е полезна. Същевременно, в ежедневието си и в контекста на пандемията, В. сподели, че се чувства много самотна и изключена от живота – от общуването с приятели, от забавленията, от любовните отношения, от възможността да работи и да има доходи, от перспективата за свои дом и семейство. Във всички тези сфери в продължение на години тя е преодолявала редица трудности, свързани с колективен, родов и неин личен кармичен товар от други прераждания. Много е работила по тези теми, като е използвала различни техники и подходи.
За В. основното послание от срещата с Духовния си водач, която преживя, е свързано със символиката на играта и партньорството през призмата на междуличностните отношения и отношенията в колектива и в обществото като цяло. По време на сеанса тя погледна на живота си като на игра на шах с партньор и ходове. Във висшите измерения В. видя себе си, играеща партия шах със своя Духовен водач. Пречките в живота си, тя също видя като фигури на полето. Разказвайки това свое усещане, няколко дена по-късно В. го потвърди, споделяйки с мен свои обратна връзка и лични изводи от регресията (публикувани са след набрания текст от сеанса).
За мен беше интересно, тъй като съм бивша шахматистка, спортистка. В течение на времето съм имала паралелни осъзнавания по отношение на игрите, по отношение на шаха също. Като например факта, че както при шаха, така и в Живота, веднъж играем с белите, веднъж с черните фигури. Просто такива са правилата. Загубих интерес към играта в 10ти клас – тогава трябваше да избирам между това да стана професионален шахматист и да се откажа. Сега си давам сметка, че важна за мен е била Играта. Напоследък се старая да си го напомням. Когато успея, животът става много по-интересен и вълнуващ. Вероятно не е случаен и фактът, че точно тези дни реших да публикувам малка електронна книжка, наречена „Играта Живот”.
След въвеждане в регресия:
Ю: Искам помощ от Водачите – ако има външна намеса, външни пречки, външни влияния, нека да бъдат отстранени. Даваме намерение за един чист и ясен процес. Искам през теб да ми бъде отговорено каква е причината да загрее телефонът ми така, което не му е обичайно състояние.
В: Просто те прегрях. Това е нормално за… аз от месец съм в карантина и не се бях виждала с хора и ми е малко по-трудно превключването.
Ю: Добре. Ти беше ли болна?
В: А, да. И понеже съм така, доста по-мисловен тип, когато дълго време не съм общувала пълноценно с хора, просто се пренасищам от емоции и ми е трудно да ги пропускам равномерно. Особено когато човекът не е срещу мен малко губя представа какво се случва.
Ю: Добре… Може би първо ще акцентираме върху това чисто жълтото.
Наскоро имах лични преживявания, свързани с Ковид. Установих, че жълтият и „балансираният” жълто-оранжев цвят, цвета на „овладения” огън, могат да повлияят положително на лечението. Затова предложих този цвят. Престоявайки в определен цвят, човек се настройва на съответната вибрация и се постига несъзнаван лечебен ефект.
В: Добре, аз виждам жълто в момента.
Ю: Така…
В: Става някаква телефония, не знам дали и при теб има нещо такова. Аз чувам моя глас.
Ю: Не, няма при мен… Такова топло, приятно жълто, балансирано.
В: Усещам го в главата си, което е интересно.
Ю: Спри да мислиш. Това е чистата емоция, само преживявай.
В: Добре.
Ю: Освободи се от мисли, от всичките „трябва“ и си позволи да бъдеш себе си, да приемеш себе си, да приемеш привидния провал. И сега можеш да си представиш или да усетиш как се балансира това жълто с едно много приятно, нежно оранжево. Това е силата на овладения огън. Ако имаш съпротива към оранжевото ми кажи.
В: Не, добре е. Съпротивата е към това, че си чувам гласа.
Ю: Аха!… Около мен няма нищо.
В: Не, не, то просто е телефония от при теб.
Ю: От при мен?
В: Да.
Ю: Преди малко имаше ли я?
В: Ами, има я откакто нещо правеше по телефона, нещо разместваше.
Ю: Не, аз тогава бях включила самолетен режим, но ми се изключи Интернетa.
В: Мхм.
Ю: Добре, ако това е предизвикателство днес, нека да приемем този недостатък.
В: Добре.
Ю: В крайна сметка в живота не винаги всичко е перфектно. Не винаги нещата вървят по нашия план. Понякога е добре просто да се оставим на случването. Потопи се в усещането, че си в това приятно, балансирано жълто-оранжево пространство. Знаеш, оранжевото е една от най-силно изчистващите енергии – разграждаща. Позволи, ако са останали пречки, някакви кармични истории, докато тече процесът просто да бъдат разградени, трансформирани.
В: Отдръпнаха се като стражи от двете ми страни!
Ю: Кои?
В: Пречките.
Ю: Опиши ми ги.
В: Ами, сиви, високи каменни статуи, които се движат и застанаха от двете ми страни. Аз съм в Космоса върху една мраморна дъска.
Ю: Добре.
В: Мраморно поле по-скоро.
Ю: Добре, на мен ми е интересно ти какво общо имаш с тези кармични истории в твоето семейство?
В: Аз ги „владея“ беше първата дума.
Ю: Мхм! Възможно ли е ти да си ги създала?
