Споделям Регресия, в която Д. се справи блестящо, въпреки липсата на опит с метода и „огромните“ ú страхове, че няма да се справи; че принципно не се справя с медитациите, защото примерно заспива или не си владее мислите.
Д. се страхуваше от какво ли не и се чувстваше под непрекъснато напрежение. Страхуваше се за близките си, страхуваше се от смъртта. И много се страхуваше от факта, че понякога предусеща смъртта на близки хора или пък ги сънува.
Изобщо, беше кълбо от страх, ако мога така да се изразя. Вече искаше да се освободи от това и да разбере: „Дали този проблем е от предишен живот или от това, че баща ú е починал когато е била 7-годишна.“ Д. е била 7-годишна когато баща ú е починал. Освен това в продължение на 30г. се е грижила за болната си майка, която е била на легло, с много увредено тяло. Въпреки тези трудности, Д. преживява огромна липса след смъртта на майка си и угризения, че не се е погрижила добре за нея. Същевременно не смееше да каже на никой, че ú липсва, дори и на децата си, които вече са пораснали и са се отделили от нея. Тази регресия ú помогна да подреди емоционалния си свят и да се успокои.
Ние дадохме заявка за минал живот и позволихме процеса да протече по най-добрия за Д. начин. И вместо сцени от минал живот, Д. преживя среща с починали близки – майка ú и баща ú. Постепенно осъзна, че коренът на проблема ú е свързан с „липса” – огромната липса, преживяна вследствие смъртта на баща ú.
Ето какво сподели Д. няколко дни след срещата ни (предавам думите ú без редакция).
Чувствам се добре. Преосмислям нещата. Впечатлена съм от всичко, което се случи! При разговор със съпруга ми той ми отбеляза, че застанеш ли срещу паметниците на гробищата, баща ми е от ляво, а майка от дясно. Точно така както ги усетих! И тая перушина – красива, ясна! Никой не знае този факт, а аз го бях заровила, дълбоко! “Тате, пушината, тате!” Може би му е бил най- милия СПОМЕН! Невероятно! Помолих Н. да ми нарисува въпросната перушинка!
………………
Окото се появяваше многократно и като, че не точно пулсираше, а се отдалечаваше в дълбочина и след това на преден план се появяваше ново и по същия начин потъваше в дълбочина.
………………
А, какво ме впечатли!? – всичко. Най-вече перушината. Тя беше толкова… красива, съвършена! И… това движение. В началото топлината се появи отдясно, после премина отляво, най-накрая отслабна, потъна в дълбочина, /но присъстваше/ като да отстъпваше място на някой или нещо.
После като размит с водни боички се появи щрих на профил. И усещането, че това е майка ми. И всичко беше УСЕЩАНЕ!
Като цяло оставам с едно спокойствие и топлина…. и… желание за още!
Имам любовта и вниманието на близките си хора, но знаеш ли, след това остава едно усещане за нещо по-мащабно, по-велико!
Регресията е проведена online.
Това е линк към аудиозаписа на регресията: https://youtu.be/nttqS4Ff-MQ
Приложеният по-долу текст е редактиран с цел по-лесно четене.
След въвеждане в медитация:
Ю: Къде си? Как се чувстваш? В библиотеката ли си?
Д: Лека се чувствам. В бяло облаче или бяла сфера.
Ю: Браво. Говорихме, че може да са цветове. Ти в сферата ли си?
Д: Да.
Ю: Идеално. Значи си защитена. Сферата движи ли се или стои на едно место?
Д: Движи се.
Ю: Добре. Това е интелигентна светлина, предполагам че го усещаш. Остави тази бяла сфера да те отведе там, където е добре за теб… Довери се на това чувство на защитеност. Донася ли ти спокойствие?
Д: Леко хладно ми става и ме обгръща тази светлина… не знам какво да кажа.
Ю: Казвай най-близката асоциация.
Д: Изпълва цялото пространство. Всичко става бяло.
Ю: Ей, че хубаво! Отпускай се, ти просто се отпусни.
Д: Малко се стегнах в момента.
Ю: Каква е причината да се стегнеш? Каква мисъл мина през теб?
Д: Просто хладно ми стана, особено по врата и около раменете.
