mecho

Мечо и Бодливко

- Това е един голям майтап! – рекъл Бодливко.
- Кое? – продумал Мечо.
- Твойто тяло. Виж какво е кръгло и дебело. На нищо не прилича.
- Тъй ли? – заоглеждал се Мечо – На мен ми харесва.
- Нима? – подиграл се Бодливко – За нищо не става.
- Тъй ли? – продумал Мечо – Но на мен ми харесва.
- На нищо не прилича. – продължил Бодливко.
- Тъй ли? Аз го обичам. – отвърнал Мечо.
- Ти си ужасен! – простенал Бодливко.
- Тъй ли? Аз се харесвам. – склонил глава Мечо, обгърнал се с ръце и замъркал като коте – мек и пухкав.
- Aз пък – не! – изстенал Бодливко и тутакси изохкал в опита да се прегърне. Навсякъде били бодли, от всичко го боляло. Не могъл сам себе си да прегърне, та камо ли пък някой друг.
- Аз май не се обичам – разбрал Бодливко и навел унило глава. Прибрал бодлите, приютил искрите и плахо попитал:
- А сега?
- Ще те прегърна. – рекъл Мечо мек и пухкав – Тук при мен ела.

Фрактална илюстрация: Ина Ангелова /Fb:  Arch Angelove

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>