Живял е Цар могъщ. В горите телилейски запратил е Провала. Само побеждавал Царя наш велик.

Но, в ден прекрасен, Победата се появила. Умърлушена била, едва стояла на крака. Уморена, жалка и пристъпвала едва.

Царя наш трудно я познал. Подал ú стол, поседнала е тя. И продумала с отпаднал глас: Царю Велики, какво направи ти със мен? Къде ми е Провала?

-Провала? Как къде? – запремигвал Царя.

-Без него аз не мога – продумала едва Великата Победа. – Без него аз не мога…

-Как така? – онемял е Царя.

-С него аз си се редувам. Веднъж той е победител, после аз и т.н.

-Нищо не разбрах! – приседнал Царя.

-Какво не си разбрал! – разярена Победата била – Когато той печели, аз просто си почивам! Погледни ме ти сега, на какво приличам… Искам си Провала, аз съм уморена… – и притворила очи.

Учуден станал Царя. Как да доведе Провала? За какво ще му послужи? Но Победата душа едва беряла…

„Нямам време да помисля! Какво да правя! – трескаво помислил Царя – Какво да правя! Какво да правя!” – като Паника било. Като Паника… Да… Царя в паника е бил. Едва се освестил.

Решил е да рискува. Повикал от армията своя най-добрите войни – личната му стража. И им рекъл:

-Провала доведете! И добре го опазете!

Спогледали се стражите му верни. Царя дал е знак с ръка много да не питат, а да тръгват.

И така… всичко бързо е протекло. Провала се явил пред Царя тъй могъщ. Бил огромен, силен, отпочинал.

-Царю, добре че ме прие. Сега е моя ред. Царството ще разруша. Провала ще е пълен.

-Но защо?

-Така е редно. След голямата Победа, Провала е наред. Но няма нищо страшно. Докато руша, Победата ще си отпочине. С нови сили ще се появи. И всичко отново ще си построите. Така върви Светът. Ще побързам, няма време. Победата е много изтощена. Ако още се забавя, може да не се съвземе.

-Добре – въздъхнал Царя. И е проумял истината тъй велика…

Каква е тя?… Всеки сам ще я открие.

За мен е тя такава: Не можем да живеем само с Победи, колкото и да не ни се иска. Нужен ни е и Провала, по някаква причина. Всъщност, в дните когато се “проваляме”, научаваме в пъти повече, отколкото в успешните си дни. Може би затова е нужен и Провала? Животът е цикличен, често се променя. Сега преживяваме “Провала” и в световен мащаб, в ситуацията с Ковид. Какво ли ще научим?

Записала приказката: Юлияна Иванова

Снимка: Интернет