войн1

Нелепите ми гневни изблици

 

Каква е причината за нелепите ми гневни изблици?

И има ли смисъл в безсмислените неща?

Историята, която се разкри пред нас по време на тази регресия беше като от роман, с поредица от “нелепи” случки.

В началото Рая /името е променено/ си припомни свой “нелеп” детски страх. Откакто се помни, тя изпитва ужас при паркиране на кола близо до морски бряг, особено ако е скала. Оказа се, че има причина и тя се корени в “нелепата” й смърт в предишен живот. Тогава Рая е била 10-годишно момче и селският луд, по напълно “необясними” причини, я бутнал от скала в морето. Момчето се удавило и споменът за преживения ужас е пренесен в настоящия живот на Рая.

Съгласно плана на Душата тази “нелепа” смърт е ОК. Тя е следствие от друг предишен живот на Рая. В него е войн на име Хенри и с особена жестокост убива хора. “По някакъв начин тази агресия, която е била в този войн, сега ми се дава във вид на гняв. Просто като…, не знам как да го кажа, като по-силна реакция отколкото е нормално; тази сила, тази власт, този начин на поведение, целият живот, който е водил се прехвърля в този ми живот, макар че никак не е женско.”

Войнът убива бащата на бебе с име Луций. Майката ненавижда убиеца на мъжа си и го проклина. Това е изкупено с “нелепата” смърт на 10-годишното момче, блъснато от селския луд.

В бебето Луций, дори и след като пораства, остава огромен гняв и ненавист към убиеца на баща му. Въпреки, че “времената са били такива”, той не го е приел. Бебето Луций се преражда като син на Рая в настоящия й живот и те са преживели доста дълъг период с много трудни взаимоотношения. Това вече е минало благодарение на старанието и упоритостта на Рая.

В настоящия си живот Рая целенасочено изучава Духовните закони и редовно ги прилага в ежедневието си. Благодарение на тях е постигнала значително подобрение на качеството си на живот. Но от известно време се появяват “нелепите” според нея, логически необосновани гневни изблици. Тя не одобрява това свое поведение и същевременно не винаги успява да го овладее. Поиска регресия, за да разбере какви са причините за тях.

Рая има опит с метода Регресия, лесно влиза в състояние и не се наложи да използваме стандартно въвеждане.

Ю: Предлагам да оставим водачите да ни водят, Душата… Ние, както винаги, имаме въпроси, а те може да имат друг план, може да нямат. Аз съм готова да следвам техния план. Ти?

Р: И аз.

Ю: Добре. Да им благодарим тогава, че са до нас, че ни помагат. Усещаш ли ги?

Р: Да.

Ю: Какво усещаш?

Р: Архангел Михаил е до мен.

Ю: Какво предлагат: да имаме ли въвеждане, мускулна релаксация?

Р: Няма нужда.

Ю: Добре. Арх.Михаил какво иска да каже?

Р: Просто седи, аз съм му като дете и се грижи.

Ю: Добре, нека направо да го попитаме: Каква идея ще даде? Той би трябвало да знае заявката, би трябвало да я е чул, да те познава, да има някакво виждане по въпроса. Примерно, искам да попитам за тези гневни изблици, които според Рая са глупави: Според ангелите, според Душата, глупави ли са наистина?

Р: Михаил ще води. Не, не са глупави. Има си причина.

Ю: Добре. Каква е причината?

Р: Нося я от минали животи.

Ю: Супер. Пренасяш ли се? Нека да покажат случка, или ако трябва да видим първо най-важен минал живот, свързан с тези изблици.

Р: Нека влезем в живот.

Ю: Нека влезем в минал живот. Да броя ли?

Р: Да.

Ю: Добре. Аз ще ти помагам. Имаш ли нужда да съм до тебе? Имаш ли емоция?

Р: Да.

Ю: Добре. Ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, ще сме в най-важния минал живот, който е свързан с настоящия ти живот, който касае тези гневни изблици, които имаш от време навреме…/броя/… Тъмно ли е, светло ли е?

Рая се видя като 6-7годишно дете в сегашния си живот, на брега на не много бурно море, на скала близо до брега. Изпитваше ужас да не падне във водата. Това е “случка от този живот – аз, майка ми, баща ми сме с колата на нос и сме стигнали почти до края и аз съм в някакъв ужас от това да не паднем с колата. Вече сме слезли.”

Ю: Споделила ли си тогава?

Р: Ами аз не мисля, че е нещо особено…

Ю: Добре. Издигни се мислено нагоре и виж този момент от време, в който този страх се е зародил; да видим това момиченце какво си е мислело тогава, какво е чувствало?