Ю: Можеш ли да се завиеш? Ако има нужда се завий се с още нещо.
Д: Не, няма нужда.
Ю: Хладно около врата и раменете?
Д: Да, леко така като иглички. Не е неприятно, напротив – някак освежаващо.
Използвам техника за по-добро отпускане.
Д: Пулсираща бяла светлина, започна да пулсира. И създава бели връхчета, които се отдалечават. Като зеница на око се получават.
Ю: Като зеница на око! Браво на тебе! Довери се на това око!
Зарадвах се, тъй като за мен това е един от най-великите символи. След докосването до енергията му човек никога не остава същия.
Ю: Това е като тунел, предполагам?
Д: Отдалечи се и само светлина виждам.
Ю: Добре. Постой малко в бялата светлина… Нека да се появи Водач. Или да покаже присъствието си, да го усетиш. Предполагам, че така или иначе го усещаш. То е като чувство на спокойствие, на обгриженост… Нещо такова ли е?
Д: Да, като обгръщане.
Ю: Нека да попитаме: Какво е най-добре да се случи днес? Какво си спомняш?
Д: Някакви бели перушинки се появяват… Имам такъв спомен. Перушинки.
Ю: Аха. Какъв спомен е това?
Д: От баща ми.
Ю: Идеално.
Д: Всъщност, не е спомен, а разказване. Майка ми го е предавала, но се появява перушинка. Виждам тази перушинка.
Ю: С какво ги свързваш тези перушинки? Какво ти е разказвала майка ти?
Д: В детството баща ми е духал перушинка и аз съм викала: Пушината, пушината! И съм бягала от нея.
Ю: Аааа, добре! Наблюдавай перушинките.
Д: В бялата светлина съм, отново.
Ю: Нека този, който духа перушинките, да заеме образ или усещане да бъде… Има ли някой или са просто перушинки?
Д: Бяла светлина, която се върти като спирала, или като перушинка. В момента е като гълъбче!
Ю: Сменят се образите?
Д: Да. Като облак…
Ю: Браво на тебе! Направо идеално се справяш.
Д: Иска ми се да видя баща ми, но няма образ.
Ю: Добре, не е задължително да има образ.
Използвам техника за отпускане.
Д: Бял облак, просто ме обгръща тази бяла светлина, като бял облак.
Ю: Усещаш ли го с тялото си, с кожата си?
Д: Да. Слиза надолу по ръцете. Като хлад може би…
Ю: Можеш ли да свържеш този бял облак с татко ти по някакъв начин ?
Д: Ако го приемем като защита – Да!
Ю: Нали! Има ли частичка от теб, която се бунтува спрямо това?
Д: Не.
Ю: Довери се на тази защита! Оставам с впечатлението, че ти се показва, че винаги е бил с теб и винаги те е защитавал. Сега просто го преживяваш на друго ниво. Така ли е?
Д: В момента около лицето ми става топло, а надолу тялото ми е… ме побиват тръпки.
Ю: Мххх, остави се на тръпките. Дори в един момент е възможно тялото ти да започне да трепери, това е нормално.
Д: Точно така стана!
Ю: Остави се на това. Това е преструктуриране на клетките на тялото ти.
Д: А отляво като че ли има източник на топлина, на лицето ми…
Ю: Този източник на топлина с кого би го свързала? При мен се получи една асоциация, затова те питам.
Д: Искам да се надявам, че е баща ми.
Ю: Източника на топлина?
Д: Да.
Ю: Отпусни се, просто преживявай.
Д: Лошото е, че не виждам. Само бяла светлина.
Ю: Добре. Стой в бялата светлина. Тръпките в тялото има ли ги още?
Д: По-малко.
Ю: Добре. Понякога отнема време преструктурирането на тялото…
………………………….
Ю: Източника на топлина има ли го още отляво?
Д: Да. Някакво като концентрирано, като точка вече.
Ю: С кожата си усещаш ли тази топлина?
Д: Да, в лявата страна на лицето.
Ю: Но не е като слънце, нали? По-скоро е като огън?
Д: Ами… то ми се върти там нещо… заема най-различни форми, не е статично.
Ю: Има ли цвят?… Може да има, може да няма.
