love

Приказка за силата

Живял е нявга Цар велик. Могъщ е бил. Управлявал е Света. В измислен свят е той живял. Мислел се е за могъщ и далновиден Цар. Но е бил уплашен, малък, жалък.
- Как така?
Така. Действал е със сила груба. Света е той владял, демонстрирал грубата си сила. Ала Светът е завладян от друга вече сила. Любовта е тъй велика, че погубила е Царя.
- Как така?
Така. Действал той със груба сила. Себе си е наранил. Наранил е свойта сила.
- Нищо не разбрах!?
Силата Любов е тук такава, че смазва всяка груба сила.
- ? ? ?
Любовта е мека. Тя е тук крилата. Понася те омайна, сладка. Подкопава твоите основи. Губиш почва под краката.
- Моля?
Държиш се за крилата. И политаш ти тогава. Почвата я няма.
- И?
Грубата ти сила се явява. В страха си да летиш оставяш ти крилата. Мигом почваш да крещиш: “Тук съм Господаря! Тук е МОЙТА СИЛА!” Забравяш за крилата. И тъпчеш ти света, свойта сила да докажеш. Тъй се губиш в свойта сила.

Картина: www.самосъзнание.com

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>