Р: Отивам на друго място. На океански бряг, Франция. На този бряг също морето е бурно, на високо съм. Малка съм. Усещам, че има някой зад мен, който иска да ме бутне, да ме изхвърли в морето.

Ю: Обърни се и виж кой е. Опиши ми го.

Р: Някакъв гаден мъж, дебел, мазен, мръсен, с някакви дрехи като от Средновековието. Жан. 40-50г.

Ю: Опиши момиченцето.

Р: Мисля, че тогава съм момче. Едно одрипано такова. Мисля, че ме хвръля, че ме блъска, хилейки се.

Това е един от много примери, в които се вижда, че когато човек е в регресия и си спомня, той много добре знае за какво става въпрос.

Ю: Погледни му очите. Какво виждаш?

Р: Сатанинска радост.

Ю: Познати ли са ти очите?

Р: Не.

Ю: Искаш ли да видиш неговата гледна точка?

Р: Да.

Ю: Добре. Ако е позволено, моля за съдействие Арх.Михаил, нека да помогне на Рая да разбере каква е гледната точка на този мъж, какво предизвиква тази сатанинска радост, защо той блъска момчето?

Р: Той е луд, нещо като селския луд, не е добре този човек.

Ю: Добре. Има ли някаква сила, която зад него, която да провокира неговите действия или той по собствено желание го прави?

Р: Той не знае какво прави.

Ю: Кой знае?

Р: Поставен е на това място просто за да бъде такъв.

Ю: Кой го е поставил?

Р: Бог.

Ю: Може ли да призовем Бог в момента?

Р: Да.

Ю: Молим за разяснение: Какво иска да ни каже Бог, какъв е смисъла на една такава случка, ползата за Рая и за другия човек?

Р: Нелепа ситуация, безсмислена за Рая.

Ю: За Бог има ли смисъл? Неговата гледна точка?

Р: По-скоро за другия човек, но той не разбира какво става. Той прави такива неща и с другите.

Ю: Момченцето какво си мисли в тази ситуация? Да видим гледната точка на момченцето?

Р: Страх го е. То после умира. Той го хвърля от скалите.

Ю: Подходящо ли е да преживееш смъртта в момента? Искаш ли?

Р: Да.

Ю: Добре. Нека да видим момента преди смъртта. С каква мисъл умира това дете? Емоция?

Р: От една страна е ужас, от друга има неразбиране: ЗАЩО???

Въпрос, който сме си задавали неведнъж: Какъв е смисъла от всички тези тежки, нелепи смъртни случаи? Особено когато касаят дете?

Ю: Добре. Преживявай смъртта.

Р: Падам, давя се на дъното.

Ю: Добре. Ако ти е проблем, може да изтегляш камерата. Ако предпочиташ да си го преживяваш също е ОК.

Р: Не е проблем. Бързо умира. Във водовъртеж е, вода се разбива в скалите, мъчително е.

Ю: Как се чувства детето по време на този процес?

Р: Неосъзнато такова, мъчи се, ама… Както го виждам не е толкова страшно. Умира.

Ю: След като умре какво се случва? Какъв е пътя на Душата?

Р: Изплува във водата. Късно пристигат другите. Много хора тичат, но не са могли да ме спасят. Аз ги виждам отгоре, като поляна е.

Ю: Каква е причината да ти покажат тази случка? По какъв начин тя е свързана с гневните изблици?

Р: Не зная, обаче тя е свързана със страха ми от паркиране на подобно място, близо до брега. Това е в сегашния ми живот. И други случки имам. Изпитвам безпокойство като отивам на някакво място до скали, да не падне колата.

Ю: Изтегли се настрани. Горе-долу колко минали животи има, в които има подобна случка: скали, море. Има ли други животи, в които ти се удавяш от скала, или те бутат, или нещо подобно?

Р: Не виждам.

Ю: Добре. Каква е причината да ни покажат точно тази случка?

Р: Излиза, че ме е яд, че се е случило по този нелеп начин, без да е имало причина.

Ю: А, отново нелепа случка!

Р: Човек, който не е добре, откачен такъв и си е направил кефа да ме бутне!!!

Ю: Мх. Нека да попитаме Бог: Има ли причина за такава случка?

Р: Да.

Ю: Каква е причината?

Р: Била съм жестока спрямо другите. /в минал живот/

Ю: Подходящо ли е да видим този минал живот? Нека да дадат пример: кога си била жестока с други хора, какво си правила?

