“Ние тъжим по починалите си домашни любимци точно така, както скърбим и за близките си. Това са същества, които присъстват в живота ни с години и запълват емоционални потребности, неудовлетворени от контактите ни с хора. Те са наши предани спътници, утеха и опора в моментите на самота, несигурност и меланхолия.

Сънуваме починалите си любимци в периоди на преход и затруднения, а също и ако видим подобни на тях животни, които събуждат спомените ни. В повечето случаи сънищата са положителни. Ако животното е починало след инцидент – блъснато от кола и прочие, чувството за вина присъства и е съвсем естествено.

Важно е да помним, че скръбта отминава бавно и следва същите етапи, както и при загубата на хора.

Сънуването на починал домашен любимец може да означава, че някой скрит или непознат аспект от вашата душевност се нуждае от внимание. Кое е това у вас, което обичате толкова спонтанно и естествено, колкото и любимците си? Мислете алегорично. Кучето ви например е символ на безусловната любов и простичко, неприкрито щастие. То ли е това, за което тайничко копнеете?” (Роуз Инсера, “Сънища.Тайните на подсъзнанието”)

Това е цитат от книгата. Бих добавила, че сънищата и поводите за тях са най-различни. Сънищата с домашни любимци в голяма степен се приближават до преживяванията по време на Водените медитации тип Регресия и Среща с Духовен водач. Относително често хората “виждат” или “усещат” присъствието на своя починал домашен любимец и това носи невероятно успокоение и лечение на травмиращото чувство, че вече са сами.

Снимка: Интернет