Споделям поредица от три регресии, в които се работи със страха “да остана сама”. Тази е първата от тях и е пример за първа среща, в която привидно нищо не се получава. Мария няма ясни отговори, чувства се дискомфортно и единственото, което “вижда” са цветове – оранжево. Имаше свои спомени, свързани изцяло с настоящия ú живот.
Следващите две Регресии ясно показват, че човек не трябва да избързва с изводите. Впоследствие стана ясно, че в първата е поставено начало на осъзнаване на водещия и дълбок страх “да остана сама”, който се оказа базов за Мария. Скоро след срещата ни я сполетяха събития и тя се оказа в пъти по-подготвена, отколкото е могла да предположи.
Тази поредица от Регресии е проведена през 2016г.
Това е историята на една много интересна жена. Мария реши да се подложи на регресия след дълго колебание. Месеци наред чакаше точния момент, но той все не идваше. Много се страхуваше от процеса, тъй като беше чувала какво ли не за него. И не вярваше – нито на себе, нито на метода Регресия. Мислеше, че връзката с духовните ú водачи не е достатъчно добра и че не може да получава информация от тях. Но явно имаше нещо по-силно, което я подтикна да вземе решение:
Поне да опита
В деня на първата ни среща дойде много изплашена. Не беше в кондиция, сутринта трудно се беше събудила. Притесняваше се, че като е толкова сънена, нищо няма да се получи. И изобщо не предполагаше, че това всъщност е идеално състояние за регресия. Тя вече се беше предала, беше се отпуснала, само че не го знаеше. Успокоих я, доколкото позволяваше състоянието úи проведохме предварителния разговор. Тя се излегна на диванчето…
Юлияна: Ако искаш да си сложиш нещо на очите?
Мария: Не. Не знам и аз какво искам… Ех, аз ако знаех… Юле, Юле… /нормална реакция за хора, които нямат опит с метода и не знаят какво предстои/.
Юлияна: Да. Започвам да водя и ще видим точно къде ще отидем, как ще се появи порталът, как ще се получи връзката… Ако искаш да кажеш нещо докато си в регресия, просто го казваш веднага, без да се притесняваш. Каквото и да е то. Може да имаш информация, която не си готова да споделиш с мен – също е ОК. Може да има момент, в който искаш да те оставя на мира – казваш ми: “Остави ме за малко.” И тогава преживяваш твоите си неща. Обратната връзка за мен е важна. Сега вдишай, издишай…
Следва въвеждане…
Юлияна: Къде си? Тъмно ли е, светло ли е?
Мария: Тъмно е.
Юлияна: Добре. Ти как се чувстваш?
Мария: Преминава страх през мен.
Юлияна: Чудесно. Повикай страха, Мария. Повикай го. Позволи му да се появи по възможно най-добрия начин – било като емоция, образ, усещане. Повикай го на среща. Позволи му да застане пред теб. Да се запознаете. Как изглежда? Как го чувстваш? /Това е древна техника за работа със страха. Ако човек успее по някакъв начин да се разграничи от него, да го разгледа и изучи, може по-лесно да се справя в ежедневието си./
Мария: Не мога да усетя нещо.
Юлияна: Добре. Единствено усещаш страх?
Мария: Светлини. Има оранжеви, събират се на топка и изчезват нанякъде.
Юлияна: Добре. Последвай светлините. Това е много хубаво, Мария. Това твои водачи ли са? Казвай първото, което идва.
Мария: Не зная.
Юлияна: Добре. Последвай ги. Показва ли се път, лъч, нишка?
Мария: Те се движат в една посока само.
Юлияна: Добре. Движи се заедно с тях.
Мария: Образуват фигури, като с криле. В една посока само.
Юлияна: Чудесно. Следвай ги. Възможно е споменът да започне с емоция. Казват ли ти нещо?
Мария: Не. Само се движат.
Юлияна: Добре. Нека да ги помолим да се представят. Твои водачи ли са?
Мария: Нищо не мога да усетя. Не мога.
Юлияна: Добре. Попитай ги каква е причината за твоето неразбирателство с Калоян в момента? Причината в настоящия момент ли е? Свързана ли е с минали животи?
Мария: Нищо.
