Ледената Кралица

Ледената Кралица

 

Болка в лявото рамо – част 3

Тази е третата от поредица регресии, в които работим с В. за откриване и отстраняване на причините за болката в лявото й рамо.

В. отново се среща с Ледената Кралица, която символизира елемента Въздух. Сега тя успя да види нейната гледна точка и да получи ценна информация. Разбра каква e ползата от привидно ненужната и твърде продължителна болка в лявото рамо.
За по-добра яснота може да прочетете и предишните 2 регресии от поредицата Ледената Кралица: Захарис http://svetutnasunishtata.com/zaharis/ и Един майстор е майстор тогава, когато…  http://svetutnasunishtata.com/master/

“В: Ама виж колко интересно, аз сега се замислям: Че Захарис решавайки да учи, не питайки, стартира болката в рамото, нали, с липсата на комуникации трябваше да извървим целия тоя път, да стигнем комуникацията, аз да нямам нищо против да говоря с Ледената Кралица, за да можем да се разберем!

Ю: Дааа..

В: А тя през цялото време – нищо лично!”

Цялата регресия представлява една игра на дуалности: появата на водачите и аспектите на В. като млад и стар; има меч и маслинова клонка; горе и долу. И е с едно основно послание: Приемане!

………………………………………………………….

В: В библиотеката съм, Акаши, арх. Метатрон ме посреща, и арх.Сандалфон, двамата. Застават от двете ми страни и се смеят, че са началото и края, аз съм саламчето в средата. И Али се мота наоколо и той. /Али е духовен водач на В./

Ю: И какво им е толкова смешно?

В: Че така се подредихме. Казват: Нормално, единия долу, единия горе, и ти си в средата. Сега сме настрани. Знаеш ли колко е интересно!? Метатрон е с една розова дреха и е млад, а Сандалфон е с една много тъмнокафява и е стар. Има като гега, дървен жезъл. За пръв път идват едновременно, обикновено ту единия, ту другия.

Ю: Какво искат да ти покажат в момента?

В: Казва, че всъщност няма начало и няма край, няма значение къде съм, важно е да съм вътре, вътре в себе си има впредвид. Той казва, че една сила може спокойно да бъде разглеждана по два различни начина, както са те, което не я прави по-различна от това, което е. Просто различни гледни точки, различни изразни средства могат да се ползват, т.е. казват ми, че не трябва да се ограничавам с едно, винаги мога да имам и друго.

Ю: Например? На теб ясно ли ти е?

В: Ами това го изследвам в момента. Това, което ти споменах: Това, което имам в мен, аз съм го приемала винаги за сила, а всъщност сега ме накараха да го видя като умения. То е едно и също, то не се е променило, но мойто виждане по въпроса е променено. Но това го осъзнавам чак когато вляза вътре в себе си, в собствения си център. И всъщност сега ми го разиграват, за да ми го покажат. Затова ме слагат мене в центъра и стоят отстрани.

Ю: Друго?

В: Нищо. Тръгнали сме нанякъде, ама нямам много идея накъде ще вървим.

Ю: Те имат ли идея?

В: Казват, че ме съпровождат докато съм готова да тръгна към следващата дестинация.

Ю: Могат ли да ни дадат образ на следващата дестинация? За какво трябва да си готова?

В: Виждам някаква стълба, бяла. Опааа, чакай, тая ми е позната. О, ти знаеш ли тая стълба коя е?

Ю: Не.

В: Дето води нагоре и надолу, времевите линии.

Ю: Така?

В: Само че тоя път ще тръгна нагоре. Светло е, топло е. Стигнах до нещо като тераса. И гледам отгоре. Много е интересно. Самата сграда, върху която сме, е като някакъв замък, дворец, такъв снежнобял, много е интересен. И аз седя на терасата, има доста силен вятър, хубаво време, слънчево, топло, приятно и гледам полета ширнали се отпред и се чудя какво правя там.

Ю: Така. Какво правиш там?

Думата “снежнобял” провокира в мен усещането, че ще се срещнем с Ледената Кралица. Опитах се да насоча вниманието на В. към нея, но не успях.

В: Нищо, наблюдавам. И изглежда си почивам.

Ю: Чувството какво е?