Р: Виждам се като мъж, войн, с меч убива, с някаква жестокост се бием, убивам хора.

Ю: Харесва ли ти?

Р: Такива са били времената.
Ю: Искаш ли да разгледаме живота на този войн или да видим само избрани моменти?

Р: Не знам дали има смисъл.

Ю: Добре. Да попитаме Бог тогава: По какъв начин живота на война е свързан с това момче, което след това го блъскат?

Р: Много хора е убил. Убил е майка с бебе. Това е нещо като отплата.

Ю: Може ли да видим майката с бебето? Имаш ли силите да го направиш?

Р: Не виждам да ги убива.

Ю: А какво се случва? Майката как изглежда?

Р: С дрехи от римско време.

Ю: Имат ли някакви взаимоотношения война и майката, познават ли се или са случайни?

Р: Не се познават.

Ю: Бебето колко е голямо?

Р: 3-4 месеца. Май е убил мъжа й, не мога да видя.

Ю: Добре. Нека да видим гледната точка на майката. Майката има ли някакво послание?

Р: Омраза, ненавист.

Ю: Проклятие има ли?

Р: Да.

Ю: Това проклятие действа ли още?

Р: Не. Изкупено е.

Ю: Как?

Р: Точно с тая смърт /на момчето/.

Ю: И всъщност това е причината за тая смърт?

Р: Оказва се, да.

Ю: Чудно. Отговора устройва ли те?

Р: Не зная. Не виждам връзката.

Ю: Добре. Има ли някой човек от тези минали животи, който е важен за настоящия ти живот?

Р: Май бебето. Бебето е сина ми.

Ю: Можеш ли да видиш очите на бебето: Как изглеждат? Какъв цвят са?

Р: Да. Сина ми е.

Ю: Бебето има ли спомен от тогава, гледна точка? Каква е причината това бебе сега да ти е син?

Р: Да поема грижи, отговорност за него. Тогава май съм убил баща му и по този начин е останал без баща и…

Ю: Как се е чувствало без баща, как е пораснало?

Р: Мъката го е настройвала, с ненавист към мене.

Ю: Как се е наричал война?

Р: Хенри.

Ю: Бебето?

Р: Луций.

Ю: Интересува ме, ако е позволено, да видим част от живота на това бебе? От това бебе какво е пренесено в настоящия живот на…

Р: Виждам го тийнейджър, с майка си, Рим, омраза към мене.

Ю: Може ли по някакъв начин да се излекува тази връзка, тази омраза съществува ли все още, този отпечатък?

Р: Носи се нещо.

Ю: Нека да видим от негова перспектива как изглеждат нещата? Война, може ли нещо да направи, нещо да поправи?

Р: Детето е гневно, така е настроено от майка си, но не ме познава. Просто знае, че някой е убил баща му.

Ю: Така. Има ли някаква част от него, която знае кой е убиеца?

Р: Не разбирам.

Ю: Примерно: Ако допуснем, че сега в душата на сина ти има някакъв енергиен отпечатък от този минал живот, то на някакво ниво, съзнание, подсъзнание или друго: Той знае ли, че ти си война?

Р: Не.

Ю: Добре. Връщаме се на война и на бебето. Какво може да се направи, за да бъде излекувана тази травма? Може ли да я излекуваме изобщо?

Р: Не мога да кажа.

Ю: Добре. Искам среща с аспекта на Миналия ти Аз, от живота на война. Нека да видим Миналия ти Аз има ли послание към теб?

Р: Да не се притеснявам, защото такива са били времената, било е естествено.

Ю: От гледна точка на душата този епизод как изглежда?

Р: Живеем във време, в което е трябвало да се случи. Избор.

Ю: Значи война убива бебето?

Р: Не го е убил.

Ю: Да, убива бащата на бебето, извинявай; после имаме момче, което е блъснато във водата, а тръгнахме от там, че ти имаш ужас когато се паркира близо до вода. Как са свързани всички тези събития?

Р: На високо има… страх ме е да не падне колата.

Ю: Да. Но какво общо има война със страха от падането в морето във водата? Има ли нещо общо?

Р: Няма общо. Само е наказан с такава смърт, която… /компенсира/

Ю: Добре. Да попитаме какво друго искат да ни покажат тогава?

Р: По някакъв начин тази агресия, която е била в този войн, сега ми се дава във вид на гняв. Просто като…, не знам как да го кажа, като по-силна реакция отколкото е нормално; тази сила, тази власт, този начин на поведение, целият живот, който е водил се прехвърля в този ми живот, макар че никак не е женско.