Юлияна: Имали ли сте общи минали животи? Първото, което идва.
Мария: Не зная.
Юлияна: Нека да помолим водачите: Ако сте имали общи минали животи, да се появи хроника… Тя може да е с вид на светлина, усещане, емоция, книга или нещо, което не назовавам. Може да е нещо, което просто те привлича.
Мария: Те са във вид на кръгове тези светлини. Но нищо друго не мога. Много ми е топло на главата.
Юлияна: Добре. На какво се дължи това усещане?
Мария: Не зная.
Юлияна: Попитай ги. Добре ли е да премахнем топлината?
Мария: Да, тя ме притеснява нещо, не зная…
Юлияна: Кой е най-добрия начин за Мария да се премахне тази топлина, това притеснение?
Мария: Първото, което ми идва: Да спрем процеса. Не знам. Глупости говоря.
Юлияна: Добре. Нека да спрем процеса. Спираме процеса… Искаш ли да го спрем? /усещах, че не бива да спираме/
Мария: Да, да.
Юлияна: Ти как го чувстваш?
Мария: Това ми дойде. Не зная.
Юлияна: Коя е причината да дойде това усещане: за спиране на процеса?
Мария: Някакъв страх, който не мога да осъзная.
Юлияна: Добре. Какъв е страха? На какво се дължи? С какво е свързан?
Мария: Не мога да разбера. /върти се притеснено/
Юлияна: Свързан ли е с минал живот? Дишай. Дишай спокойно. Аз съм тук. Ако усетя, че нещо те застрашава, веднага ще те извадя от ситуацията. Какво е преживяла Мария? Кога са се появили страховете?
Мария: Тези страхове ги имам откакто не се разбираме с Калоян.
Юлияна: На какво те учат тези страхове? Нека оранжевите светлини да помогнат, нека да отговорят. Първото, което идва, Мария.
Мария: Не мога да определя.
Юлияна: Полезни ли са за теб?
Мария: Не зная. Имам чувството, че нищо не зная.
Юлияна: Чудесно. Това е идеално състояние, в което ти нищо не знаеш. По принцип ние нищо не знаем. Можеш ли да се освободиш от това усещане?
Мария: Мога да опитам.
Юлияна: Кой е най-подходящия начин Мария да се освободи от това усещане?
Мария: Като приема.
Юлияна: Какво да приемеш?
Мария: Всички тия усещания, които ми водят до страхове.
Юлияна: Чудесно. Къде ги усещаш? Дишай.
Мария: В главата през цялото време. /В ежедневието си Мария понякога има високо кръвно налягане. Притеснена е./
Юлияна: Добре. Нека да повикаме галактическите чистачи, арх.Рафаил – лечителя, арх.Михаил, Бог, да им позволим да помогнат. Можеш да си представиш или да усетиш как едно слънчице се приближава до теб. То е усмихнато. Какъв цвят е?
Мария: Не мога да го видя, не мога и да го усетя.
Юлияна: Добре. Представи си го. Какъв цвят е?
Мария: Жълто.
Юлияна: Добре. Представи си как това жълто слънчице застава пред теб и ти казва: Мария, дай ми твоите грижи, дай ми твоите притеснения. Представи си как му ги даваш. /пауза/ Между теб и тези страхове останаха ли свързващи нишки?
Мария: Мисля, че все още имам страховете. /притеснена е/
Юлияна: Да, да. Имаш ги, спокойно. Засега даваш това, което можеш. Дишай. Успяваш ли?
Мария: Не.
Юлияна: Как ги разпознаваш? По какво?
Мария: Значи когато съм имала страхове, точно по този начин съм се чувствала.
Юлияна: Хм. Добре. Каква е причината душата да ти покаже това усещане?
Мария: Страхувала съм се за Калоян.
Юлияна: Добре. Разкажи.
Мария: Много по-отдавна се страхувах за баща ми.
Юлияна: Така. Чудесно.
Мария: Още когато беше здрав, се събуждах и плачех: Ако го загубя как ще се чувствам?
Юлияна: Колко годишна си била?
Мария: Започнаха когато бях студентка, а после продължиха и след завършването ми, като се прибрах у дома. И се повтаряха много пъти тези неща.
Юлияна: Каква е причината?