В: Чувството е като релаксация след някакво по-нервно такова, като след по-тежка работа и сега разпускаш.

Ю: Какво ти се прави там?

В: Ами аз съм се качила точно да ми продуха главата вятъра.

Ю: Има ли някой наоколо?

В: Не. Аз затова съм избягала.

Ю: А, ти си избягала?

В: Да, да. Качила съм се горе тайничко, за да не ме закачат.

А аз тайничко се усмихнах, тъй като знаех, че В. не гори от желае да се среща отново с Ледената Кралица.

Ю: Не знам защо в ума ми се замота името на Ледената кралица. Искаш ли среща с нея?

В: ОК ми е.

Ю: Да викнем преди това Захарис?

В: Викаме го.

Ю: Викаме Захарис, водачите. Ако трябва да получиш някаква информация, нека да се случи сега.

В: Той, Захарис, е много интересен! И той е на 2: от едната страна е младеж, от другата е възрастен!

Ю: О, значи това е важно?

В: Да, много е интересно, как се променя лицето с годините. Поправят ме: “С хилядолетията.”

Ю: Добре. Захарис иска ли нещо да ти каже, нещо свързано с бижутата примерно?

В: Не, той по-скоро ми благодари, че искам среща с Ледената Кралица.

Ю: ОК е значи?

В: Счита, че сме готови за срещата с нея.

Ю: Ти чувстваш ли се готова?

В: Аз съм ОК.

Ю: Добре. Нещо искат ли да ни кажат преди това, да ни покажат или направо да помолим Ледената Кралица за среща?

В: Ми не, аз просто виждам как всичко започва да замръзва и не съм ОК и я стопирам. Да, идва. Цъфна отгоре, много интересно се гледат двамата със Захарис. Израженията на двете половини на лицето на Захарис са различни. Младежа я гледа със зяпнала уста, така /показва/, докато старецът я гледа изпод вежди и не е много очарован.

Ю: А тя?

В: Тя наблюдава внимателно и двете му изражения. Ако прави разлика, не се вижда. Супер обрана е, изчаква.

Ю: Ти?

В: Аз седя отстрани и ги наблюдавам, ама като гледам, тия се гледат много дълго. Много интересно, аз не се чувствам нито част от Захарис, нито част от случката. Все едно съм абсолютно…

Ю: Наблюдател?

В: Да, да.

Ю: Супер! Чудесно! Имаш ли емоция?

В: Не! Точно това е, че ги наблюдавам и единственото, което се чудя, е колко дълго ще продължат да се гледат?

Ю: Искаш ли да им кажеш нещо?

В: Да, точно това се чудех, дали не е момента да…

Ю: Нека да помолим за помощ. Кой от водачите ще помага за комуникацията, ако имаш нужда от помощ за думите, които да кажеш?

В: Арх.Михаил се изправи и ми даде ризница и меч, и аз не мога да разбера за какво са ми.

Ю: Питай го.

В: Казва: “За всеки случай, защото мацката е доста коварна.” Рамото ми започва такова… хем ми е ледено и студено, хем ми пари. Ох, днеска ще сме на дуалности явно, по две. Сега идва арх.Рафаил и ми дава маслинова клонка, ярко зелена. Добре. Имам меч и маслинова клонка. Какво правя?

Ю: За какво можеш да ги използваш?

В: Всъщност аз направих друго: Дадох маслиновата клонка на младежа Захарис, а меча го дадох на възрастния Захарис. Те и двамата почти не усетиха какво се случва, погледнаха само това, което им дадох и продължават да гледат Кралицата. Тя като че ли се оттегли назад.

Ю: Могат ли да сключат примирие?

В: Възрастния Захарис тръгва напред и тя отстъпва. Младежа в същото време му казва… Много е интересно, той /младежа/ все едно наблюдава борбата вътре в него, но изразена по тоя начин и му казва: “Почакай малко да видим тя какво ще направи.”, а възрастният му казва: “Достатъчно бели е направила, какво да гледам?”

Ю: Искаш ли да чуем и гледната точка на Кралицата?

В: Да, хубаво ще бъде, защото тия двамата няма да разберат явно.

