Dina4

Променената Юлия

Имало едно време малко момиче на име Юлия. Тя расла, порасла красавица, за радост на мама и на тате. Но Юлия не се чувствала като такава. В нейните очи тя била твърде ниска, дебела, с голям нос, с ъглово лице, с тъжен поглед. Всъщност, ако трябва да сме напълно откровени, единствено тъжният поглед засенчвал хубостта й. Всичко друго било нейна си измислица. Но Юлия си вярвала, била твърдо убедена в преценката за себе си.
Майка й и баща й толкова много я обичали, че изобщо не забелязвали терзанията й. Въздишала тъжно Юлия, осъзнаваща своето безсилие да промени ситуацията.
И един ден Чудото се случило. Събудила се с ясното намерение да види света такъв, какъвто е. Станала, огледала се, усмихнала се. Някаква особена светлина засияла в очите й. Те станали топли и приветливи. Заоглеждала се Юлия със странно за нея любопитство. Самата тя била изненадана, но пък й харесвало. Все едно, че виждала същите неща, но някакси били променени, някакси били различни. Усещала приятна топлина в цялото си тяло. Милата, тя все още дори не подозирала какво всъщност се е случило. Предполагам, че и вие също.
Седнала Юлия на леглото, прозяла се още веднъж, протегнала се, премигнала и решила, че е време да стане и да разбере. Отишла до огледалото, погледнала се и за пръв път установила, че изглежда добре – толкова добре, та чак се харесала. Харесала игривия си поглед, носът й изобщо не бил голям, нито пък килограмите много. За ръста да не говорим – той бил напълно достатъчен. Огледала стаята си – тя била сияйно красива, подредена особено. Повдигнала рамене Юлия, леко се учудила, защото нямало нови мебели, а все пак стаята изглеждала другояче. Помислила, помислила, но тъй като нямала никакво обяснение, решила да провери какво става. Излязла от стаята, потърсила мама и тате, прегърнала ги, усмихнала се и рекла:
- Здравейте, чувствам се добре.
Усмихнали се родителите, прегърнали я и светът им се променил, засиял, затрептял.
- Това май е заразно? – закачливо рекли те и се понесли в танца на щастието.
„Та какво повече му трябва на един родител, щом детето му е добре!“ – ще речете вие. Да, наистина, какво? Е, може би все пак някой мисли различно.
- Здравейте, мили дами! – отнякъде се чул глас, ясен и отчетлив – Това, което се случва, е вашето дългоочаквано пробуждане.
Гласът бил толкова ясен и категоричен, че нямало никакво съмнение, че са го чули. Но защо пък „дами“, при положение, че имало и мъж – все пак баща й също бил там. На практика се оказало, че неговото състояние било различно. Той като прагматичен и зрял човек набързо анализирал случващото се и го отхвърлил като невъзможно. И това замъглило съзнанието му. За него светът не бил променен – бил си същият като преди. Юлия и майка й не били наясно с това. А и как биха могли – та нали всеки вижда света през неговите си очи, чрез неговите си усещания.
- И започнал спор – имало ли е действително глас или не. Чули ли са нещо, или не. Усещат ли се различно, или не. И както винаги в такива случаи, логиката била безсилна. Никой нищо не можел да докаже. :)

Dina9
„Ох, каква е такава тази приказка – ще кажете вие – чета, чета и нищо не се случва.” Вероятно вече се надига и вълна на раздразнение. И затова ще ви помоля: Успокойте се и проверете, дали все пак не сте се заразили от настроението на Юлия? Дали сте по-красиви? Дали светът се е променил? А погледът ви? Защото съм сигурна, че вече е мек и топъл, искрящ и красив.
Станете, моля, и се погледнете! Това е напълно достатъчно!
Благодаря ви!

Лека нощ и приятни сънища!

Dina5Снимки: Дина Тончева, Природен парк във Врачанския балкан

 

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>