Споделям регресия на млада жена Д., загубила брат си преди 1г. На срещата присъства и майка им. Условно ползвам инициалите М. и Д., т.е. майка и дъщеря. Ползвайки термина „регресия” в случая имам предвид метода, а не връщане в минал живот. Текстът е редактиран, с цел по-лесно четене.
В предварителния разговор Д. сподели, че периодично сънува брат си, винаги в някакво „странно” пространство, което не можеше да опише с точност. Брат ú си беше заминал след дълго боледуване. Бил е сигурен, че ще стане чудо и ще се излекува. В последните си дни не е разбрал случващото се и че си отива.
Д. искаше да разбере дали той осъзнава какво се е случило и изобщо къде е. Майката нямаше нито усещания за сина си, нито сънища. Естествено, това ú тежеше, но тя беше приела този факт. Разчиташе и се доверяваше на информацията, идваща чрез дъщеря ú .
Първоначално Д. преживя емоционална среща със своето духовно семейство, в бяло пространство. Брат ú от една страна беше с тях, от друга все още тъгуваше. По негово желание беше сам. Д. нямаше директен достъп до него, видя го от далеч. Увери се, че той е добре, пазят го. Същевременно всички от духовното ú семейство приемаха желанието му да е сам. Не можеше да се направи нищо друго, освен да се чака. Майка им имаше възможност да се включи в процеса и да зададе своите въпроси. Тя беше загрижена за детето си; разбра, че баба му е при него, пази го и същевременно безусловно приема желанието му в момента да е сам. За наше съжаление, има и такива моменти. Тогава просто чакаме.
Д. преживя много повече, отколкото успя да сподели по време на процеса. Беше лаконична и вглъбена. Доста от нещата осъзна и разказа впоследствие.
Ето и нейните думи: „Пространството, в което съм сънувала брат ми, е точно това „нещо като преддверие”. Иначе брат ми е в бялото пространство, но отделен по негово желание. Сега имам усещането, че съм го сънувала там, защото не ми се дава да отида на другото място или защото той се е лутал там. И сега като се върна назад мисля, че когато не си усещах ръцете, той ми предаде някакво негово чувство на парализа и огромно съжаление. (В последните си дни брат ú е бил парализиран.) Защото когато майка ми ме попита за баба ми, усетих щастие и спокойствие.
Иначе като се прибрах след сеанса се почувствах много изморена и спах до вечерта. После 1-2 дни се чувствах странно, като не на място тук, но всичко премина. Като цяло беше едно много положително преживяване за мен, дадох си отговори на въпроси, които дълго време съм си задавала. Благодаря ти, че ме доближи до брат ми. Бях почти сигурна, че всичко, което съм сънувала не е плод само на моето подсъзнание и въображение. И благодарение на процеса сега знам със сигурност, че той просто има нужда от време, но ще се излекува.”
Споделям това послание за всички хора, които може да са в подобна ситуация. Уважавам скръбта на близките и за мое съжаление не винаги мога да я облекча. Това, което мога, е да помогна да се получи яснота – толкова, колкото е възможна за момента. Душите имат път и далеч не винаги е добра идея да искаме постоянен контакт с тях след смъртта. Зная, че това понякога е болезнено за близките и същевременно е нужно да уважим решението на Душите. Не е лесно, нито пък има обща рецепта за всички случаи.
Ю: Сега искам да се отправиш към твоето безопасно място или онова „странно” пространство от твоите сънища. Душата ти знае какво е най-добро за теб. Ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, ще знаеш къде си…
Д. се видя в бяло пространство и започна да плаче. Досетих се, че вероятно е при своето духовно семейство. Тези срещи винаги са много емоционални, свързани със смесени чувства – радост от това, че си у дома; тъга; чувство за безусловна любов и др. Човек не може да даде много подробности, рядко разговаря с душите и „просто знае”. Обикновено връзката там е телепатична.
