71

Провала

 

Провала живял някъде в дън гори телилейски. Там бил запратен от богати и знатни хора, чиито възможности били неограничени. Живял той тихо, необезпокояван от никого и нищо, сам самичък.

Но ненадейно, в един прекрасен слънчев ден, през гората минал Юнака, горд и напет.

—  Какво дириш тук, младежо? — рекъл Провала — Мен ли търсиш?

Ти пък кой си? — погледнал го Юнака с възможно най-голямото пренебрежение, съществуващо на този свят.

Аз съм Провала. Приятно ми е да се запознаем — рекъл той и протегнал приятелски ръка.

Как ли пък не! Ако ти си Провала, то аз съм Господ — отговорил още по-надменно Юнака.

Добре — чуло се в отговор и приятелски протегнатата ръка леко се отдръпнала. Вече нищо и никой не препречвал пътя на младежа. Поогледал се той, поослушал се и продължил по пътя си.

Но нещо в него занашепвало: „Какво беше това? Как се случи? И случи ли се наистина?“ Наоколо нямало и помен от Провала — ни от него, ни от друго. Само дето било необичайно тихо — нито листата по дърветата трепвали, нито мушици прелитали. Нищо. Абсолютно нищо.

Заоглеждал се гузно Юнака, заприказвал сам със себе си. Гласът му прозвучал глухо и тихо, като далечен. Това още повече го уплашило. Силата и смелостта започнали да го напускат — бавно, но сигурно. „Какво става? — въпросът вече звучал неуверено, като гласът на съмнението. — Какво става?“ — повтарял си той и все повече губел самообладание и търпение.

Но абсолютната тишина била факт, който не се променял. Никак.

Поседнал нашият познайник, полегнал и заспал… Засънувал реки и поля, цветни градини, тучни ливади. Спал и сънувал, сънувал и спал… Денят се сменял с нощ, нощта с ден и т.н.

Дали това е безкрая? Само чуйте тишината! Само още един миг… и… Оп! Ето, че отново се случило. Какво ли е този път? — въпрос с основание. Защото това, което се случило, било почти невероятно.

Пред Юнака се изправил Провала, загърнат с червена мантия, огромен, в цялото му величие и сила. Поклонил се и рекъл:

От днес Господарю, аз съм твой верен слуга. Ще те следвам до края на живота ти.

Добре — рекъл горделивият Юнак. — Чудесно!

Честолюбието му било дълбоко почетено, бил щастлив в безумието си.

Повел Провала със себе си и откъдето минел и заминел, не спирал да се хвали, не спирал да го показва. Станало им интересно на хората, защото не го познавали. Той от години не бил сред тях и отдавна нямало никой, който да си спомня за него. Любопитството взело своя данък — разчула се мълвата за необикновения и предан слуга и всички замечтали да го видят, да го пипнат, да проверят каква е силата му, какви са способностите му.

Но Юнака ревниво пазел своя слуга Провала само за себе си. Това увеличавало обаянието и силата му, увеличавало неимоверно самочувствието му и Юнака забравил къде е, с кого е и какво изобщо прави. Станал безугледен и прекалено самонадеян. Провала това и чакал — сложил леко крак пред него, препънал го. Паднал Юнака и повече не могъл да стане. Така Провала получил и Славата, и Свободата, за които отдавна копнеел. И започнал да обикаля Света.

Тъй като Славата му била неимоверно голяма, то хората с удоволствие го канели навсякъде, където отидел. Той бил желан и канен гост във всяка една къща и всеки един дом. Така е и до ден днешен — обикаля света, а Славата го следва.

От Вас зависи дали ще е и Ваш гост. Той никога не идва неканен.

Картина:  Енергиен лотос
Нарисувано от Десислава Петрова-Янкова

 

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>