Ю: Предлагам, ако ти е ОК, да бъде с идеята да се постигне някакво примирие, ако е възможоно. Да я изслушаме и нея. Даваме думата на Кралицата, да каже каквото има да каже.

В: Тя седи леко замислена и озадачена, и казва: “Ела, погледни от мойта страна, през мойте очи.

Ю: Добре. Готова ли си?

В: Аз съм вътре вече. То е много интересно, защото все едно съм до нея, но виждам така, както тя го вижда.

Ю: Да, това е чудесно.

В: И сега ги виждам двамата и тя казва: “Погледни ги. Това е един и същ човек и той наистина не знае какво иска. Може да е полубог, може да е всякакъв, но пак не знае какво иска. През цялото време той си мисли, че проблема е в мене, а не в него. А всъщност, вика, проблема си е в него.”

Ю: Така. И какъв е?

В: Вика: “Аз не правя нищо и той вече е в конфликт със себе си само от мойто присъствие.”

Ю: Супер! Запомни го!

В: Тя казва: “Аз съм силата на въздуха и както много добре знаеш, тя не е добра или лоша, тя просто Е и всичко зависи от това ти как ще се обърнеш към нея и какво искаш да постигнеш. И с хората е така. Човешката сила е много мощна, но ти решаваш как ще работиш с нея.” Ох, нещо… Учи ме, изглежда.

Ю: Да?

В: И казва: “Ето, виж болката, която имаш в ръката: Тя те ограничава от едни неща, което обаче те принуждава да отидеш на други места и да търсиш на други места, различни неща, които иначе не би направила, ако всичко беше наред.” Т.е. това ми е дало друга перспектива и друга линия за развитие, но по-скоро за влизане в дълбочина, да търся други гледни точки. “Иначе ще си караш така и изобщо няма да се усетиш, че има и други.” Казва: “Всъщност, сбъднах най-големия ви кошмар, болките в ръката, и всъщност ви дадох и най-големия дар: на осъзнаването, че можем да видим нещата и по друг начин.”

Ю: Т.е. болката ти е полезна?

В: Казва: “Да, че благодарение на болката съм… Имала съм нужда от тая болка, за да прогледна от другата страна.

Ю: ОК ли ти е това?

В: Ами аз вече не искам болка, искам да го гледам без болка.

Ю: Можеш ли?

В: Тя казва: От мен зависи.

За поянение: В. преживя кошмарен период, в който болката в лявата й ръка стана много силна, дори мина през фазата на “замръзнало рамо”. Остана без работа и без възможността да прави бижута. Сподели, че в такъв период човек много трудно може да запази Вярата си в процеса и ангелите. Но В. премина с чест през трудното изпитание. Поради невъзможност да работи това, което може, тя започна да учи коучинг! И сега, няколко месеца по-късно, вече има почти здрава ръка и новопридобито умение – умението да изслушва хората и да разговаря с тях на едно друго, много по-различно ниво.

Ю: Какво можеш да направиш? Какво казва тя?

В: Казва, че още малко трябва да променя фокуса,

Ю: Т.е.? Нека да покаже.

В: Не, не, то е ясно, в смисъл мога да уча без болка, но трябва да променя фокуса, че аз мога да излекувам тая болка.

Ю: Как можеш да я излекуваш?

В: Казва, че трябва да възнамеря пълно излекуване. Всъщност аз това го направих сутринта. Казва, че всичко друго ще има временен резултат.

Ю: Т.е. ти трябва да се позиционираш в някакво ниво на съзнанието, за да се случи?

В: Да. И да го възнамеря процеса.

Ю: В момента боли ли те ръката?

В: Да, слабо.

Ю: Добре. Може ли да покаже варианта, когато болката е силна и варианта, когато болката напълно изчезва?

В: Казва, че няма нужда да се усилва на тоя етап.

Ю: Чудесно, много благодаря за отговора. Как може да се намали?

В: Сега усещам леко гъделичкане.

Ю: Така… Да стигнем до момента на пълно изчезване.

В: Не, няма. То не ме боли сега, то е по-скоро като топлина, като по-чувствително място и аз съм ОК да остане така. Казва: Да ми напомня, да е като котва.”

Ю: На този етап това ти е нужно?

В: Мх.