В: Не. Аз съм тук, за да трансформирам енергията.
Ю: Мхм. Как можеш да я трансформираш? Досега виждала ли си го това нещо?
В: Като статуи – не. Като каменен блок, в който се намирам, съм го виждала.
Ю: Добре, какво може да ти помогне да ги транс…
В: Докато това сега е като шахматна дъска.
Ю: Аха!
В: Така че мога да ги движа. Мога да ги премествам във времето и пространството.
Ю: Къде би ги преместила?
В: Сложих ги от двете страни. Сега си срещу мен и те виждам.
Ю: Аз ли съм срещу теб?
В: Да. Просто си там и можем да говорим спокойно.
Ю: Ех, че интересно! Аз много обичам да играя шах.
В: Чудесно, хайде да поиграем!
Ю: Една от любимите ми игри… Ти коя фигура би била? Всъщност ти с кои фигури би…
В: Аз съм офицера.
Ю: Ти си офицера? А аз?
В: Който избереш.
Ю: А, аз трябва да си го избера… Дамата.
В: Добре.
Ю: Ти с кои фигури си?
В: Черни.
Ю: Черни… Значи аз съм с бели. Добре, а пречките?
В: Отстрани са.
Ю: Те не участват в играта?
В: Те наблюдават в момента. Можем да говорим.
Ю: Да говорим с тях ли?
В: Не. Помежду си.
Ю: Аха! Добре. Така… Обаче в това поле за какво бихме могли да си говорим?
В: Каквото е важно. Усети какво е важно.
Ю: Ами, ето, ти казваш, че в момента твоят живот буксува. Ако ти си този офицер в играта, каква е причината животът му да буксува на този офицер?
В: А? Аз съм цялото поле. Не съм офицера. Аз се движа по определени ходове. Затова изглежда отстрани, че буксува на моменти, но аз и тя знаем, че това не е по този начин. Използваме тази представа, за да можем да го сложим чисто в кармичен план, за да има с какво да работиш ти днес.
Ю: Т.е. аз?
В: Т.е. ти.
Ю: Да, кой говори в момента?
В: Духовните водачи на В.
Ю: Аха! Така. И да мога аз да работя в това поле? Един вид това е кармичното поле и има разрешени ходове и забранени ходове?
В: Това е Животът. Фигурите отстрани, статуите – те са кармата. Те стоят и наблюдават в момента.
Ю: Добре, така. Доколко е изчистена тази карма, доколко е актуална?
В: Тя владее кармата.
Ю: Т.е. направените магии на нея не ѝ влияят?
В: Аз определям дали нещо да ми влияе или не.
Ю: Аха, добре. Тогава каква е причината В. да не може да изживява тази интимност, за която тя копнее в смисъла, който тя влага?
В: Тя влага много смисли.
Ю: Кой е най-важният за нея?
В: Общочовешкият. Това тя да допуска интимност във всичките си отношения с хора. Защото интимността е прозрачност и приемане. Ние тук говорихме и за конкретен човек, но притеснението ни по време на разговора и многословието, идваше от това, че не искаме да поставяме толкова акцента върху него, защото това ни пречи на моменти. Пречи ни представата на отсрещния човек.
Ю: Т.е. моята представа?
В: Да, ние усещаме едно виждане у хората, което на нас не е полезно. Понеже ние се опитваме да се разпрострем, така че да не се вкопчваме в конкретния човек. За да можем да бъдем и на този човек реално полезни.
Ю: Не разбрах, извинявам се.
В: Нищо. Казах, че срещата включва отношения с конкретен човек и енергията се отнася до конкретен друг човек, но стараем се да не слагаме акцента върху него в нейното отношение, защото това е нещо, което изисква да допуска интимност към целия свят, а не към един конкретен човек. Отделните хора са следствие от цялото. Така че ще обърнем внимание днес и на отношенията с този конкретен човек, но молбата ни е от общото към частното да се случва.
Ю: Добре. Нека да видим общото тогава. Тя искаше да преживее това състояние на интимност. Предполагам, че е свързано с жълто-оранжевия цвят?
В: Не. В розово. Сърце.
Ю: Розово – т.е. чувство, състояние на любов?
В: Да. Примесено с виолетово. Виолетовото, което ти виждаше, че показва пътя. Аз следвам съдбата си. Въпросът е как следваш съдбата си? Дали през любовта, или през недостатъка, недоимъка, болката?
Ю: Как я следваш?
В: По пътя на сърцето. През любовта.
Ю: А ако я следваш през болката, недоимъка, тогава каква е разликата?
В: Разликата е пълен провал. Хаха.
Ю: Т.е. усещането ще е за провал тогава?
В: Не, животът ще е на провал.
Ю: А сега не е провал?
В: Не е провал. Просто комуникираме с теб през различните измерения. На едно ниво може да е провал, но на много други не е.
Ю: Мхм… Т.е. в момента В. си следва нейния път през пътя на любовта?
В: Точно така!
Ю: И това всичко е OK?
В: Да. Днес сме за конкретни неща събрани тук. Иначе пътят е този, просто стъпка по стъпка.
Ю: Добре. А защо моят телефон не се зарежда? Пада му батерията, с две зарядни съм и все му пада батерията, не се зарежда.
