Имало едно време едно малко момиченце на име Сиси. Тя била сияйно русо дете, същинско ангелче. Звънкият ú смях огласял по цял ден стаите на Двореца, в който живеела. Всички в Царството я боготворели. Била като яркия лъч надежда за всеки, който я зърнел. Тя била изключително дете не само за майка си и баща си, но и за цялото Царство. Все пак била принцеса. На външен вид изглеждала като другите деца — весела, обичлива, игрива, но имало нещо неуловимо. Хората се чувствали добре с нея и изобщо не подозирали, че Сиси може да има скрити заложби. А те стояли като малки, фини диамантчета, заровени в пепелта, и чакали някой да ги открие. Но никой не знаел, че съществуват.

Докато един ден в Царството не се появила младата и все още неопитна фея Мортимора. Тя се представила първоначално във вид на птица. Дошла, огледала Двореца, полята, къщите и лицата на хората. Установила, че всичко е наред. Сиси играела на двора. Птицата кацнала на едно дърво пред нея и зачуруликала. Момичето леко повдигнало глава, усетило я. Спряло да играе и без да се замисли, заприказвало с непривичен глас:

— Вие, хора, поданици на Царството, слушайте. Дошла съм тук, за да ви помогна. Пред вас стои дете с необикновени способности. Тя е тук, пред вас и се нуждае от вашата помощ и подкрепа. В противен случай, дарбите ú ще закърнеят и залинеят. Детето се нуждае от вяра и безконечна любов — рекла това и зачакала…

Хората около Сиси се стъписали. Думите и поведението на детето в този миг били необичайни. Това все едно, че не било малкото и закачливо момиче, което боготворели. Било нещо непонятно. Изплашили се хората до смърт. „Коя е нашата Сиси?“ — си задали въпроса и не могли да намерят своя удовлетворяващ ги отговор. Затова станали мнителни и твърде внимателни. Открили нещо подозрително в звънкия й смях, в детския й вид. Оприличили я на… вещица! И си повярвали… Представете си само — това сияйно русо ангелче, изведнъж да се окаже… вещица! Въображението на хората, работило до днес в едната крайност, лесно се прехвърля в другата, съвсем противоположна. Тръгнали слухове и сплетни, от измислени — по-измислени. Закръжали над Царството, зажужали, забръмчали. Създали неприятна среда. Залиняло Царството, затъгувало по ония прекрасни, отминали дни.

Тогава феята отново дошла, този път във вид на красива мила девойка. И заприказвала:

— Мили хора, бъдете милостиви, както със себе си, така и със Сиси. Тя се нуждае от вашата обич и подкрепа. Моля ви, не я изоставяйте!

— Но тя е вещица зла — забравили за доброто, отвръщали поданиците. И въображението им заработвало с нова сила. Създало изкривени образи и мрачни картини, непонятни за техния ум. Те оживели в съзнанието им, завладели го и започнали да се раздуват като балон. Растяли, растяли, но в един миг балонът се пука… Гръмнал със страшна сила, разлетял се на хиляди парченца…

Тогава хората отворили очи, затъркали ги и запремигвали. Видели истинската реалност. И заприказвали:

— Какво беше това? Кога, къде и как се случи?

Всеки търсел отговор, но отговор не идвал. Мортимора се усмихнала леко и продумала с човешки глас:

— Това, което се случва, е следствие на вашата глупост и страх: страх от неизвестното и непонятното; страх от експериментирането; страх от превратностите на съдбата; страх от това да бъдеш себе си; страх от самия страх. Затова и не поглеждате към малката Сиси, и не разбирате дарбите ѝ. Погледнете я, мили мои, погледнете я с очите на любовта.

Седнали хората, та се замислили… Спомнили си прекрасните дни, спомнили си звънкия смях, който отдавна бил заглъхнал, спомнили си сияйната Сиси. Но успоредно с това виждали и образа на вещицата Сиси, който неволно създали. Този образ бил все още ярък, жив и въздействащ. Объркали се хората, смутили се. Предали се и рекли:

— Така да бъде. Нека съдбата да реши. — и се оттеглили в домовете си, заключили вратите и сърцата си и зачакали…

Да, страхът е лош съветник, ще рече някой. Но нима съществува човек, който да не е бил негов пленник?

Замислила се Мортимора — била в затруднена ситуацията. Нямала правата да каже директно за какво става въпрос. Макар че често ѝ се случвало да се замисля, всеки път скроявала по нещо ново. Този път решила да е чудо. Засвирили фанфари, запели гласове. Небето се стъмнило, после прояснило. Облаците затанцували във валс. Хората наоколо погледнали нагоре и видели образи и картини, непонятни за тях. Мортимора заела формата на ангел в небето и заприказвала с човешки глас:

Вие, мили мои, сте свидетели на Чудо.