Ю: Чудесно. Запомни го. Запомни пътя, по който стигаш до това. Ако искаш, се върни в състоянието на болката, да направим 1-2 връщания?

В: Не, не.

Ю: Не е нужно? Сигурна ли си?

В: Мх.

Ю: Добре. Сега в състояние на топлина ли остана?

В: Не, на гъделичкане.

Ю: Това ми напомня на оздравяване, на момента точно преди да заздравее раничката?

В: Мх.

Ю: Супер. Кралицата помогна ли за това или ти го направи, или и двете заедно?

В: Не, тя няма отношение по въпроса. Всичко си правя аз. Същото както казвам, че Захарис си прави всичко, аз съм част от нея.

Ю: В твоето ежедневие можеш ли да го постигаш когато имаш нужда?

В: Да.

Ю: С тоя жест?

В: Да, това е котвата.

Ю: С тоя жест ще се задейства автоматичен процес и ти просто ще си го постигаш?

В: Да.

Ю: Добре. Запомни го. Какво ще ти помага, за да си напомняш?

В: Болката. /смее се/

Ю: Т.е. когато имаш болка, болката ще те подсеща да го направиш?

В: Да

Ю: Можеш ли да благодариш на болката?

В: Да, благодаря й.

Ю: Осъзнаваш ли ползата?

В: Да.

Ю: Научила ли си си до тук урока?

В: Иска ми се да е така.

Ю: Научила ли си го?

В: Мммм, да! Не съм съгласна, но съм го научила.

Ю: Ахааа, добре. Ледената Кралица? Още ли гледаш през нейния поглед?

В: Още седя до нея, ама вече сякаш не гледам през нейния поглед.

Ю: Тя иска ли да ти каже нещо друго, да ти покаже?

В: Казва, че ще се радва когато аз стигна до там да овладея елемента въздух.

Ю: Супер. За какво ще ти е полезно това умение?

В: Чакай, чакай, има нещо много интересно, че това нещо се асоциира с комуникацията с хората! Аз мислех, че е водата, а то въздух и …

Ю: Да, като говорим и… Виж ти. Добре.

В: “Да – казва – и както мислите са бързи като въздуха, и също толкова неосезаеми…” О, че интересно! И всъщност, трябва ми енергията на въздуха, за да мога да я ползвам когато работя с хора. И, казва ми, че до тука имам трите елемента, остава ми въздуха. Имам земята, огъня и водата. И всъщност сега това, което правя, е: тръгнала съм да изучавам въздуха през комуникацията!

Ю: И виж как се навързват нещата – болката в ръката, студа, “замръзването” на рамото – условията те принуждават да учиш комуникация, коучинг, и вече следващия етап е топлината. Така ли е?

В: Да.

Ю: Велико!

В: Започна да ми изтръпва цялата тая ръка.

Ю: Причината?

В: Казва, че раздвижвам някакви процеси. Тръгват енергии, които са застопорени в ръката.

Ю: Че хубаво! Добре ли си?

В: Да.
Ю: По принцип трябва да стигне до пръстите на ръката.

В: Вече е тука.

Ю: Да. Стигне ли до пръстите на ръката, вече може да излиза. Това ми напомня на лечение с енергии, все едно отпушване на енергийни канали.

В: Точно такова е. Все едно е било запушено и сега се отпушва.

Ю: Супер. С какво ще ти помага това?

В: Вече ми е в дланта. Нищо, казва че това си е свършило работата щом аз съм стигнала до пътя на комуникацията… Уаууу! Самият проблем е иницииран от това, че Захарис като млад не е питал, не е имал комуникация и всъщност аз сега се уча да работя с тая комуникация! Затворихме цикъла. Уаууу…

Ю: Супер. Тя съгласна ли е да публикуваме и тази регресия?

В: Смее се и вика: “Миналия път да не ме питахте?”

Ю: Да, и аз си помислих същото. /смеем се/ Не знаех, че и тя има чувство за хумор.

В: Има, обаче много й е трудно с усмихването на нея.

Ю: Защо? Защото е Ледена?… Това единственото й лице ли е, има ли и други лица?

В: Казва: “Не са лица.”

Ю: А какво е?

В: По-скоро е усещания, като вятър може да бъде, като милувка. Но като човешки варианти е само тоя вариант.