В: Не си се заредила ти. Хаха.
Ю: Хахаха, добре. Как да се заредя аз?
В: А така! Малко смях, усмивка! Хаха.
Ю: Така, да се позаземя явно…
В: Да! Много по-добре се чувства, благодаря! Хахаха!
Ю: Хахаха! Добре, и аз така се почувствах по-добре. Май-май много сме се втренчили в ежедневието, малко по-така да го даваме…
В: Да, да, да! Нещо на сериозно си се взела днес!
Ю: Хахаха. Добре, чудесно. Добре, така… хайде да разказват Водачите каквото искат.
В: Добре. Питат имаш ли до себе си листчето с въпроси.
Ю: Да: „Какво може да помогне в живота ѝ интимността с мъжете да се случва хармонично?“
В: Добре, така… Чувствам розовото с виолетовото по края, което пулсира около главата ми. Имам нужда от секунда-две.
Ю: Добре.
В: Ами, интимността е нещо, което се случва в момента. То не се планира. Ето ти една отправна точка. Проблемът ѝ е, когато срещите не се случват, защото отсрещната страна има някаква пречка за това да се случи среща. Т.е. няма го това отпускане от отсрещната страна, което на нея ѝ е нужно, за да може и тя да се отпусне. Когато има отпускане и от двете страни, тогава нещата се случват хармонично. Въпросът е докато се напаснат какво се случва.
Ю: Да. А за конкретния мъж при В.?
В: Да бъдем още на общото. Каквото усетиш, можеш да зададеш.
Ю: Като общо, добре. Примерно, някой иска да се случи тази интимност. По какво може да разбере човек дали проблемът е в него или в отсрещната страна?
В: Ами, обикновено е и в двете страни причината. Няма как да е другояче – от този план, от който гледаме ние, с тази уговорка.
Ю: Какво може да помогне? В. какво може да направи, за да започне да се отпуска. Поне от нейна страна да отпадат пречките. И нужно ли е да отпадат?
В: Отпадат от нейна страна. Физическите срещи са много редки – това е проблемно.
Ю: Т.е. трябва да се среща повече с хора или сега да изчака да се промени ситуацията от само себе си и тогава?
В: Нямаме толкова време, мила… По-рано се действа, няма толкова бързо да отшуми…
Ю: Колко време ще продължи тази история общата с пандемията?… Няколко години?
В: Малко ни е трудно в момента да комуникираме това тук.
Ю: Добре, добре. Т.е. В. да предприема повече срещи с хора, а не да изчаква?
В: В. предприема, но понякога отсреща се случват много по-бавно нещата и това е тази умора, която тя изпитва. Защото всяко едно нещо има чувството, че трябва да го предвиди, планира, за да може то да се случи. Липсва ѝ тази непринуденост, непосредственост на нещата, да може да се случват лесно.
Ю: Т.е. да се остави така, на тази непринуденост?
В: Ами, това ѝ е проблемно. Въпросът е как да бъде цялата ситуация непринудена, така че да не създава трудности у двете страни.
Ю: Как може да стане непринудена?
В: Тя се справя. Но отсреща не се справят.
Ю: Добре, и тя какво може да прави през това време?
В: Едни клещи, които разтварят черупката.
Ю: Сега може ли да го направи?
В: Черупката е около главата ми.
Ю: Хаха. Така, и?
В: Добре, счупихме я. Навън съм. Качих се някакво ниво по-нагоре. Виждам вече отгоре дори самата дъска с фигурите.
Ю: Ааа?! Иха! Браво. А ония сивите отстрани на шахматната дъска какво правят?
В: Те са долу. Ти и те сте долу, на дъската.
Ю: Да, браво. Добре, аз къде да си стоя – долу на дъската или горе да се кача при теб?
В: Където можеш да дойдеш.
Ю: Добре, ти ще ми кажеш как ме виждаш.
В: Добре, вече съм с Духовния си водач, Юле. Това беше, за да мога да стигна при него.
Ю: Аха, аха… Добре. И какво можем да го питаме? Можем ли да го питаме него вече конкретно за определения мъж?
В: Питай ме. (въздиша)
Ю: Питам. Първо, какво спира интимността при В.?
В: Усещането за липса на контрол.
Ю: А тя добре ли е да има усещане за контрол, или така е по-добре?
В: Как си представяш физическия живот без контрол?
Ю: Нали?! А тя защо има усещане за липса на контрол?
В: Това е от страха ѝ.
Ю: Аха, така… И какво може да помогне тази интимност да се случва хармонично в живота ѝ с този определен мъж?
В: Допускане, крачки, малки крачки.
Ю: Какви малки крачки?
В: Малки крачки на близост. През това, че никой не е съвършен минават нещата.
Ю: Искам да направим една такава, като проекция – тя да се огледа в пространството на вариантите и да ми каже какви са вариантите за връзки с мъже, освен този определен мъж. В пространството на вариантите какво друго съществува?
В: Нищо, само мен. Седим и си говорим. (бел. ред. – продължава да отговаря Водачът)
Ю: Двамата?
В: Да.
Ю: Това е по план на душата?
В: Това е важно за нас.
