Каква е причината за нелепите ми гневни изблици?
И има ли смисъл в безсмислените неща?
Историята, която се разкри пред нас по време на тази регресия беше като от роман, с поредица от “нелепи” случки.
- В началото Рая /името е променено/ си припомни свой “нелеп” детски страх. Откакто се помни, тя изпитва ужас при паркиране на кола близо до морски бряг, особено ако е скала. Оказа се, че има причина и тя се корени в “нелепата” й смърт в предишен живот. Тогава Рая е била 10-годишно момче и селският луд, по напълно “необясними” причини, я бутнал от скала в морето. Момчето се удавило и споменът за преживяния ужас е пренесен в настоящия живот на Рая.
- Съгласно плана на Душата тази “нелепа” смърт е ОК. Тя е следствие от друг предишен живот на Рая. В него е войн на име Хенри и с особена жестокост убива хора. “По някакъв начин тази агресия, която е била в този войн, сега ми се дава във вид на гняв. Просто като…, не знам как да го кажа, като по-силна реакция отколкото е нормално; тази сила, тази власт, този начин на поведение, целият живот, който е водил се прехвърля в този ми живот, макар че никак не е женско.”
- Войнът убива бащата на бебе с име Луций. Майката ненавижда убиеца на мъжа си и го проклина. Това е изкупено с “нелепата” смърт на 10-годишното момче, блъснато от селския луд.
- В бебето Луций, дори и след като пораства, остава огромен гняв и ненавист към убиеца на баща му. Въпреки, че “времената са били такива”, той не го е приел. Бебето Луций се преражда като син на Рая в настоящия й живот и те са преживели доста дълъг период с много трудни взаимоотношения. Това вече е минало благодарение на старанието и упоритостта на Рая.
В настоящия си живот Рая целенасочено изучава Духовните закони и редовно ги прилага в ежедневието си. Благодарение на тях е постигнала значително подобрение на качеството си на живот. Но от известно време се появяват “нелепите” според нея, логически необосновани гневни изблици. Тя не одобрява това свое поведение и същевременно не винаги успява да го овладее. Поиска регресия, за да разбере какви са причините за тях.
Рая има опит с метода Регресия, лесно влиза в състояние и не се наложи да използваме стандартно въвеждане.
Ю: Предлагам да оставим водачите да ни водят, Душата… Ние, както винаги, имаме въпроси, а те може да имат друг план, може да нямат. Аз съм готова да следвам техния план. Ти?
Р: И аз.
Ю: Добре. Да им благодарим тогава, че са до нас, че ни помагат. Усещаш ли ги?
Р: Да.
Ю: Какво усещаш?
Р: Архангел Михаил е до мен.
Ю: Какво предлагат: да имаме ли въвеждане, мускулна релаксация?
Р: Няма нужда.
Ю: Добре. Арх.Михаил какво иска да каже?
Р: Просто седи, аз съм му като дете и се грижи.
Ю: Добре, нека направо да го попитаме: Каква идея ще даде? Той би трябвало да знае заявката, би трябвало да я е чул, да те познава, да има някакво виждане по въпроса. Примерно, искам да попитам за тези гневни изблици, които според Рая са глупави: Според ангелите, според Душата, глупави ли са наистина?
Р: Михаил ще води. Не, не са глупави. Има си причина.
Ю: Добре. Каква е причината?
Р: Нося я от минали животи.
Ю: Супер. Пренасяш ли се? Нека да покажат случка, или ако трябва да видим първо най-важен минал живот, свързан с тези изблици.
Р: Нека влезем в живот.
Ю: Нека влезем в минал живот. Да броя ли?
Р: Да.
Ю: Добре. Аз ще ти помагам. Имаш ли нужда да съм до тебе? Имаш ли емоция?
Р: Да.
Ю: Добре. Ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, ще сме в най-важния минал живот, който е свързан с настоящия ти живот, който касае тези гневни изблици, които имаш от време навреме…/броя/… Тъмно ли е, светло ли е?
Рая се видя като 6-7годишно дете в сегашния си живот, на брега на не много бурно море, на скала близо до брега. Изпитваше ужас да не падне във водата. Това е “случка от този живот – аз, майка ми, баща ми сме с колата на нос и сме стигнали почти до края и аз съм в някакъв ужас от това да не паднем с колата. Вече сме слезли.”
Ю: Споделила ли си тогава?
Р: Ами аз не мисля, че е нещо особено…
Ю: Добре. Издигни се мислено нагоре и виж този момент от време, в който този страх се е зародил; да видим това момиченце какво си е мислело тогава, какво е чувствало?