Д: Бяло, спокойно… Познавам ги… Те не ми говорят… Приятели… Спокойна съм… Бяло… Има крила, големи… бели… сиви… не зная чии са. Имам чувството, че е приятел, мъж, близък… Не зная как се казва… Брат ми е там… Крие се…
Ю: Добре. Попитай мъжа с крилата: Добре ли е да отидеш днес до брат ти?
Д: Не.
Ю: Каква е причината той да се крие?
Д: Рано е.
Ю: Добре. Нека той да ни разкаже брат ти с какво се занимава в момента.
Д: Лекува се.
Ю: Защо днес не се дава директна среща?
Д: Не иска.
Ю: Той не иска? Добре. Разбрахме, че той все още се лекува. Каква е причината той да не иска? Какво е добре ние да знаем в момента?
Д: Не зная.
Ю: Питам мъжа с крилата: Какво е позволено днес? Какво можем да направим?
Д: Да ги видя – семейството.
………………
Ю: Какво е характерно за твоето семейство? С какви дейности се занимават тези души?
Д: Обичат ме.
Ю: Какъв е смисълът ти да си тук, на земята, в тяло? Ти ли си пожелала, изпратена ли си тук?
Д: Да обичам.
Ю: Изпратена си да се научиш да обичаш или да раздаваш обич?
Д: Да се науча.
Ю: Брат ти с какво ти помага да се научиш? На какво те учи брат ти?
Д: Не си чувствам ръцете.
Ю: Добре. Идеално. Ако това, че не си чувстваш ръцете носеше някакво послание, какво би могло да бъде то?
Д: Не знам.
Ю: Добре. Разгледай твоето семейство. Те много те обичат и ти си дошла тук, за да се научиш да обичаш. От тази перспектива искам помощ и от мъжа с крилата. Ако е добре, нека да се оформи тунелче, нещо като лъч, през който поне да видиш брат ти. Да се даде възможност поне за малко да го видиш, без да се намесваме при него.
Д: Там е, сам… Гледа ме… Усмихва се… Знае къде е… Лекува се…
Ю: Попитай го ти можеш ли да направиш нещо за него?
Д: Не.
Ю: Някой може ли да направи нещо?
Д: Не.
Ю: Моето усещане е, че срещата е разрешена за много кратко време. Така ли е?
Д: Далече е много.
Ю: Изморява ли се когато контактува с теб?
Д: Не. Не иска.
Ю: Каква е причината да не иска? Какво е това, което лекува все още? Ако иска да отговори, няма да настояваме… Как се чувства?
Д: Тъжен.
Ю: За какво тъгува?
Д: Не зная.
Ю: Добре. Благодарим. Мисля, че не е добре да стоим много при него, така ли е?
Д: Те не ми дават.
Ю: Точно така. Кажи му това, което искаш. Имаш ли достъп до него?
Д: Сякаш той ме чува, аз него не… Появи се бяла маса. Той е сам на масата.
Ю: За какво му е нужно това време? Разбрахме, че се лекува. От какво се лекува?
Д: Тъга.
Ю: С какво е свързана тъгата?
Д: Не знам.
Умишлено задавам въпроса нееднократно. И както обикновено се случва, отговорът се повтаря.
Ю: Ще дам думата на майка ти. М.?
М: Искам да го попитам, ако може да отговори: Дали е срещнал баба си и дали тя му помага?
Д: Тя е с него. С него са. Той не иска. Иска да е сам. Сам иска на масата да седи.
Ю: Добре. Ще уважим желанието му. Благодарим за срещата. Благодарим, че ни прие, макар и за кратко. М., имаш ли други въпроси?
М: Не, засега.
Ю: Д., когато си готова ми кажи, ще те изтегля от там.
Д: Ръцете пак ги чувствам… Топло е…
Ю: Какво се променя?
Д: Посрещат ме в къщи.