Д: Може би от време на време да.
Използвам техника за допълнително отпускане.
Д: Тази топлина започна да се мести на цялото лице. Интересно, само на лицето.
Ю: Физически я усещаш, с кожата?
Д: Да.
Ю: Как се чувстваш с тази топлина?
Д: Размити форми… лилава. Да, обаче този цвят дали не е… Изключително много обичам този цвят и да не би съзнателно да ми се явява?
Ю: В момента нищо не можеш да направиш съзнателно. Мога да ти направя демонстрация, но това ще те извади от състоянието. Казахме на Ума ти само да наблюдава! Дали е съзнателно или не, после ще го мислиш. Довери се на този лилав цвят! Ти каза, че първо е топлина… Получиха се размити форми… и стана лилаво?
Д: Да. Да, и в момента има като движение на някакви форми, но примесено с тази бяла..
Ю: Бяло и лилаво се смесват?
Д: Да.
Ю: Формите са лилави?
Д: Да.
Ю: Горе долу какви форми са?
Д: Като спирала се въртят… Не… изчезнаха…
Ю: Не искам нищо да анализираш! Нито искам да разбираш!
Д: Отново като зеница на око се получава, която се отдалечава в светлата част, после минава по тъмно и се движи в далечината…
Ю: Добре. Сега искам с първата мисъл, образ, асоциация, усещане, с първото, което възникне в теб да ми отговориш на следващия въпрос: Тази топлина, тази лилава светлина с кого би я свързала?
Д: Баща ми.
Ю: Добре. Довери се на усещането. Поговори си с баща ти. Може наум, може на глас… Успяваш ли?
Д: Усещам само едно повдигане на краката сякаш.
Ю: Добре.
Д: Той беше парализиран от кръста надолу.
Ю: Охооо! Какво ти показва в момента?
Д: Като огън гори нещо, но само в бялата светлина. Бяла и тъмна се редуват, като пламък.
Ю: Възможно ли е ти самата да имаш страх, че може да се парализираш и в момента да се работи с този страх?
Д: Не съм се замисляла.
Ю: Добре. Това е само предположение, което може да е вярно, а може да не е.
Д: А може и да е вярно!
Ю: Работим с несъзнаваните механизми.
Д: Може и да съм го имала, защото и майка ми беше „труп” 30 години. /т.е. напълно парализирана/
Ю: И ти се показва, че твоите крака са си ОК? Твоето тяло се движи, нали така?
Д: Ами интересно, усещането беше за повдигане на краката. И в момента са като иглички в стъпалата.
Ю: Имаш усещания, имаш си перфектно работещо тяло?
Д: Аз мислех, че болката ми е в сърцето! Да, в момента единствено само в краката имам усещания. Дори и този хлад премина.
Ю: Аз имам чувството, че и майка ти ще се появи или е наоколо, но някак си не си позволяваш да я видиш или да я усетиш. Възможно ли е това?
Д: Възможно е.
Ю: Дори и източникът на топлина за мен беше свързан с нея.
Д: Ами винаги съм се чувствала така, че сякаш не съм дала всичко, което е трябвало, относно нея… Тази топлина се премести вдясно.
…………………………………
Д: Вече съм готова да кажа…
Ю: Слушам.
Д: Майка ми е!
Ю: Предполагам, че всеки спомен за нея предизвиква това чувство за топлина, за обич?
Д: Да, образ не виждам, но усещам.
Ю: Да, няма да търсим образ. Ти си от хората, които „усещат”. Идеално!
Д: Тя е отдясно.
Ю: Мх, татко ти е отляво, майка ти е отдясно?
Д: Не, отляво няма нищо вече.
Ю: Аха, отляво няма нищо, а тя дойде отдясно? Добре… Довери се на тази топлина, довери се на усещането, довери се на спокойствието, което носи бялото пространство!.. Ти си в защитено пространство… Кажи на майка ти всичко, каквото искаш да й кажеш… Може наум, може на глас.
Д: Майче, онази дума, която не искам да изричам, само тя идва… Не, първо дойде израза „Обичам те!” и след това „Липсваш ми!” Отново!
Ю: Тя как реагира на думата „Липсваш ми!”?