Р: Отивам на друго място. На океански бряг, Франция. На този бряг също морето е бурно, на високо съм. Малка съм. Усещам, че има някой зад мен, който иска да ме бутне, да ме изхвърли в морето.
Ю: Обърни се и виж кой е. Опиши ми го.
Р: Някакъв гаден мъж, дебел, мазен, мръсен, с някакви дрехи като от Средновековието. Жан. 40-50г.
Ю: Опиши момиченцето.
Р: Мисля, че тогава съм момче. Едно одрипано такова. Мисля, че ме хвръля, че ме блъска, хилейки се.
Това е един от много примери, в които се вижда, че когато човек е в регресия и си спомня, той много добре знае за какво става въпрос.
Ю: Погледни му очите. Какво виждаш?
Р: Сатанинска радост.
Ю: Познати ли са ти очите?
Р: Не.
Ю: Искаш ли да видиш неговата гледна точка?
Р: Да.
Ю: Добре. Ако е позволено, моля за съдействие Арх.Михаил, нека да помогне на Рая да разбере каква е гледната точка на този мъж, какво предизвиква тази сатанинска радост, защо той блъска момчето?
Р: Той е луд, нещо като селския луд, не е добре този човек.
Ю: Добре. Има ли някаква сила, която зад него, която да провокира неговите действия или той по собствено желание го прави?
Р: Той не знае какво прави.
Ю: Кой знае?
Р: Поставен е на това място просто за да бъде такъв.
Ю: Кой го е поставил?
Р: Бог.
Ю: Може ли да призовем Бог в момента?
Р: Да.
Ю: Молим за разяснение: Какво иска да ни каже Бог, какъв е смисъла на една такава случка, ползата за Рая и за другия човек?
Р: Нелепа ситуация, безсмислена за Рая.
Ю: За Бог има ли смисъл? Неговата гледна точка?
Р: По-скоро за другия човек, но той не разбира какво става. Той прави такива неща и с другите.
Ю: Момченцето какво си мисли в тази ситуация? Да видим гледната точка на момченцето?
Р: Страх го е. То после умира. Той го хвърля от скалите.
Ю: Подходящо ли е да преживееш смъртта в момента? Искаш ли?
Р: Да.
Ю: Добре. Нека да видим момента преди смъртта. С каква мисъл умира това дете? Емоция?
Р: От една страна е ужас, от друга има неразбиране: ЗАЩО???
Въпрос, който сме си задавали неведнъж:
Какъв е смисъла от всички тези тежки, нелепи смъртни случаи?
Особено когато касаят дете?
Ю: Добре. Преживявай смъртта.
Р: Падам, давя се на дъното.
Ю: Добре. Ако ти е проблем, може да изтегляш камерата. Ако предпочиташ да си го преживяваш също е ОК.
Р: Не е проблем. Бързо умира. Във водовъртеж е, вода се разбива в скалите, мъчително е.
Ю: Как се чувства детето по време на този процес?
Р: Неосъзнато такова, мъчи се, ама… Както го виждам не е толкова страшно. Умира.
Ю: След като умре какво се случва? Какъв е пътя на Душата?
Р: Изплува във водата. Късно пристигат другите. Много хора тичат, но не са могли да ме спасят. Аз ги виждам отгоре, като поляна е.
Ю: Каква е причината да ти покажат тази случка? По какъв начин тя е свързана с гневните изблици?
Р: Не зная, обаче тя е свързана със страха ми от паркиране на подобно място, близо до брега. Това е в сегашния ми живот. И други случки имам. Изпитвам безпокойство като отивам на някакво място до скали, да не падне колата.
Ю: Изтегли се настрани. Горе-долу колко минали животи има, в които има подобна случка: скали, море. Има ли други животи, в които ти се удавяш от скала, или те бутат, или нещо подобно?
Р: Не виждам.
Ю: Добре. Каква е причината да ни покажат точно тази случка?
Р: Излиза, че ме е яд, че се е случило по този нелеп начин, без да е имало причина.
Ю: А, отново нелепа случка!
Р: Човек, който не е добре, откачен такъв и си е направил кефа да ме бутне!!!
Ю: Мх. Нека да попитаме Бог: Има ли причина за такава случка?
Р: Да.
Ю: Каква е причината?
Р: Била съм жестока спрямо другите. /в минал живот/
Ю: Подходящо ли е да видим този минал живот? Нека да дадат пример: кога си била жестока с други хора, какво си правила?
Р: Виждам се като мъж, войн, с меч убива, с някаква жестокост се бием, убивам хора.