Ю: Добре. Тя твой водач ли е?

В: Смее се и вика: “Е, да. Макар и по другия начин, нестандартния.” Ама виж колко интересно, аз сега се замислям: Че той /Захарис/ решавайки да учи, не питайки, стартира това, нали, с липсата на комуникации трябваше да извървим целия тоя път, да стигнем комуникацията, аз да нямам нищо против да говоря с нея, за да можем да се разберем!

Ю: Дааа..

В: А тя през цялото време – нищо лично!

Ю: От това ниво на съзнание, ако можеше да направиш паралел с настоящия ти живот, то в каква ситуация това би ти било полезно? Кажи първото за което се сещаш?

В: Ами работата с хора. Мене наистина това най-много ме очарова. Винаги ми е било проблема.

Ю: В личен план?

В: Да, аз съм притеснителна, по принцип не говоря. Не че ми личи. Винаги, когато общувам с хора, мога да го прилагам, независимо дали е в личен или обществен. Да, аз общувам много по-добре с децата си.

Ю: Т.е във всяка ситуация, в която ти е трудно да общуваш, можеш ли да се обръщаш за помощ към Ледената Кралица? Може ли тя да ти помага по този начин, редно ли е или не е редно? ОК ли е? Гледната точка на Ледената Кралица каква е?

В: Тя казва, че това си е познание, което аз постепенно овладявам и всъщност /смее се/ казва: “Да, ето виж нали колко е…” О, всъщност, тя ми играе мое огледало! Чакай, чакай, ахааа, ооо че е забавно! Защото аз, нали съм по-така в емоциите, не ги показвам, и тя затова приема такъв образ! И казва: “Да видиш как е.” Да, не е добре, съгласих се. “Виждаш – казва – колко са важни жестомимичните неща.”

Ю: О, че хубаво!

В: Сега вече пусна една широка усмивка! А, можела да се усмихва! /смее се/ И се смее и ми казва: “Пробвай и ти, няма да ти се напукат бузите.”

Ю: Надявам се да го запомниш и да го прилагаш.

В: Да, аз я питам: “Как мога да…” И тя ми отговаря: “Добре си се насочила, женската енергия е тази, която е приемащата и обгрижващата и тя ще ти помага.” Казва: “Не случайно съм Ледена кралица, а не Леден крал.”

Ю: Ахааа. А Захарис? Как се вписва в тази история?

В: Ами всъщност мисля, че аз заех мястото на Захарис, сляхме се в едно, щото не го виждам някъде, а тя като говори, говори на мен.

Ю: Т.е. млад, стар и по средата ти?

В: Ами всичко е в едно, в мене.

Ю: Нали? Чудно.

В: Сега го осъзнах всъщност, като попита за него, че го…

Ю: А как ще стоят нещата с бижутата оттук нататък? Отказът от бижута временен ли е или не?

В: Казват, че аз трябва да си го изясня за себе си това. Знаеш ли, то е някакси много интересно. Свързано е с моя начин на общуване с хората. “И – казва – дали аз да реша дали имам нужда от него или не.”

Ю: От кое?

В: От бижутата като начин на общуване с хората. Доколкото се познавам, би трябвало да го ползвам като начин, по-лесно топене на бариерата между мене и хората.

Ю: Коучинга?

В: Той ще бъде основен, казва: “Ще бъде в академичен стил…” Ох, ръката много ме заболя.

Ю: Я да видим какво става с ръката? Ледената Кралица иска ли да каже нещо?

В: Казва, че ще трябва време да се излекува.

Ю: Така. Пробвай с жеста, който ти беше даден. Върни се на позицията на гъделичкането.

В: Да, понамаля болката.

Ю: Направи го веднага, знаеш пътя. Понякога е по-добре доброволно да тренираме, отколкото… Искай помощ от Ледената Кралица, указания.

В: Отпусна ме.

Ю: Ледената Кралица помага ли ти в случая или сама го направи?

В: Не, сама. Не я виждам в момента.

Ю: Добре.

В: Просто трябва да повярвам в процеса, трябва ми малко време.

Ю: Да, да. И в това е смисъла на тренингите: Да отидеш доброволно в състоянието на болка и доброволно да можеш да се махнеш. И тогава вече знаеш и едното, и другото.