Д: Просто ми загря тялото!…
Ю: Мх, тази „липса” как може да бъде заменена? С какво може да бъде запълнена тази „липса”?
Д: Надявах се, че ще я запълни.
Ю: Как? Запълва ли я в момента?… Ти в тялото си къде усещаш тази липса?
Д: Не знам… не е тяло…
Ю: А тя го изпълва в момента, нали?
Д: Да, в топлината в тялото се разнася… Но тука отново изтръпвам, не знам, от… и съответно сълзите ми потекоха.
Ю: Нищо, знаеш, че изтръпването ще премине, то е ОК. Просто преживявай срещата с майка ти и с баща ти.
Д: Усещането в момента е едно и също, но от различните страни на лицето.
Ю: Все е по лицето ти?
Д: Да, като целувка.
Ю: Оооо, сигурно това много ú е липсвало, че не може да те целуне… /пауза/ Задай си въпроса: Страховете, които имаш, с какво са свързани – с минал живот или с настоящия?
Д: Като че ли с настоящия.
Ю: Или поне това е по-важния акцент за момента?
Д: Мисля, че в настоящия. По-точно на тези липси, на тези двама хора.
Ю: А всъщност тази липса илюзорна ли е или е действителна? Или как по друг начин да задам въпроса…
Д: Точно исках да отговоря! Исках да отговоря, че никога не е било „липса”.
Ю: Ахааа!
Д: Най-вероятно те винаги… и продължават да са с мен.
Ю: Запомни го! Запомни усещането за хлад, за топлина… Виж колко интересно се появиха! Не зная защо аз майка ти я свързвам с огън, като „огън” ми е. Такъв мек, приятен „огън”.
Д: Тя горя цял живот за всички от нас!
Ю: Сега ще те помоля да изговориш думите „Липсваш ми”, за да разберем добре ли е, нужно ли е да се заменят с други думи; вредят ли, не вредят ли…
Д: Да изговоря „Липсваш ми”?
Ю: Да, кажи го.
Д: Нищо не влагам в тази дума!
Ю: Нали! Вече не ти липсва?
Д: Нищо, абсолютно!
Ю: Чудесно!
Д: Не ми влияе в момента! Някак… празна дума…
Ю: Супер! Запомни го!
…………………….
Ю: Вече няма липса, нали?
Д: Не.
Ю: А какво има?
Д: Аз я усещам.
Ю: Чудесно! Възстанови се усещането за свързаност с нея? С цялото?
Д: В един момент я усещам от двете страни, на носа, на челото топлина, от двете страни.
Ю: И тази „топлина” е като обич, като запълване, като даване, като грижа, нали?
Д: Да.
Ю: Като топлина, която никога не е изчезвала?
Д: Да, точно това е.
Ю: И няма и да изчезне?
Д: В момента и сълзите ми спират.
Ю: Е, стават безпредметни, нали?
Д: Да. В косата се спря и край.
Ю: Сега искам да си помислиш за твоите деца, в това състояние на Духа: Те „липсват” ли ти? Има ли „липси”?
Д: В момента не.
Ю: Чудесно! Имам чувството, че процеса започва да приключва.
Д: Ами в момента бялата светлина изпълни всичко. Но топлината от двете ми страни остава.
Ю: Добре. Запомни го. Искам да ми кажеш, от това ниво на съзнание, в твоето ежедневие добре ли е да се свързваш с майка ти и баща ти или осъзнаването, че те са с теб е напълно достатъчно?
Д: Напълно достатъчно.
Ю: Останаха ли въпроси в теб?
Д: Не.
Ю: Те искат ли нещо да кажат, да покажат?
Д: Не.
Ю: Добре. Нищо, че са до теб, добре е да ги освободим.
Д: Да.
Ю: И от тук нататък да имате една здравословна връзка, едно здравословно усещане за нещата; балансирано, такова каквото е нужно да бъде. Умът да запомни, той обича да се учи! Да приеме новото състояние, без да се противи!
Ю: Ако имаше най-важно послание от днешната среща, то как би звучало?
Д: Че са с мен!
Ю: Добре. Благодарим.
Д. сама излезе от състоянието.