Ю: Харесва ли ти?
Р: Такива са били времената.
Ю: Искаш ли да разгледаме живота на този войн или да видим само избрани моменти?
Р: Не знам дали има смисъл.
Ю: Добре. Да попитаме Бог тогава: По какъв начин живота на война е свързан с това момче, което след това го блъскат?
Р: Много хора е убил. Убил е майка с бебе. Това е нещо като отплата.
Ю: Може ли да видим майката с бебето? Имаш ли силите да го направиш?
Р: Не виждам да ги убива.
Ю: А какво се случва? Майката как изглежда?
Р: С дрехи от римско време.
Ю: Имат ли някакви взаимоотношения война и майката, познават ли се или са случайни?
Р: Не се познават.
Ю: Бебето колко е голямо?
Р: 3-4 месеца. Май е убил мъжа й, не мога да видя.
Ю: Добре. Нека да видим гледната точка на майката. Майката има ли някакво послание?
Р: Омраза, ненавист.
Ю: Проклятие има ли?
Р: Да.
Ю: Това проклятие действа ли още?
Р: Не. Изкупено е.
Ю: Как?
Р: Точно с тая смърт /на момчето/.
Ю: И всъщност това е причината за тая смърт?
Р: Оказва се, да.
Ю: Чудно. Отговора устройва ли те?
Р: Не зная. Не виждам връзката.
Ю: Добре. Има ли някой човек от тези минали животи, който е важен за настоящия ти живот?
Р: Май бебето. Бебето е сина ми.
Ю: Можеш ли да видиш очите на бебето: Как изглеждат? Какъв цвят са?
Р: Да. Сина ми е.
Ю: Бебето има ли спомен от тогава, гледна точка? Каква е причината това бебе сега да ти е син?
Р: Да поема грижи, отговорност за него. Тогава май съм убил баща му и по този начин е останал без баща и…
Ю: Как се е чувствало без баща, как е пораснало?
Р: Мъката го е настройвала, с ненавист към мене.
Ю: Как се е наричал война?
Р: Хенри.
Ю: Бебето?
Р: Луций.
Ю: Интересува ме, ако е позволено, да видим част от живота на това бебе? От това бебе какво е пренесено в настоящия живот на…
Р: Виждам го тийнейджър, с майка си, Рим, омраза към мене.
Ю: Може ли по някакъв начин да се излекува тази връзка, тази омраза съществува ли все още, този отпечатък?
Р: Носи се нещо.
Ю: Нека да видим от негова перспектива как изглеждат нещата? Война, може ли нещо да направи, нещо да поправи?
Р: Детето е гневно, така е настроено от майка си, но не ме познава. Просто знае, че някой е убил баща му.
Ю: Така. Има ли някаква част от него, която знае кой е убиеца?
Р: Не разбирам.
Ю: Примерно: Ако допуснем, че сега в душата на сина ти има някакъв енергиен отпечатък от този минал живот, то на някакво ниво, съзнание, подсъзнание или друго: Той знае ли, че ти си война?
Р: Не.
Ю: Добре. Връщаме се на война и на бебето. Какво може да се направи, за да бъде излекувана тази травма? Може ли да я излекуваме изобщо?
Р: Не мога да кажа.
Ю: Добре. Искам среща с аспекта на Миналия ти Аз, от живота на война. Нека да видим Миналия ти Аз има ли послание към теб?
Р: Да не се притеснявам, защото такива са били времената, било е естествено.
Ю: От гледна точка на душата този епизод как изглежда?
Р: Живеем във време, в което е трябвало да се случи. Избор.
Ю: Значи война убива бебето?
Р: Не го е убил.
Ю: Да, убива бащата на бебето, извинявай; после имаме момче, което е блъснато във водата, а тръгнахме от там, че ти имаш ужас когато се паркира близо до вода. Как са свързани всички тези събития?
Р: На високо има… страх ме е да не падне колата.
Ю: Да. Но какво общо има война със страха от падането в морето във водата? Има ли нещо общо?
Р: Няма общо. Само е наказан с такава смърт, която… /компенсира/
Ю: Добре. Да попитаме какво друго искат да ни покажат тогава?
Р: По някакъв начин тази агресия, която е била в този войн, сега ми се дава във вид на гняв. Просто като…, не знам как да го кажа, като по-силна реакция отколкото е нормално; тази сила, тази власт, този начин на поведение, целият живот, който е водил се прехвърля в този ми живот, макар че никак не е женско.