Ю: Мхм, мхм… добре. Тя изпитва болки в гърба, които чувства като енергиен отпечатък. Какво е посланието от тази болка?
В: Помогни му.
Ю: Как?
В: Като бъдеш до него.
Ю: До кого? До мъжа?
В: Да.
Ю: Ами, той желае ли?
В: Не.
Ю: Тогава как ще стане?
В: Трудно.
Ю: Ами, OK ли е да го поканим на виртуална среща този мъж?
В: Ами, аз вече говоря с Висшия му Аз. Той е Духовният ми водач.
Ю: А, неговият Висш Аз е твой Духовен водач?
В: Аха.
Ю: Леле.. Е добре де, какъв е смисълът от тази игра, която играете тук долу на Земята? Ти виждаш, че ще сте заедно, а пък на практика не се получава. Какво правите всъщност?
В: Ами, седим и ти се смеем. Хахаха!
Ю: Добре де, седите и ми се смеете, ама вие давате тази заявка. Какъв е смисълът от това?
В: Да, ние я даваме тази заявка, хахаха!
Ю: Отгоре си се забавлявате, нали?
В: Да.
Ю: А пък тука, че се пекат на бавен огън няма значение?!
В: Това с различните перспективи е малко шантаво, нали?
Ю: Абсолютно! Добре, В., запомни този отпечатък, това преживяване. Всичко това, че един вид няма забавяне, няма такива неща, просто си го преживявате по план. Какъв е урокът на В. в тази ситуация?
В: Майсторство.
Ю: Ааааа?!
В: Аааа! Хаха!
Ю: Добре. Във физически план как ще се изразява това майсторство, преведено на простия човешки език?
В: На простия човешки език, Юле, това е да си прозрачен към хората, да си открит, да комуникираш това, от което реално имаш нужда в живота си, към което се стремиш. Да си толкова открит и прозрачен, че страховете да изчезнат, да се изпарят, да ги излекуваш от пространството и от хората с това, че си себе си пред тях и пред себе си на първо място. Това е основното, Юле. Заради това така се смеем.
Ю: Ясно… Хахаха, и сигурно и за мен се отнася нещо такова?
В: Да, отпусни се! Отпуснеш ли се, всичко ще стане много по-лесно.
Ю: Мхм, да. Добре. В. пита какво да направи, за да излекува болката в гърба.
В: Това ще се случи скоро.
Ю: Мхм, от само себе си?
В: Не, ще направи някои неща! Ще говорят. (…) Това с интимността ще се случи хубаво, ако се срещне скоро с един друг човек. Но те вече си писаха да се срещнат.
Ю: Аха.
В: Да, просто нещо старо, неизяснено. Останаха малко такива хора. Тя, като цяло, почти с всички си го изясни това. Разрешаване на карма, такива неща.
Ю: Ясно, да. Така, семейство.
В: Хайде, тук вече е тежката артилерия.
Ю: Има ли пречки пред обвързването с мъж и раждането на деца, произтичащи от нейното семейство?
В: Така, сега сме на майката. Усещам енергията на майка си в мен като пречка, която ме спира да съм с мъж. Усещам я в десния крак. Всъщност тази енергия с болката в гърба тя е също в дясно. Усещам в цялата си дясна половина тази тежест, болка.
Ю: Дошъл ли е моментът да се освободи от нея?
В: Вече сме на финалната права.
Ю: Днес може ли да стане това?
В: Малко даваме през теб. Но пък даваме, хаха.
Ю: Цвят можем ли да използваме?
В: Работим на по-високо ниво в момента.
Ю: Добре. Как работите?
В: Не можем да ти го свалим като информация.
Ю: Добре. В момента се работи по отношение изчистването на това нещо?
В: С всичките се работи – с теб, с нея, с него.
Ю: С мен какво се прави?
В: Изчистване на програми, свързани със съпротива, перфекционизъм, ако искаш, даже, ако искаш, някакво самобичуване…
Ю: Добре. А с него?
В: Той си знае.
Ю: Добре. Оставяме, предполагам, това – то ще тече известно време това с майката. През това време друго искат ли да кажат? (…)
В регресията се включва с подкрепа и послания душата на бабата на В. по майчина линия.
В: Ами, просто съм с баба ми сега, в момента. Тя почина 2015-та година.
Ю: А, всъщност, тази ти баба искаше да дойде при теб като твой син?
В: Да, така съм виждала и усещала нещата.
Ю: Добре. Кога го планира това нещо?
В: 2024-5 г. Между 24-та и 25-та забременяване и раждане. Това е второто дете.
Ю: Добре. Да разкаже какво се е случило през това време, как се стига до това нещо, кой е бащата на детето?
В: Ами, баба казва, че след като е починала, много е работила с нас да се чувстваме ние спокойни и да не чувстваме такава силна мъка. И през мой много близък приятел работи баба – за да ми е подкрепа и упора в живота той.
Душата на бабата на В. продължава да говори с нея за раждането си като неин син и за своя земен баща. В. чувства обичта на детето към бащата и това чувство ѝ носи надежда и сила и усещането, че всичко преживяно и предстоящо си струва усилията и търпението.
Ю: Добре, какво се променя, за да се осъществи това нещо?
В: Много неща се променят.