Две седмици по-късно поисках обратна връзка от Д. относно думата „липсваш ми”, която тя дори не смееше да произнесе. В деня на срещата ни Д. много съжаляваше, че последните думи, които е казала на своята майка преди да умре, са били: „Липсваш ми”. Много се притесняваше, че така я „задържа” и може да ú навреди. Дотолкова беше травмирана от цялата ситуация, че не смееше да каже и на децата си, които са далеч от нея, че ú „липсват”. Затова се зарадвах когато разбрах, че Д. е вече много по-спокойна и в мир със себе си.
Споделям думите ú отново без редакция.
Здравей, Юле! Тази вечер изслушах отново сеанса. Позволих си да го осмисля още веднъж. Дано ти дам адекватна обратна връзка.
Липса и липсваш ми са били моя проблем. Мислейки си за предстоящата медитация исках да изясня страхът, безпокойството за близките ми, негативните мисли и чувства, филмите на ужасите в които постоянно се вкарвам – от там паник-атаки и сърдечна аритмия, плод на минал живот ли са или резултат от сегашния? В детска възраст /на7 години/ загубих баща си. Този момент беляза живота ми. /до сега не осъзнавах колко/ От този момент се чувствах вече различна, не като ” другите”. Подсъзнателно съм изпитвала неистов страх от тази дума ЛИПСА или ЛИПСВАШ МИ.
Години по-късно изплаквах пред изстиващото тяло на майка си! Грижих се за нея повече от 30 години! Това беше борба с предизвестен край. Имах чувството, че 30 години се борих с БОГ за майка си. Бях се вкопчила в нея и дори умът ми да осъзнаваше,че това е изгубена битка, този преживян страх и ЛИПСАТА от детството ме караха да продължавам.
Бях си забранила тази дума ЛИПСВАШ МИ, защото в някакъв момент на размисъл я определих като проява на егоизъм. При водената медитация нещата се случваха по много интересен начин.
Да си призная, бях скептично настроена, несигурна в себе си и отново заредена със страх. Но през цялото време на сеанса бях потопена, обгърната и защитена от бяла светлина. Зареждаше ме със спокойствие, доверие, уют. Още веднъж казвам, че нещата се представиха по невероятно интересен и необясним за мен начин!
Как се появи в съзнанието ми точно тази прословута перушинка! Един факт, свързан с проблема ми оказа се! – баща ми! по-точно ЛИПСАТА НА БАЩА МИ!!! Този случай е бил изпълнен с една велика любов на баща към любима дъщеря! Най-вероятно най-мил спомен!- “Тате, пушината, тате!” Едно дете, изпълнено със страх, търси СПАСЕНИЕ И ЗАКРИЛА от героя за него, от силния, от любимия баща!
С цялото си същество чувствах, показа ми се по този необичаен начин ЛЮБОВТА МУ, ГРИЖА И ЗАЩИТА! След като той се доказа пред мен, се оттегли настрани и даде време и възможност и на другия ми любим човек да изясним отношенията си – майка ми. Усещах отново с цялото си същество присъствие, любов и грижа! Липсата избледняваше и в един момент се изпразни от съдържание! Не виждах образи – чувствах! През цялото време ме ограждаше топлина, от ляво, от дясно, после от двете страни. Те са били, бяха и ще са до мен! ВИНАГИ! Не зная как се случват тези неща, но вече определено живея в мир и спокойствие! С ЕДНО НЕИЗМЕННО ПРИСЪСТВИЕ, УВЕРЕНОСТ ЗА ГРИЖА И ЗАЩИТА! БЛАГОДАРЯ ЮЛЕ!!!
И сега, четейки тези редове, в мен напират сълзи на облекчение. Ние никога не сме сигурни дали това са реални срещи или не, но преживяването е толкова истинско, че както и при съответните сънища ефектът винаги е благотворен. Човек преживява своята дълбока връзка с предците си и това неминуемо успокоява и дава надежда.
Благодарна съм за всеки благотворен ефект от всички тези срещи. Това е и причината да ги споделям – докосват ме и ми дават надежда в дните, когато привидно няма перспектива.
Рисунка: Въпросната перушинка, нарисувана от съпруга на Д.
