Ледената Кралица 4

Ледената Кралица 4

Болка в лявото рамо вече няма,

но срещите с Ледената Кралица продължават.

Тази е четвърта регресия, в която се появява Ледената кралица. Срещата с нея не беше предвидена, но явно беше нужна. Заявката на В. беше за лека и приятна регресия. Така и се получи, тя сякаш си почиваше, докато беше в процеса. Забавляваше се с Нова Аз на една мечтана яхта, “опита” от прекрасното й питие… Поговориха… Имаше слънце, времето беше прекрасно, топло. И в един момент:

“Ю: Понеже Захарис много често върви комплект с Ледената кралица: Искаш ли среща с Ледената кралица? Какво е чувството?

В: Ледената кралица не е толкова ледена.

Ю: Ахааа, тя има ли нещо общо с Нова Аз?

В: Те я Нова Аз! Затова се смее.

Ю: Нали? Коя беше подсказката?”

Душата за пореден път ни показа, че е в пъти по-изобретателна от това, което можем да си представим.

В. Има опит с метода Регресия, лесно влиза в състояние и почти не се наложи да има въвеждане. Предложих й просто да помечтае.

В: Не съм предполагала, че имам проблем с мечтите.

Ю: Добре. Няма да го мислиш. Сега си престави, че отиваш на някаква супер забавна почивка, яка, където си се отпуснала… Правила си много време буквално каквото си искаш – и простотии, глупости; и сериозни, важни, достолепни неща; ама всякакви, всякакви… И в един момент разбираш, че това е пълна глупост някаква… и ми кажи първото, което ти се прави сега – какво е това или къде си?

В: О, в момента съм на една яхта. Ти още като каза почивка и аз се видях под една шарена сянка, на един шезлонг съм и пия някакъв коктейл и така лекичко се полюшвам, не пътувам за никъде. Яхтата е спряла. Виждам в далечината един остров. Обаче някакво супер такова готино спокойствие. Не бързам за никъде и съм доволна от това, което е в момента.

Ю: Супер.

В: Имам една голяма сламена шапка и бял бански. Аз по принцип си купувам все сини, но сега е бял. И много интересно че гледам се отстрани и не приличам на себе си. Някаква друга жена е. Ама всъщност я усещам. Аз ли съм това, се питам. /смее се/

Ю: Как изглежда тая жена?

В: Ако ти я опиша, ще изглежда като мене, но всъщност е друга. Визуално е с такива очи, с такива коси.

Ю: Какво е различното?

В: Физиономията е различна, излъчването е различно.

Ю: Попитай я: Това ти ли си?

В: Я, как се смее! Смее се изцяло, искрено се смее, ама така, чак звънти гласа.

Ю: Попитай я: Защо е с бял бански?

В: Седи, гледа ме и продължава да се смее. И казва: Защото не го обичаш.

Ю: А така. Каква е причината да не го обичаш?

В: Защото прозира. /съвсем тихо/

Ю: А нейния прозира ли?

В: Не.

Ю: А, виж ти.

В: Не, всъщност показва ми, че той е двоен и че не прозира и аз казвам: Да де ама като е двоен по-бавно съхне. От чисто практическа гледна точка. И тя казва: Така е, но само ако ползваш старите материи, а вика това е нова материя която изобщо… Всъщност, казва ми, че това е материя, която не се мокри. Като излезеш от водата и тя е суха, не задържа вода в себе си.

Ю: Виж ти. Скъпа ли е тази материя или е евтина?

В: Казва: Скъпа е, ама на кой му пука.

Ю: Супер, т.е. тя има много пари? Яхтата чия е?

В: /смее се/ Вдига вежди и казва: Познай!

Ю: Виж ти. Това твой бъдещ Аз ли е?

В: Мх .

Ю: От тоя живот?

В: Мх… Интересно, че изглежда много млада. Тя изглежда около 30-35.

Ю: Как го е постигнала? Какво иска да ти разкаже?...

В: Казва: Като пуснеш всичко и не се привързваш към нищо. Когато си свободен дух тогава можеш да се движиш из този свят без да създаваш връзки, които да те ограничават. Всъщност това означава да си в този свят, но да не си от него, т.е. напълно да си съзнателен за това, което се случва в света, но да не си привързан към нищо от него.

Ю: Ако имаше ключова дума за момента, която да ти върши работа, как би звучала тя?

В: Показва ми банския и казва: Ето този бански, виж материята. Тя във водата се държи добре, но в момента, в който излезе от водата не задържа нищо.

Ю: Добре. Запомни го, запомни банския. Пипни мислено материята.

В: Тя си свали банския и го размята. /смях/ Ох, голяма картинка е. Казва ми: Така ще го запомниш.

Ю: Вземи си го, ако искаш.

В: Мх.

Ю: Добре. Можеш ли да го пипнеш?

В: Ама направо си го облякох.

Ю: Ахааа. Какво е усещането?

В: Между другото усещането е много приятно.

Ю: Добре. Нарочно те оставям малко в това, да си го запомниш възможно най-добре. И да видим сега кой е пътя в твоето ежедневие… Издигни се малко нагоре, така че да виждаш настоящия и твоя бъдещ Аз… Всъщност тя как иска да я наричаш?

В: Смее се и казва: Бъдещ Аз е добре, но тя има име и това е Нова Аз.

Ю: Аааа, ето… Добре. Ако има мост или пътека, която да ви свързва двете, както дойде като образ, да видим кой е пътя който води към нея. Какви решения се вземат между вас двете, какво стои между вас?