Ю: Как?
В: Нямаме правомощията да обсъждаме тези неща.
Ю: Ясно. Просто е достатъчно да се знае, че това ще бъде?
В: Не мога да ви кажа какво ще бъде.
Ю: Да, добре. А баба ти какво иска да ти каже в момента?
В: Че ме подкрепя в това, което съм предвидила… Добре. Просто усещам енергията ѝ в десния крак, за който ти казах че там е пречката за семейството и за мъжете.
Ю: Добре, вече ще се махне ли тази пречка?
В: Ще помогнат приятели-мъже в близките дни – приятна, хубава среща, разтваряне, нови потенциали, радост, подкрепа.
Ю: Добре. И сега какво се случва?
В: Ами, усещам енергията как се движи из тялото ми.
Ю: Баба ти още ли е там или вече се маха?
В: Тя пита защо говориш за нея като за муха, която лети из стаята? Хаха.
Ю: Така ли? Т.е. тя не се маха ли? Тя все ли си е с теб?
В: Хахаха.
Ю: Оле!
В: Добре, нещо друго?
Ю: Ами, аз не знам какво друго да я питам нея.
В: Можеш да говориш отново с Духовния ми водач. Той е отворен.
Ю: Добре. Хахаха, как ми се смеят, че нищо не схващам. (…) Добре, родова карма по линия на баща ти?
В: Ох. Хаха.
Ю: Там по-тегаво ли е?
В: Да осъществя бизнес плана, който планирам с него. И да му помогна за дипломната работа. Там нещата са ясни.
Междувременно, в живота на В. баща ѝ е развил пристрастеност към играене именно на шах в Интернет. Започнал да изпитва нуждата да се чувства „победител в играта“, след като няколко години по-рано бил изключен от работа към спортен отбор, без да получи заслужено признание за приноса си към неговите успехи. Това е паралел, който В., много изненадана, успява да направи след регресията. Съответно В. се дразни, че баща ѝ не използва пълноценно времето си, за да работи над професионалното си израстване и възможности за заетост и доходи.
Ю: Добре. Има ли нещо да гледаме по историята на двата рода и защо виждаш онзи мъж като убиеца?
В: Енергийни потоци. Енергия, която се влага. Интересно е това нещо, защото ние тук сме с представата, че някоя душа не е била в еди-кой-си живот назад, но нещата не са статични. Ние можем да си влагаме енергията в други физически тела. Важното е, че тази енергия е вложена в този модел, за да работи. Това са едни наши си хитринки, които правим.
Ю: Добре. И това, че го виждаш този мъж като убиец, всъщност помага ли ти на теб? Иначе няма да го виждаш, т.е. с какво ти помага?
В: Помага ми усещането за подкрепа от негова страна. Колкото и странно да звучи, че някой в ролята на убиеца ме подкрепя за разрешаване на това – като споделена отговорност.
Ю: Т.е. това е…
В: Чуй сега, чуй сега! Тя се чувства сама и неподкрепена в това и има нужда някой да застане до нея, мъж да застане до нея.
Ю: Кой?
В: Той. В. се чувства така и има нужда от него.
Ю: Аха!
В: Но не по този начин: „Имам нужда от теб, защото не мога да се справя“, а по-скоро „Бъди ми партньор в това да сме нас самите, да сме тук заедно“. Не е като тя да има нужда от спасяване – принц на бял кон – не, не е това.
Ю: А някой да ѝ партнира в играта. Все едно играе на шах и да си има партньор?
В: Благодаря! Точно това имаме предвид! Тя се чувства не дотам добре, защото не усеща отсрещната страна да играе като равностоен партньор.
Ю: А така ли е в действителност?
В: Ами, на физически план понякога така се случва. На по-висш план той винаги е мой партньор и играем играта.
Ю: Аха, добре.
В: Това не ти казах, че като се срещнах с него, като се издигнах над шахматната дъска, вече стояхме един срещу друг на една маса с тази шахматна дъска и играехме шах.
Ю: Както играта е неутрална, с бели и с черни се сменят фигурите, така и в живота, общо-взето… Нещо такова ли е?
В: Не те разбрахме.
Ю: Нали като играем на шах и сменяме фигурите – веднъж сме с белите, веднъж сме с черните фигури.
В: А, да. Това е хубава перспектива над нещата.
Ю: И играем игра и просто е неутрално, такова…
В: Кой има нужда от неутралност, обаче?
Ю: Аха, я да видим. Кой има такава нужда?
В: Не и В.! В. няма нужда от неутралност.
Ю: Аха.
В: В. е в тяло и иска да живее като човек.
Ю: Ние нямаме тази нужда от неутралност, нали така?
В: Нямаме нужда от неутралност.
Ю: А така! Идеално. Защото винаги съм се чудела – то и няма как да постигнем в човешко тяло неутралност, нали?
В: Отделни съзнания могат, но това не е пътят на това конкретно човешко същество. Ние комуникираме с вас от позиция на тази неутралност, висока перспектива, не знам какво си там, когато вие имате нужда да се откъснете от нещо, в което сте се вкопчили болезнено. Но вие сте тук и сте хора. Вие сте тук, за да живеете живота си и всякакво такова отдалечаване и издигане над това, което имате нужда да направите, е нож с две остриета.
