63-2jpg

Тук съм си добре

 

Малката Мария била обичано дете.

По цял ден сновяла из Двореца. Не поглеждала навън. Играела, метяла и четяла. Добре й е било. И в ден един е зърнала отвън прекрасен кон. Конят е пръхтял, с ездач е бил. От друго Царство. Изтръпнала Мария. Конят й е бил познат!

– Не е възможно! – рекла тихо тя и със сведена глава изтичала напред. Дъх едва поела. Царски син стоял отпред. Той се поклонил, усмихнал се едва и рекъл е така:

– Скъпа ти Мария, Царска дъщеря, тук при мен ела, да те изведа от този твой Дворец. Пътя аз ще ти покажа, нови светове ще видиш.

– Хм, и с какво са по-добри? – отдръпнала се лекичко Мария. Недоверие било.

– Трябва ти да прецениш. Но как ще знаеш щом не си видяла?

Помислила Мария за своите светове. Илюзия били, знаела отдавна. Но били красиви, с приказни герои, били щастливи. А отвън какво я чака?

– Тук, в Двореца, съм добре! – тропнала със крак – Работата ме зове! – и затръшнала вратата.

Щом останала сама огледала Двореца. Всяка стая изрядна е била. Ред и щастие царяли. Всеки ъгъл осветено греел, свещите навсякъде били. Златото блестяло. И среброто също. Доволна останала Мария.

– Нищо тук не липсва! – казала си тя. – Тук съм си добре.

снимка: Интернет

 

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>