Ю: Каква е причината да се прехвърли? Кой е урока, пренесен от живота на война в настоящия ти живот?
Р: Излиза ми, че още от малка се държа като момче, по-като… Такова поведение…
Ю: Това е пренесено всъщност?
Р: Обаче трябва да се промени.
Ю: Кой може да ти помага да се променя?
Р: Гавраил, Михаил и всички светли същества. Искам да го направят наведнъж.
Ю: Възможно ли е?
Р: Да.
Ю: Как може да стане?
Р: Те си знаят. Искам това да изчене от мене.
Ю: Съгласна ли си да видим ситуация от твоето ежедневие, свързана с “нелепия” гняв, примерно: човека гледа телевизия…
Р: Да.
Ю: Добре. Да се пренесем в този момент, да го видим отгоре…
Рая мислено се върна в спомена и разбра, че: “трябва да го приема, да не се дразня.” “Преобладаване на мъжкото в мене като тип, непоносимост към нещо, което не ми харесва, инат някакъв виждам.”
Ю: Какво не ти харесва в една такава ситуация?
Р: Неправилното поведение. Дава ми се насока: Ако ми се случи нещо, което да ме ядоса, няма значение какво, да изпращам любов на ситуацията. Трябва да започна да го правя.
Ю: От кога?
Р: От сега.
Ю: Добре. Може ли да се закодира, като стартова програма да се направи?
Р: Искам да помоля за това, да ми се помогне, да ме водят.
Ю: Добре. Съгласни ли са?
Р: Да. Три пъти Да.
Ю: Как ще разбереш кога си се справила?
Р: Във времето…
Ю: Нека, ако е подходящо, да ни направят някаква демонстрация на поведение, на ситуация. Примерно, да се върнем на познатата случка: човека гледа ТВ, това ни е позната ситуация. Нека да се демонстрира поведение, да видим на практика как може да се получи. Защото ние понякога искаме да променим нещо е ежедневието си, но може да не се сещаме какво точно да направим в момента.
Р: Ще ме подсещат да не реагирам.
Ю: По какъв начин?
Р: Просто да знам и да изпращам любов на ситуацията.
Ю: И тогава нещата ще се подреждат от само себе си?
Р: Да. Аз усещам да не допускам…
Ю: Това означава ли, че за момента ти трябва да си мълчиш? Ти и без това си мълчиш в такава ситуация?
Р: Кога мълча, кога не мълча.
Ю: Явно не може да се даде точна рецепта, защото така или иначе нещата са променливи.
Р: Искам това да се отнася и за другите такива ситуации, които ме довеждат до гняв и яд, съпротива, ярост, без значение какви са ситуациите.
Ю: Питам Арх.Михаил: Всички тези ситуации, за които говори Рая, имат ли един и същ корен, произход? Или имат различни корени?
Р: И да, и не.
Ю: Има еднакви, има и различни? В момента можем ли да работим по друг корен или хващаме един, довършваме го и тогава започваме следващата ситуация?
Р: Можем за всичките.
Ю: Можем за всичките? Добре. Нека да дадат това, което считат за важно, което може да е от полза в момента. Какво ще покажат?
Р: Всички са се наредили в полукръг срещу мене.
Ю: Кои?
Р: Всички светли същества и са ми подали ръце, като на рейки, и ми изпращат…
Ю: Приемаш ли?
Р: Да.
Ю: Когато приключи процеса, ми кажи. /пауза/
Р: Отива в сърцето и се разпространява навсякъде, розово такова. “Обичаме те, ще ти помогнем.”
Ю: Ти можеш ли да използваш това поведение когато си гневна?
Р: Да го запомня.
Ю: Да, запомни го. Това демонстрация на поведение ли беше всъщност или просто помощ?
Р: За пръв път виждам такова нещо. Сега виждам златна… като ореол… Свършиха.
Ю: Добре. Опиши как се чувстваш.
Р: Благодарна и спокойна. Не съм преживявала такова нещо…
Ю: Тялото ти как е?
Р: Добре.
Ю: Имаш ли нужда от още нещо?
Р: Само да благодарим.
Ю: Добре. Нека да благодарим за всички отговори, които бяха дадени; за лечението; за помощта; благодарим и за отговорите, които не ни бяха дадени. И искам само за секунда лека и спокойна да се издигнеш леко нагоре, да направиш мислен преглед на днешното преживяване и да ми кажеш: Ако имаше едно, най-важно послание, то как би звучало в момента?
Р: Ти си силна. Можеш всичко. Супер!
Ю: Благодарим.
Следва връщане…
Снимка: Интернет