Ю: Благодаря много!
В: Т.е. старанието ни с някои от вас е да не ви отдалечаваме от това, което имате да вършите тук.
Ю: Да, добре. Задавам въпросите на В. Има ли пречки пред обвързването с мъж и раждането на деца, произтичащи от нейното семейство?
В: Тук топката отива в сферата на работата. Липсата на работа и на доход е пречка тя да се премести в друго жилище. Защото премествайки се, тя вече няма да бъде непосредствено в тази семейна енергия. Така че, това е голямото следващо нещо. Проблемът ѝ е, че тя от година подава кандидатури и ходи на интервюта, но от никъде не я взимат.
Ю: Защо не я взимат?
В: Защото не са нейните работи, не са за нея.
Ю: Кои са нейните неща?
В: С много повече свобода на действие, с много повече обществена работа. Тя не е от хората, които ще постигнат това, което искат в един офис по 8 часа на ден зад компютъра, вършейки тясно специализирана работа. Тя е за комуникация с хората.
Ю: Добре, дайте ѝ насоки, тогава, какво да прави, за да ѝ се получат нещата с работата. Откъде може да има доходи В.?
В: Да продължи да търси.
Ю: Къде?
В: През Интернет, през приятели. А пък другото ѝ нещо за лични доходи – тя има достатъчно време, реално, за да си конструира нещата във времето. Проблемът ѝ наистина са доходите, липсата на пари. Което също е свързано с мъжа, между другото, защото енергията на парите тече от мъжа към жената. В нейното семейство това е обърнато, защото майката печели, а бащата – не. Т.е. това е пак част от тази родова карма.
Ю: Тя пише, че има чувство на малоценност, свързано с крехката ѝ физика и здраве, с нейната сексуалност и с пола ѝ на жена. Как може да преодолее това чувство на малоценност?
В: Това е общата човешка карма, която преобразува през тялото си. Т.е. страховете, които усеща, те са колективни страхове.
Ю: Аха. Т.е. ще си ги усеща?
В: Да. Но много по-лесно ще се получават нещата, ако грижата за тялото е на ниво.
Ю: В. пита с какво това да е отворена към хората, например със служене, взаимопомощ, екипна работа, лидерство, ѝ помага в личните и любовни отношения?
В: Това да мога да прилагам един шаблон, така да се каже, (макар, че той не е плосък, а многоизмерен) към всички хора – т.е. да нямам двойни стандарти, по-правилно казано. Т.е. това, което правя за семейството си, за хората, които са важни за мен, за себе си, да мога да го правя и за непознати хора. Да съм достъпна. С уговорката, че тази достъпност не е да попиваш всичко от атмосферата в себе си. Има си някакви здравословни граници.
В. споделя, че често досега животът и работата ѝ са я отвеждала при хора – основно деца и младежи – субекти именно на някакъв вид обществено изключване, изпитващи дефицитност откъм родителска грижа, обич, внимание и приятелство.
Ю: Мхм. Защо не успява да прекарва достатъчно време със своите приятели и да се забавлява с тях?
В: Виж, това е интересно, защото се случва тази динамика през отношенията с този конкретен мъж. Тя го помоли да ѝ се обади, а пък той беше забравил. И тя не го усеща просто като „извинявай, забравих“, ами като негова съпротива да е по-близък с нея. И това се случва и с другите хора, защото, което беше нетипично, цял месец никой от приятелите ѝ почти не се сети да ѝ звънне, или пък който беше помолила да ѝ звънне, просто все не ѝ звънеше или не вдигаше телефона. И чак вчера след един месец тя най-после се отпусна да пише на приятели, че цял месец е в карантина и че ѝ липсва човешки контакт. И че моли най-после да ѝ се обадят. Т.е. да намерят време за нея. Повечето ѝ приятели са доста заети.
Ю: И В. как да ги допусне в живота си?
В: Тя ги допуска. Просто това ѝ трябваше в момента – да бъде по-уязвима. Просто да иска помощ и подкрепа, защото хората около нея са добри и благоразположени, но просто няма как да очакваш да си представят нещата през твоята перспектива, защото те виждат живота с други очи. И ако не си кажеш от какво ти имаш нужда, не можеш да чакаш и да искаш до безкрай те да разберат реално какво се случва с теб.
Ю: Ясно.
В: Това е. Просто това ми е по-трудно, защото имам травма с отхвърляне. Нямах приятели като дете.
Ю: Добре, знаеш ли каква е причината да си нямала приятели като дете?
В: Знам няколко причини, да. С минал живот е свързано. Изиграло е своята роля в живота ми. Помага ми много по-дълбоко да се свързвам с хората, но пък пречката е, че трудно се доверявам.
Ю: Добре. По отношение на семейството ти, може би, само останаха въпроси.
В: Ами, там всичко е ясно. На нея просто ѝ трябва работа.
Ю: Добре. И среща с бъдещите ти деца? Ти се срещна с баба ти, която ще ти бъде дете. А с другото дете?
В: Ами, дъщеря ми е при мен. Това е, просто имах нужда да усетя енергията ѝ, да се влее в мен. Предлагам ти това да е краят на процеса.
Ю: Добре.
