62

Мария в тъмнината

 

Малката Мария била обичано дете. От всички свои близки. Те я боготворели, възхищавали й се, показвали я гордо на Света.

Но в миг един се случила беда – Мария онемяла! Спряла да говори! Затворена била в свойта тъмнина. Ахнали са всички: Какво й стана!? До вчера беше буйна и щастлива, нашта гордост беше тя! Какво да сторим ний сега? И Светът какво ще каже? Случи се беда!

Мария нищичко не казва. Стои си в свойта тъмнина.

Вероятно я разглежда, някой ще си каже.

Глупости са все това, друг ще ни подскаже.

Но малката Мария добре си е била в свойта тъмнина. Интересно й било. Така видяла се сама. Светът е в миг изчезнал и тя останала сама.

“Тъмнината Дар е Божи.” – дочула глас от тишина.

– Моля? – огледала се малкатаМария.

– Да, скъпа моя, дар безценен е това. В Тъмнината на Душата даровете са безценни. Като камъчета светят те.

– Но аз нищичко не виждам в тази тъмнина – промълвила тихичко Мария.

– Аз съм тук и ще те поведа – дочула ясно тя.

Погледнала и го видяла – тъй прекрасен ангелът крилат й показал своя свят. Видяла е гори, поля, дворци от злато там блестели. Хората усмихнати били. Сърцето закопняло по отминали мечти. Спомнила си малката Мария колко е щастлив Света. И открила в свойта тъмнина своята мечта – да е тъй красив Света, както го видя. Въздъхнала Мария и пред себе си видяла своята мечта – сякаш всичко вече е готово! Светът е бил красив, мечтата се превърнала във факт! Видяла в свойта тъмнина градът й как ще свети! И разбрала тя тогава Дара свой, Дара да забрави! И да си спомни! В свойта тъмнина видяла мечтата си да свети! И успяла! Излязла от тъмата и разказала мечтата!

 

 

Снимка: Интернет

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>