Споделям обратната връзка от Дани така, както тя я написа.

Името ми е Дани, на 35 години, рехабилитатор по професия.

Реших да се подложат на регресия поради дълбока и болезнена вина относно смъртта на майка ми, нейното лечение, дори разболяване… /тя почина преди3 години/. От тогава живея с чувството за вина, че не съм успяла да я спася, че не съм я завела при правилния лекар и че не съм я хванала на време. Една година след смъртта ѝ се свързах със специалист по хипнотерапия, който ми предложи първо да отработим скръбта. След това отработихме до някъде вината, но за мен се проточи доста всичко това, а исках регресия и среща с душата на майка ми. Преустанових този вид срещи и за момент оставих нещата така, без да ги доведа до край, докато не започна всичко да ми се отразява на физическо ниво. Започнах да се чувствам постоянно изморена, без енергия, да ми се повдига, да получавам сърцебиене. Чувствах, че не съм аз. Паралелно с това ми чувство започнах да забелязвам как баща ми започва да припознава в мен майка, сиреч неговата съпруга. Тогава си дадох сметка, че е време да довърша нещата, в противен случай не ме чака нищо по-добро от това, което сполетя майка ми /рак на гърдата/. Заболяването говори достатъчно само по себе си – пренебрегване на себе си, липса на почивка и самоусъвършенстване на личността, натрупан гняв от всичко това и като резултат заболяването.

Тогава доста мъдрувах и слушах различни терапевти, работещи регресия. Така попаднах на ангелския глас на Юлияна. Той ме плени. Усетих, че на този глас мога да се доверя и физически, и духовно. Усетих, че при нея сеанса ще се получи… и така и стана за моя радост.

В тази регресия успях да се срещна с душата на майка ми, на дядо ми и с моя духовен водач. Даде ми се да видя и живота си една година напред, в две ситуации. В едната ако съм се вслушам в посланията и ги следвам, а в другата ако ги пренебрегна как ще протече живота ми. В последния не ми хареса какво видях. Видях хаос, краката ми трепереха и най-плашещото беше детето ми. Видях го напълно безконтролно и хаотично, като обезумяло.

Оказа се, че с майка ми имаме душевни споразумения да се прераждаме в един и същи род, в който жените умират сравнително рано и че аз съм дошла в него доброволно с цел да прекъсна тази кармичност. Тази кармичност се изразява в това, че жените в този род не съумяват да се научат да бъдат жени, да се научат да си дават почивка. Те са били мъже в женски тела. Притежавали са много мъжка енергия, вместо да дадат път на женското в тях. Като казвам женското нямам в предвид майчинството, а това да бъдеш себе си, да си бъдеш в центъра и да правиш неща за себе си, за свое самоусъвършенстване. Да бъде жена на мъжа си, а не негова майка, да не се нагърбва с всички отговорности и за всички, най-вече за порасналите си деца.

С тази регресия разбрах, че душата на майка ми е прилепнала към мен, което изпиваше енергията ми. Това е станало така, за да се усетя, да потърся помощ и да прекъсна кармичността в рода. Когато се срещнахме с душата ѝ ми каза, че много съжалява, но така е трябвало да стане, да го преживея и запомня този урок.

Чрез този метод успях да преодолея болезненото чувство за вина, продиктувано от свръх отговорността към живота и лечението на майка ми. Осъзнах, че тя някак си е заместила любовта между нея и баща ми с любовта между нея и мен. По този начин се нарушава семейната система и в един момент аз се превърнах в нейната майка, което много ми тежеше, чувствах нейните болки и тегоби.

Прилепналата ѝ душа към мен се оказа фрагмент от душата ѝ, отговарящ за липсата на радост в живота ми от както я няма. Връщайки ѝ този фрагмент, аз прекъснах стария модел и се освободих от тези ограничения. В срещата с душата на дядо ми, сиреч нейния баща, се почувствах много спокойна. Той ми благодари,  че съм му я върнала и беше много щастлив.

Посланията, които получих от срещата с духовните водачи са:

– да се науча да не поемам чужди отговорности;

-да не бъда толкова стриктна и контролираща, а да експериментирам повече в живота;

– че не винаги трябва да зная всичко;

-че жената трябва да е ефирна, лека, мека, нежна, да излъчва спокойствие, а не да се въплъщава в мъжкото; -че трябва да се научи да се грижи за себе си, а не да обслужва интересите на всички членове от семейството и да забрави за своята личност;

– че мисията ми е свързана с това да помагам на хората с ръцете си, което се подразбира от професията, която съм избрала. Трябва да я доразвия.

Също така аз преживях майка си на физическо и емоционално ниво и никак не ми хареса усещането. Тогава духовния водач ме посъветва да слушам повече интуицията си от колкото разума, защото съм от типа “усещащи”хора.

Разбрах, че майка ми не е починала по план, а са я извикали по-рано поради факта, че не се е вслушала кога да спре и да си даде почивка. Да пусне контрола. Духовно по-извисените от нея са изпратили болестта, за да си я приберат преди да увреди душата си. В противен случай, душата ѝ е щяла да набере много  трудности,  които след това да отработва. Също така разбрах, че дори да съм я завела на друг лекар, само съм щяла да забавя смъртта ѝ. Така е трябвало да стане. Душата ѝ е била изморена от земния си път.

Едно от посланията, които почувствах и смятам за много важно е, че децата ни се пращат, за да можем да станем по-мъдри. Детето би се развивало хармонично и естествено в пространство на любов между мъжа и жената. Измествайки тази любов върху децата, започва постепенно натоварване на детето с нашите емоции и усещания, а те са непосилни за детската душа. По този начин започва и промяната в семейната система, тоест детето след време става родител на родителя си.

Жени, родени сме да сме ЖЕНИ! Не бъдете мъже в женски тела и с панталони! Бъдете светли, нежни, благи, деликатни и ефирни. Бъдете ЖЕНИ!

……………………………………………………

От себе си само искам да добавя, че докато четох текста на Дани, си дадох сметка и за ползата от хипнотерапията, на която е била. Мисля, че благодарение и на нея стана възможно в една единствена регресия тя да осъзнае толкова много неща.