В: Да, поотпуска ме. Надявам се ти да се пазиш, че аз с тая ръка дето я мятам напред-назад…

Ю: Естествено! Аз съм човека, който вижда, чува, няма проблем за мен. Добре. Благодари на болката… Благодари за възможността да го изтренираш в това ниво на съзнание… Сега искам да попитаме: Какво отключи болката в момента? Върни се на момента, който провокира болката.

В: Ами аз се дръпнах от процеса.

Ю: От кой процес?

В: Ааа, от коучинга. Дръпнах се, защото се притесних дали съм достатъчно добра.

Ю: А, чудно!

В: Да!

Ю: И достатъчно добра ли си?

В: Разбира се.

Ю: Как го разбра?

В: Ами казват ми, че не съм толкова велика, че да мога да разтаковам нещата, най-много да не се случат, но провала ще е мой, не на хората. А всъщност като давам най-доброто от себе си няма как резултатът да бъде кофти. Може да бъде неочакван, да бъде неприемлив, но това не значи, че не е правилен. Неприемлив от страна на хората, щото очакват нещо.

Ю: Каква е препоръката на водачите в ситуациите, когато резултата е неприемлив за хората?

В: Казват: Да спра, да видя къде се получава разминаването и да го обсъдя с човека. Просто да му го покажа. Да го попитам: Кое е по-важно?

Ю: Ти как можеш да разбереш къде се е получило разминаване?”

В: Ами като проследя стъпките назад и стигна до там, до където…

Ю: По време на самата коучинг сесия?

В: Да. И мога да му кажа: Тръгнахме с това и стигнахме до тука. Кое е по-важно: Да се върнем на първото или да продължим с второто? Или просто това трябва да го правя в момента в който хвана разминаването, за да не сме извървяли прекалено много път, а да се окаже, че не е било важното това.

……………………………………………….

Ю: Ти имаш ли въпроси В? Относно бижута, коучинг или каквото се сетиш?

В: Да, как бих могла да облекча процеса, ако изобщо е възможно? Отговора е: “Без съпротива.” Казват: Почнала си, сега тия 2 дена си се пуснала по вълната.” Смеят се и викат: “Оцеля ли като не контролираш ситуацията?” Ами забавлявах се общо взето.

…………………………………………………

В: Показват ти как могат нещата да зависят от теб без ти да ги контролираш. Това е много важно да го разбереш: Че само с намерението можеш да промениш света.

Ю: Това, предполагам, се отнася и за двете?

В: Принципно да. Аз не го бях осъзнала, че е и за мен. “Да – и казва – страха, той не е добър съветник. Инстинктивния, здравословния страх, да. Но страха, че не контролираш нещо изобщо няма… Хабите прекалено много енергия, за да се страхувате и да контролирате. И Али е застанал като на анимационно филмче. Примерно: Има наводнение отзад и вратата, почват да й се пропукват такива и той се опитва да запълва дупките, а всъщност цялата работа е да отвори вратата и да плува. То рано или късно ще му се наложи, защото тя ще избие. Той се опитва да затваря дупките. Не може, те стават все повече. И казват: “Това е вашия контрол, само си мислите, че правите нещо.”

……………………………………………………

Ю: Отказа от бижута за теб временен ли е?

В: Временен е. Няма да е в такива пропорции както досега. Ще бъде в доста по-олекотен вариант.

Ю: Как биха се съчетали нещата с коучинга?

В: О, ти ще ги учиш и там да правят. Ще правиш коучинг и дори когато правят бижута.

Ю: Т.е. в един момент ще съчетаеш нещата?

В: Мх.

Ю: И в тоя момент как ти е ръката?

В: ОК съм, но въпреки всичко ще я пазя.

Ю: Добре. Ледената Кралица? Иска ли нещо да каже? Наблизо ли е?

В: Не, не я усещам.

Ю: Приключваме, така ли? Да й благодарим. Захарис?

В: Чакай да видя трябва ли да се разделяме, че сме едно. Да, мога да се разделя с тях. Той още е двоен. Колко е странно!

Ю: Нека да попитаме: Какво е посланието на това двойно представяне?

В: Че избора как да се отнесеш е твой.