Ю: Където беше първоначално?… Добре. Попитай Душите, какво се прави в такива случаи, както брат ти иска да стои сам? Как се процедира?
Д: Чакаш!
Ю: Добре. Има ли значение как чакаш – дали си спокоен, дали си тревожен?
Д: Не.
Ю: Няма значение. Тоест, ако ти тъгуваш, на него това не му пречи?
Д: Той сам си го избира. Той иска така.
Ю: Той иска така. Баба ти там ли е?
Д: Мисля, че да.
Ю: Ще дам думата на майка ти.
М: Искам да зная добре ли е, защото не е идвала при мен. Дали е спокойна?
Ю: И да попитаме, всъщност идвала ли е при М.?
Д: Не.
М: Защо не е идвала?
Д: Баба е млада, красива, щастлива е, весела е. Много са.
Ю: С какво се занимават там? Какво е това место? Как минава времето им?
Д: Бяло.
Ю: Тя знае ли какво се случва тук с вас?
Д: Всички знаят.
М: Опитвала ли е да е заедно с Б., въпреки че той иска да е сам?
Ю: Има ли такава практика там?
Д: Те са заедно, той не иска.
Ю: Те как гледат на това, че той иска да е сам?
Д: Нормално.
Ю: Според тях каква е причината той да иска да е сам? Те знаят ли причината?
Д: Не е готов.
Ю: Нужно е време.
Д: Да, време.
Ю: Ясно. Толкова. В това пространство ти можеш да получиш отговори на много въпроси. Възможно е да се сещаш за въпроси, възможно е и ежедневието да няма значение за теб. Имаш ли въпроси?
Д: Не е важно нищо.
Ю: М., ти имаш ли въпроси?
М: Не се сещам нищо.
Ю: Добре. Тогава работим с твоето духовно семейство. Искам Д. хубаво да се потопиш в атмосферата на твоето семейство… Да преживееш пълноценно момента с тялото, емоциите, с всички усещания… цветове…
Д: Празник е, защото аз съм там.
М: Можем ли да разберем кой е нейния духовен водач?
Ю: Той там ли е?
Д: Да, мъжът с крилата.
Ю: Нека да даде някакво име. Ние, хората, обичаме имена.
Д: Не дава име. Казва, че крилата са важни.
Ю: С какво са важни крилата?
Д: Не зная.
Ю: Добре. Концентрирай се на чувството, което те създават в теб.
Д: Свобода.
Ю: Тоест, за теб е важно това чувство за свобода?
Д: Не зная.
Ю: В твоето ежедневие как можеш да се свързваш с твоя духовен водач, мъжа с крилата?
Д: Като го повикам, чрез крилата. Крилата са важни.
По време на процеса за Д. беше пределно ясно как може да го повика. Тя преживя много неща, които не успяваше да изрази с думи. Това често се случва по време на такъв процес.
Ю: Добре. Когато имат послание, просто не го променят. Повтаря се. Ти имаш ли въпроси към твоя водач?
Д: Имам.
Ю: Задай ги.
Д. задава своите въпроси наум.
Ю: Добре. Нека сега мъжът с крилата да каже, да покаже това, което счита за важно.
Д: Да си ходя, каза.
Ю: Добре. Д., ти постой колкото ти е нужно при твоето семейство. Ти ще усетиш момента, в който сесията приключва и ще ми кажеш.
Д: Те се отдалечават… Искам още малко… Той е добре, казват… Ще го пазят… Да си ходя, казват…
Ю: Добре. Преди това искам да ми кажеш, ако има най-важно послание от днешната среща, какво е то?
Д: Ще ме чакат.
Ю: Добре. Благодарим. Искам да запомниш това чувство, как не искаш да си тръгнеш, ще говорим за него. Искам да запомниш и момента, как трябва да си тръгнеш, да запомниш факта, че в един момент човек просто си тръгва. Благодарим много.
Следва приключване на процеса.
Снимка: Интернет