В: Послание от днешната среща: уповавай се на себе си, вярвай на себе си и не се страхувай да казваш това, от което имаш нужда. Така ще се движиш напред в живота си уверено и достойно.
Следва извеждане.
ОБРАТНА ВРЪЗКА И ИЗВОДИ НА В. ОТ РЕГРЕСИЯТА
ИЗОЛАЦИЯТА Е БОЛЕСТ
Тази фраза, изречена преди година и половина от преподавателката ми от курса по френски отекна дълбоко в съзнанието ми. Говореше за практиката на някои родители да изолират децата си от използването на новите технологии за комуникация с връстниците си, но аз смътно усетих значението ѝ като някакво предупреждение. Пандемията дойде няколко месеца по-късно и ме накара да оценя по нов начин човешките близост и общуване. Тези теми от живота си пожелах да изследвам и в регресията си с Юлияна. Много съм ѝ благодарна за това водене и че изтърпя чувството за хумор на духовните ми водачи! Оказа се в регресията, че за мен пречките за интимност и приятелство, както и свързаните с тях други мои теми – за липсата на партньор, а оттам на семейство и деца имат един общ корен и това е играта!
Именно играта е една от постоянните и чувствителни теми в живота ми. Като дете бях системно изключвана от игрите на връстниците си и от приятелствата, бях отбягвана и тормозена в училище. Често играех сама или просто си седях мълчаливо на чина и наблюдавах как другите се забавляват. В началото нямах своя концепция за това с какво бих могла да съм по-различна от всяко друго дете и защо това да е „нещо лошо“. Съвсем нормално, това разбиране за мен самата намери почва в съзнанието ми, промъквайки се покрай вярата ми в правотата на външни авторитети – учители и възпитатели. С безучастното си наблюдение те всъщност валидираха нормалността на едно такова ненормално поведение в клас на изключване и насилие. Години по-късно, когато преподавах на деца, осъзнах колко всъщност лесно е в група на някое дете да му бъде лепнат етикет „различен“ и останалите да се отдръпнат от него със същите сериозност и крайност, с които се отъждествяват с различни роли, играейки помежду си.
Нерядко съм мислила над това как играта възпроизвежда реалността и кога се превръща в болезнено изкривена, дори изродена реалност в детското съзнание. Веднъж, когато бях на 12 отървах с бой двумесечно кученце с краста от неистовата радост на 10-11-годишни момчета, хвърлящи по него ножове и вилици. Години по-рано, във втори клас, несъгласието ми с обида на съученик се превърна в повод за негов сценарий на друга жестока игра – за моето всеобщо отбягване в класа като странна и ненормална. Всички харесаха тази нова игра, а друго момче, чуло отнякъде думата „флегма“ без да знае значението ѝ, реши, че тя звучи достатъчно обидно и скоро всички заместиха името ми с нея. Флегмата бързо се превърна в някаква много заразна и опасна болест, която предавах с докосване, говорейки с някого или стоейки близо до него. Спомних си как на опашката пред лафката децата стояха на метър разстояние от мен и някое пищеше, когато друго го буташе към мен. Това възприемане на различното като болестно и заразно по-късно ми напомни за един от абсурдно звучащите днес аргументи, използвани от Хитлер за насаждане на ксенофобия към евреите – че пренасяли сифилис. Давам си сметка, че в юношеството си и до средата на 20-те си години, макар и заобиколена от приятели и вписваща се все по-успешно, вътре в себе си продължих „да боледувам лицето си пред света“, развивайки кожно заболяване. Тогава често извръщах лице от лицата на другите хора – за да не срещам стреснати, неудобрителни и съжалителни погледи по улиците.
ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
Увлечени от реалността и достоверността на ролята, която избираме да играем, смутено извръщаме поглед от многото лица на своята същност – забравили, че играем в себе си, местейки на полето всички фигури на всички играчи. Точно както, ако продължим с примера за Хитлер, той е бил и жертва на насилието на баща си, и спасител в очите на мнозина, и насилник за много други. А три години преди раждането на Адолф Хитлер, друг неприет от баща си и израстнал без майчина ласка, страстен почитател на творчеството на Вагнер (а според някои исторически сведения и на самия него), крайно саможив и изолирал се в приказен замък от неприемащия интимността му към мъже „жесток свят“, умира край Щарнбергското езеро, заслепен от гняв, удушавайки личния си лекар, освидетелствал го като луд – акт, легитимирал отнемането на суверенната му власт. За да може след време душите им да се срещнат като малки момче и момиче в един клас – момчето, все така повтарящо „ти не си в ред“, а момичето таящо същия гняв – на несподелената интимност с хората и на „непозволената“ и подтисната страст на живота в себе си.