Ю: Каква е причината да се прехвърли? Кой е урока, пренесен от живота на война в настоящия ти живот?

Р: Излиза ми, че още от малка се държа като момче, по-като… Такова поведение…

Ю: Това е пренесено всъщност?

Р: Обаче трябва да се промени.

Ю: Кой може да ти помага да се променя?

Р: Гавраил, Михаил и всички светли същества. Искам да го направят наведнъж.

Ю: Възможно ли е?

Р: Да.

Ю: Как може да стане?

Р: Те си знаят. Искам това да изчене от мене.

Ю: Съгласна ли си да видим ситуация от твоето ежедневие, свързана с “нелепия” гняв, примерно: човека гледа телевизия…

Р: Да.

Ю: Добре. Да се пренесем в този момент, да го видим отгоре…

Рая мислено се върна в спомена и разбра, че: “трябва да го приема, да не се дразня.” “Преобладаване на мъжкото в мене като тип, непоносимост към нещо, което не ми харесва, инат някакъв виждам.”

Ю: Какво не ти харесва в една такава ситуация?

Р: Неправилното поведение. Дава ми се насока: Ако ми се случи нещо, което да ме ядоса, няма значение какво, да изпращам любов на ситуацията. Трябва да започна да го правя.

Ю: От кога?

Р: От сега.

Ю: Добре. Може ли да се закодира, като стартова програма да се направи?

Р: Искам да помоля за това, да ми се помогне, да ме водят.

Ю: Добре. Съгласни ли са?

Р: Да. Три пъти Да.

Ю: Как ще разбереш кога си се справила?

Р: Във времето…

Ю: Нека, ако е подходящо, да ни направят някаква демонстрация на поведение, на ситуация. Примерно, да се върнем на познатата случка: човека гледа ТВ, това ни е позната ситуация. Нека да се демонстрира поведение, да видим на практика как може да се получи. Защото ние понякога искаме да променим нещо е ежедневието си, но може да не се сещаме какво точно да направим в момента.

Р: Ще ме подсещат да не реагирам.

Ю: По какъв начин?

Р: Просто да знам и да изпращам любов на ситуацията.

Ю: И тогава нещата ще се подреждат от само себе си?

Р: Да. Аз усещам да не допускам…

Ю: Това означава ли, че за момента ти трябва да си мълчиш? Ти и без това си мълчиш в такава ситуация?

Р: Кога мълча, кога не мълча.

Ю: Явно не може да се даде точна рецепта, защото така или иначе нещата са променливи.

Р: Искам това да се отнася и за другите такива ситуации, които ме довеждат до гняв и яд, съпротива, ярост, без значение какви са ситуациите.

Ю: Питам Арх.Михаил: Всички тези ситуации, за които говори Рая, имат ли един и същ корен, произход? Или имат различни корени?

Р: И да, и не.

Ю: Има еднакви, има и различни? В момента можем ли да работим по друг корен или хващаме един, довършваме го и тогава започваме следващата ситуация?

Р: Можем за всичките.

Ю: Можем за всичките? Добре. Нека да дадат това, което считат за важно, което може да е от полза в момента. Какво ще покажат?

Р: Всички са се наредили в полукръг срещу мене.

Ю: Кои?

Р: Всички светли същества и са ми подали ръце, като на рейки, и ми изпращат…

Ю: Приемаш ли?

Р: Да.

Ю: Когато приключи процеса, ми кажи. /пауза/

Р: Отива в сърцето и се разпространява навсякъде, розово такова. “Обичаме те, ще ти помогнем.”

Ю: Ти можеш ли да използваш това поведение когато си гневна?

Р: Да го запомня.

Ю: Да, запомни го. Това демонстрация на поведение ли беше всъщност или просто помощ?

Р: За пръв път виждам такова нещо. Сега виждам златна… като ореол… Свършиха.

Ю: Добре. Опиши как се чувстваш.

Р: Благодарна и спокойна. Не съм преживявала такова нещо…

Ю: Тялото ти как е?

Р: Добре.

Ю: Имаш ли нужда от още нещо?

Р: Само да благодарим.

Ю: Добре. Нека да благодарим за всички отговори, които бяха дадени; за лечението; за помощта; благодарим и за отговорите, които не ни бяха дадени. И искам само за секунда лека и спокойна да се издигнеш леко нагоре, да направиш мислен преглед на днешното преживяване и да ми кажеш: Ако имаше едно, най-важно послание, то как би звучало в момента?

Р: Ти си силна. Можеш всичко. Супер!

Ю: Благодарим.

Следва връщане…

Снимка: Интернет

 

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>