Тук пред вас е сам Бог и ви говори.

А хората изпоприпадали от ужас и уплаха. Не искали да чуят своя Бог. Упорито отказвали. Предала се Мортимора. Не знаела какво да стори. И тогава вече сам Бог се намесил. С типичните му опит и умения успокоил хората, спасил ги от тяхната глупост и им помогнал да разберат посланието, което Мортимора се опитвала да им предаде. Едва тогава някой попитал:

— За какво става въпрос? Какви са необикновените способности на Сиси?

— За способността да обичаш и да оцелееш в условията на непрогледен мрак, такъв, какъвто го създадохте! Попитайте Сиси, тя ще ви отговори.

Стъписани, хората отишли при малкото дете. А то ги прегърнало, заплакало от щастие и продумало:

— Благодаря ви, че дойдохте. Обичам ви!  Желая да сте щастливи и прекрасни, каквито винаги сте били!

— Винаги?!

— Да, винаги. Моментните слабости и прояви на страх са естествени, не се плашете от тях. Те замъгляват ума и съзнанието, но после идва миг на осъзнатост. Този миг уловете! Спомнете си за радостта и действайте уверено! Тогава ще разпознаете страха и неговата сила ще намалее. А сега се наспете добре, че от утре работа ви чака.

— Добре — рекли поданиците и се прибрали в домовете си. Но сърцата им все още били заключени…

Част 2

Малката принцеса продължавала да играе на двора, сякаш нищо не се било случило. Мортимора бдяла над нея и внимавала нещо лошо да не ѝ се случи. Била нейна закрилница. Малката Сиси, безгрижно малко дете, нищо не подозирала. Тя била спокойна и доволна от живота. Е, вярно било, че хората около нея сменяли настроенията и мислите си и това се считало за нормално. Докато принцеса Сиси била спокойна и доволна. Винаги.

— Как го постигаш? — изчуруликало звънливо детско гласче до нея.

— Кое? — трепнала Сиси.

— Не съм те виждала уплашена, нито пък плачеща.

— Е защо да плача?

— Хората те уважават, но чух, че преди не е било така, нали? Трудно ли ти беше?

— О! — махнала безгрижно с ръка Сиси — Почти не си спомням за това. — и се усмихнала с най-сияйната усмивка на света. — Благословена съм с любов.

— Моля?

— Любовта, мила, е голяма благословия. Тя сближава хората и сърцата. Тя е огъня, който изгаря и топлината, която сплотява. Любовта е като манна небесна. Докоснеш ли се веднъж до нея, никога не се забравя — и Сиси се унесла. Спомнила си толкова много неща и отминали мигове. Всички те били пропити от любовта и добротата, които струели от нея.

— А кога ти се плаче? — извадило я от спомените детето.

— Не ми се плаче.

— Не разбирам. Ако някой те обиди?

— Не може да ме обиди.

— Да те нагруби?

— Как?

— Като те нарече някак, не зная точно как.

— Не може.

— Защо?

— Та това са само думи, изказани с болка. Не могат да ме наранят.

Замислило се детето. Спомнило си дните, когато чувствало болка, сълзите които сами се стичали. И това боляло… О, как само боляло… „Как се справя Сиси?“ — помислило си то.

— Не се справям. Така съм родена — проехтял гласът на Сиси. — Тук съм, за да ви го покажа, за да разберете, че е възможно. Казват „Любовта е сляпа”, но Любовта прощава. Преди всичко и основно прощава. В прошката е избавлението.

— В прошката? Как?

— Тя е ключът към сърцето, към оная спокойна увереност, че всяко нещо е на своето място. Прошката е велик учител и още по-велик магьосник. Тя създава съдби, прекроява светове, променя хората. Простиш ли от сърце, буквално забравяш какво и как се е случило. Изчезват съмнения и заблуди. Светът става красив, изпълнен с цветовете на Дъгата. Прошката е най-великия учител на всички времена.

— Толкова малко дете, а пък толкова да знае — продумал седящ наблизо възрастен. И набързо се разнесла мълвата за необикновената мъдрост на Сиси.

Започнали хората да се вслушват в думите на малкото момиче. Започвали да я разбират.

— Аз така съм родена. — рекла тя. Поклонила се на хората с толкова много опит и отишла в двора да играе. А възрастните се успокоили. Захванали се всеки с делата си и тайничко наблюдавали Сиси, за да се поучат от примера, който им давала чрез поведението и достойнството си.

Това е, мили мои, историята на Сиси, която живее във всеки един от нас.

Картина: Ина Ангелова