Ю: Ти вече развила ли си и двете умения?

В: Работя по въпроса, развивам ги.

Ю: Има ли символика в това, че ти си по средата?

В: Да, аз съм еднакво далече и от двете, или еднакво близо и мога да избера…

Ю: … кое умение да използваш? Какво може да ти подскаже кое от двете умения да се използва, на физически план в твоето ежедневие?

В: Интуицията. Само това, сърцето.

Ю: Тя ще се появява автоматично?

В: Мх. Казва, че мойта дарба е много дълбоко слушане. И аз от това ще мога да го…

Ю: Добре. Искаш ли да кажеш нещо на Захарис?

В: Брато, добре че си осрал пейзажа, да можем да се наместим всичките.

Ю: Той какво казва?

В: Младежа гледа гузно, в краката си, щото… да, аз съм по-възрастна от него.

Ю: Кажи нещо на младежа.

В: Споко младежо, питай следващия път, недей да правиш глупости.

Ю: Как реагира младежа?

В: Вика: “Научих си урока.”

Ю: Успокои ли се?

В: Да.

Ю: Добре. А възрастния? Какво ще му кажеш?… Или той да ти каже първо?

В: Той като че ли не ми казва нищо, но го виждам, че някакси физиономията му е отпусната, не е толкова напрегната. Явно вече няма притеснения. Подпира се на меча и вика: “Готино оръжие! Добре, че не се наложи да го ползвам.” Но, казва, че ние правим собствените си избори и ми е благодарен за това, че направих избора сега, а не се налага той да ползва меч, в смисъл, намерихме решение, което е по-добро от крайното.

Ю: Какво беше решението?

В: Да се говори! Да се говори с Ледената Кралица, да се види. И, казва, че винаги има два края, но важното е да не се стига в краищата, а да се върви по средата. И пътя в средата е по-лесен.

Ю: Супер. Добре. Какво искаш да му кажеш?

В: Ами не, той по-скоро ми казва: “Да, ако се наложи, няма да има проблем да използвам и меча.” Той няма притеснения. “Но – вика – предпочитам да не го правя, ако имам друг шанс.” В смисъл, ако трябва да го направи, няма да се поколебае. Щото аз го имам това като притеснение: Ама да не нараня човека, да не му е кофти… Нали, ако трябва да му е кофти, ОК! Ако това ще го събуди, да го разтръскаш, да.

Ю: Супер. Ще се разделяте ли или оставате заедно?

В: Аз мисля да ги оставя. Благодаря им и на двамата, прегръщам ги… А, те се разделиха на двама души! И се сляха в едно, което обаче вече е цяло, не е на две половинки.

Ю: Готино. Благодарим. И предлагам по обратния път да се върнем при Метатрон и Сандалфон.

В: Тия двамата и те се смеят и викат: “Голяма забава падна, нали?”

Ю: Пак ли са така: млад и стар?

В: Да.

Ю: Метатрон, младия, какво иска да каже?

В: Нищо, той просто ме е прегърнал и гледам, че очите му греят докато ме гледа, радва ми се.

Ю: Сандалфон?

В: Сандалфон е по-обран, нали, той… Метатрон не показва друга емоция освен… И Сандалфон казва, че всичко се случва когато здраво си стъпил на земята, но тя трябва да ти служи да се оттласнеш, а не да пълзиш. Да се оттласнеш да летиш, а не да пълзиш! Виж колко интересно!

Ю: Да.

В: Но, вика, ако се налага да се пълзи, няма проблем, в смисъл, и това е добър начин за придвижване при липса на друг.

Ю: Това е приемането всъщност?

В: Мх.

Ю: На различните варианти?

В: Мх.

Ю: Доколкото виждам, това ти се показва: Как те са ОК с всички варианти?

В: Мх. И аз съм ОК тоя път.

Ю: Добре. Библиотеката… Връщаме се в библиотеката. Ще се разделяте ли или нещо ще показват?

В: Гушкаме се.

Ю: Добре. Благодарим….

В: Слизам по стълбата сега.

И телефона й звънна, с което В. излезе от състоянието и отвори очи. Не успях да поискам най-важно послание, но така или иначе то вече беше дадено.

Снимка: Интернет

 

Leave a Reply

Close Menu