ЖИВОТ КАТО ИГРА
Бях забравила колко дълго съм играла ролята на отхвърлена и принизена жертва в детството си. Спомних си го ясно чак няколко дена след регресията с Юлияна – в живи образи и емоции на с години подтискани гняв и мъка от това, че съм била пренебрегвана, отбягвана и изключвана от идеята за нещо споделено и общо с човек или хора. Изведнъж, в този момент, всичко в съзнанието ми се завъртя около видяната и почувствана в регресията представа за играта и за липсата ми на партньор, отбор, други играчи. Изникна в мен споменът как в 4-ти клас бях много разочарована, че заради заекването и притеснението ми да говоря пред хора класната не ме включи в отбора на класа, който щеше да участва в телевизионното състезание „Неделно междучасие“, въпреки, че бях сред няколкото деца с най-висок успех в класа. Откакто го пуснаха в ефир си бях мечтала да участвам, а вместо това само наблюдавах играта като част от публиката. По същия начин – спомних си аз – с голямо вълнение, че съм взета за резерва към училищния отбор по бадминтон в 8-ми клас, безрезултатно чаках на резервната скамейка да ме включат в игра, а впоследствие така и не събрах достатъчна мотивация да продължа да тренирам.
Сетих се за тази втора случка, защото няколко дни преди регресията – след едномесечни боледуване и изолация, разхождайки се до парка и сядайки сама на пейка, при вида на две жени, играещи пред мен с хилки и перце, си спомних колко отдавна не бях играла тази си любима игра, заради липсата на желаещи да ми партнират и ми стана изведнъж толкова мъчно, че започнах да плача. Връхлетя ме усещането как седя отстрани и само наблюдавам как другите живеят живота, без аз да мога да участвам в него пълноценно – точно както после в регресията се почувствах като солов играч, лишен от партньор или от отбор в играта.
НЕИСКРЕНОСТ И РЕВНОСТ. СТРАХ ОТ ИЗОСТАВЯНЕ
Реалността ми беше тази, че преди регресията не бях докосвала или прегръщала човешко същество от месец. Оттогава и почти никой от приятелите ми не отговаряше на обажданията ми и не ми звънеше, увлечен в ежедневието си и забравил. Беше ми трудно да си призная, че през последните години се чувствам все по-разочарована, дори обидена и ядосана от иначе нормалния житейски ход на нещата, в който ставам все по-малко приоритетна за срещи в живота на повечето си близки приятели, планиращи семейство или отскоро семейни и с малки деца. Изпитвах ревност, че поради това, че по едно и също време бяха отгърнали нова страница, вече общуваха повече помежду си, отколкото с мен. Същата ревност изпитвах през годините и към мъжете в живота си, всеки следващ избиращ или вече избрал друга жена, а не мен, или пък женен за работата си. Спомних си кога за първи път изпитах точно това чувство на ревност – към момиче от училище, дошло в 6-ти клас, което много харесвах и което наистина исках да ми бъде приятелка, но което, виждайки отношението на класа към мен, се отдръпна и предпочете компанията на друго момиче. Привличах все същите обстоятелства, в които все някой друг или нещо беше предпочитан пред мен, докато аз стоях сама отстрани и наблюдавах, без да споделя нелицеприятните си чувства на разочарование, гняв и ревност от това, страхувайки се от изоставяне и самота, но също така и от близост. Сега за първи път плаках за неизживяното си тогава приятелство с това момиче. Олекна и чувството ми на гняв към приятелите ми, на страх от изоставяне.
ДА ДАВАШ И ДА ПОЛУЧАВАШ ПОМОЩ. ДОВЕРИЕ
Напомни ми се през регресията, че аз самата трудно искам и приемам помощ и рядко споделям проблемите си. За да съм спокойна и уверена да давам помощ, имам нужда аз да се чувствам добре. Когато не успявам да го постигна сама, винаги мога да помоля за помощ. Всеки път, когато се доверявам и го правя, след първоначалното напрежение, че се показвам слаба, чувствам неимоверно облекчение.
НУЖДАТА ОТ ПАРТНЬОРИ В ИГРАТА
През представата за игра на шах в регресията разбрах точното значение на разочарованието и умората, които чувствах – толкова много усилия, последователност и разбиране бях вложила през последните години в разрешаването на кармични трудности, до степен, че имах чувството, че животът ми се е превърнал в игра на причини и следствия, в която аз самотно и безкрайно, ход след ход, местя всички фигури на полето – и бели, и черни (точно като – сетих се в последствие изумена – гросмайсторът Мирко Чентович в забележителната „Шахматна новела“ на Щефан Цвайг, държан в пълна изолация за около година от Гестапо и играл сам в главата си партии шах, за да не полудее). Затова в регресията ми се напомни, че за да играя пълноценно в играта, наречена Живот, на мен са ми нужни играчи, с които да си партнирам и отбори, в които да участвам.
ЖИВОТЪТ Е ИНТИМНОСТ
Най-вече през преживяната в регресията среща с бъдещите си деца почувствах, че самият живот е интимност (той възниква чрез интимност!) и страхувайки се да бъдем интимни със себе си и с другите хора, ние всъщност се страхуваме от живота и от това да го живеем като себе си с тях. Споделянето и общото преживяване, времето, прекарано заедно, радостта от това да играем, са това, което ни сближава истински и изгражда доверие помежду ни.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В преживяната регресия наистина ме удиви майсторството на образността, с което Духовните водачи и Висшия Аз съживиха през съзнанието ми тази така многоизмерна представа за живота като игра. Видях как този мотив преминава като блестяща нишка през живота ми, втъкавайки се в много събития от него и обединявайки ги в един поток на случване.
Картина: Лидия Иванова