Мария: Защото имах само него. Нямах майка и се страхувах да не го загубя.
Майка ú е починала, когато е била съвсем малка. Живяла е само с баща си. Мария не знае почти нищо за майка си, с баща ú никога не са говорили за нея. Считали са, че така я предпазват от травмата от раздялата.
Юлияна: Коя е причината Душата да ти припомни това усещане?
Мария: По същия начин съм се чувствала тогава, като в момента – по същия начин съм се страхувала. После за сина ми. Сега по същия начин.
Юлияна: Коя е причината? Къде се корени този страх?
Мария: Не зная… Да не остана сама. /Страхът да не остане сама се оказа основната тема в трите регресии на Мария./
Юлияна: Така. Чудесно. Какво би се случило, ако останеш сама?
Мария: Не зная. Имам нужда от най-близките си хора.
Юлияна: Хм. Това е нормално. Това усещане свързано ли е с минали животи? Преживявала ли си загуба на близки хора в минал живот?
Мария: Не зная, не.
Юлияна: Нека да се върнем назад в настоящия ти живот, в спомен от детските ти години, тогава, когато ти губиш своята майка. Тя как се казва?
Мария: Не знам.
Отговорът ме изненада, тъй като Мария знае името на майка си – беше ми го казала в предварителния разговор.
Юлияна: Припомни си. Припомни си как си се чувствала.
Мария: Нищо не си спомням. Помня само погребението.
Юлияна: Добре. Разкажи ми за него.
Мария: Беше много голямо. Носеха я на ръце до гробищата. Ние вървяхме отзад и някой, не се сещам кой роднина, ни дръпна настрана – да не гледаме.
Юлияна: Така. Ти искаше ли да гледаш?
Мария: Не знам. Не знаех какво става.
Юлияна: Ти как изглеждаше тогава? Как беше облечена?
Мария: В черна рокличка, ушита за случая.
Юлияна: Косичката ти как е изглеждала?
Мария: Начупена, къдрава.
Юлияна: Колко дълга?
Мария: Късичка. Знаех, че нещо се случва, но не знаех какво.
Юлияна: Така. Друго какво си спомняш? Дишай, Мария. Спокойно.
Мария: Нищо. После нищо не се говореше за майка, за да не страдаме.
Юлияна: Върни се в деня на смъртта на майка ти.
Мария: Погребението. Нищо повече.
Юлияна: Ако майка ти Славея в момента беше тук и ако имаше някакво послание, как би звучало? Какво би ти казала майка ти в момента?
Мария: Не зная.
Юлияна: Попитай я. Позволи ú да ти говори. Първото, което идва, Мария.
Мария: Може би, че ще се справя с всичко. Казва: Ще се справя.
Юлияна: Каква е била причината тя да напусне?
Мария: Не зная.
Юлияна: Могло ли е да бъде предотвратено?
Мария: Не. Това ми излиза: Не.
Юлияна: Не. Не е можело?
Мария: Да. Не е можело.
Юлияна: Тя помага ли ти в момента?
Мария: За нея не зная, винаги съм усещала, че татко ми помага.
Юлияна: Искаш ли да повикаме татко ти?
Мария: Не знам дали да не пробваме втори път. Стана ми дискомфортно от всичко това и не знам…
Юлияна: Искаш ли да повикаме татко ти?
Мария: Нещо много ми се пика.
Юлияна: Какво е причината за това усещане?
Мария: Не знам. Винаги, когато се чувствам дискомфортно, ми се пика много пъти. Пикам, пикам, докато не се освободя имам чувството.
Юлияна: Добре. Връщам те тук…
Следва връщане…
След приключване на сеанса Мария остана със своя страх. Дори се наложи да изляза с нея навън – разходихме се на чист въздух. Тя издържа да е сама със себе си точно 33мин. През цялото време ú беше много трудно и дискомфортно. Мислела си е: “Повече никога няма да се подложа на това!”, но тактично е премълчала. Каза ми го доста по-късно. “Ако не беше ти и ти нямах доверие, щях да се развикам: Спрете, махайте се! Нека някой да ми помогне!” Чудеше се защо ú е толкова трудно!? И този страх… Беше изненада за нея.
Следва продължение.
Снимка: Интернет