В: О, много е странно. Аз виждам като един все едно се издига в небесата, аз съм тука, а тя е някъде горе, не сме на едно ниво като на Земята и всъщност от мене тръгва между стълбище и мост, което е бяло, но е като етерно, не е материално. И виждам, че за да тръгна по него… аз съм твърде материална и не мога да тръгна по него, защото желанието е огромно. Почвам да свалям брони, ама буквално все едно се разоръжавам, нещо не съм много спокойна. Всъщност свалям брони, а усещането е като да сваляш кир в банята, разбираш ли, като нещо което е старо вече, то не е мръсно, не е… То просто си е свършило работата, точно както е кирта.

Ю: Да, смяна на клетките.

В: Да, тия неща които се махат, просто ги сваляш, махаш ги. Само че тука говорим за много по-големи неща. И всъщност, знаеш ли какво – аз понеже съм много голяма и тежка, сваляйки ги тези неща ставам все по-малко материална, с по-малки размери, но не че ставам хилава и дребна, а… чакай… Всъщност виждам себе си като надут балон, безформен и сваляйки ги придобивам все по-ясна форма и очертания и все по-събрани.

Ю: Ако твоите брони имаха имена, как би ги нарекла?

В: Отживелици.

Ю: Добре. Виж ги една по една. Колко брони са?

В: О, много са. Не можеш да свалиш една и след нея друга. Свалям парче от нея, за нея има залепено парче от другата. Свалям ги на части, някой път мога да сваля части от различни брони.

Ю: В ежедневието какво ти помага да сваляш брони? Дай ми пример.

В: Това, което говорихме преди малко с тебе за майчинството, че всъщност това също е някакъв вариант на защита, за да оправдаем съществуването си.

Ю: Други варианти на броня?

В: Ами има: семейството, това което имаме като вярвания за себе си – какви сме и какви искаме да бъдем, това са две отделни неща, но и двете са брони, щото ние сме, т.е. няма нужда да искам да бъда каквото и да било, защото аз вече СЪМ.

Ю: Искам отново да се върнеш на визията за връзката ти с Нова Аз.

В: Продължава да си седи, пие си и вика: О, ти пак се появи! Тя седи и ме гледа, а аз седя до нея и се чувствам като на тръни. Не се чувствам на място, не ми е удобно.

Ю: Кое не ти е удобно?

В: Щото всичко при нея е много лъскаво, красиво и изящно, а аз се чувствам тромава, мърлява, непохватна. Притеснявам се дори да се приближа до нея, да не строша нещо, да не го счупя, да не го изцапам, омажа, да не го изпусна. Все едно не ми принадлежи.

Ю: Супер. С какво ти е полезно това чувство?

В: А тя обаче седи и не ме окуражава. Седи, гледа ме и се смее.

Ю: Добре. Искаш ли да видим каква е причината да се чувстваш по този начин? Да видим момента когато е възникнало това чувство, или те са много моменти довели до това?

В: Всъщност това се е случвало малко по малко, така съм изградила и бронята – отделни парченца съм сглабяла и съм ги връзвала помежду си докато някои от парченцата са направили една броня, роля, други са направили друга, някои са общи за различни…

Ю: Удачно ли е да направим експеримент?

В: О, да.

Ю: Представи си, че проектираш срещу себе си всички тия брони и парченца, това е само за малко. Нека да видим какво бихме могли да направим с тях? Има ли нужда нещо да правим или само да ги разгледаме?

В: Всъщност това знаеш ли на какво прилича? На детски играчки, на къща в която няма вече дете.

Ю: Така. Какво би направила с тези детски играчки?

В: Аз честно казано бих ги изхвърлила.

Ю: Така. Нова Аз какво би направила с тях?

В: Вдига си чашата и вика: Наздраве за печелившите!

Ю: Т.е.?

В: Смее се и казва: Да виждаш играчки около мене?

Ю: Добре. Тя имала ли е някога такива играчки?

В: Казва: Аз имам теб! Ти си достатъчно и за двете ни.

Ю: Добре. Направи това, което решиш с играчките. Те на някой друг биха ли вършили работа?

В: Не, не. Те не са истински играчки…

Ю: Разбирам, просто като символ.

В: Като нещо, което ти е трябвало, за да израснеш и да придобиеш някакво…

Ю: Готова ли си да се разделиш сега с всички тях?

В: Ако искам да тръгна към Нова Аз, да.

Ю: Готова ли си на този етап?

В: Да.

Ю: Какви са качествата и уменията, които трябва да развиеш, ако се разделиш сега с всички тези играчки?

В: Всъщност, няма какво да развивам – аз съм съвършена. Но трябва да си спомня и да имам доверие в процеса.

Ю: Така. В твоето ежедневие можеш ли да си го спомняш?

В: Ето тука е щекотливия момент – че за да мога да функционирам, ще ми трябват част от тези играчки.

Ю: Добре. Отдели тези, които ще ти трябват, прибери си ги и остави тези, които наистина вече не ти вършат работа.

В: Всъщност нищо не ми трябва.

Ю: В какво би ги трансформирала?

В: Ако ги пусна в огъня, тъй като те са материя, за да се държат частичките вързани, това е една огромна енергия и когато аз се освободя от тях и ги оставя да се разпаднат, те ще ми върнат тази сила и енергия.

Ю: Добре. Направи го и като приключи процеса ми кажи… /пауза/

В: Да, ти си.

Ю: Добре. Нова Аз иска ли да каже нещо?

В: Сега пак се върнах при нея. Тя седи, гледа ме и се смее. Казва: Сега е по-добре, започвам да приличам на нея и започвам да излъчвам светлина. Досега бях черна и мърлява, сега съм доста по…

Ю: Така ли се чувстваш?

В: Ами аз не го осъзнавам.

Ю: Ясно.

В: Но сега се чувствам доста по-свободна, с доста по-ефирни дрехи съм.

Ю: Искаш ли да се разходиш на яхтата?

В: Не, по една единствена причина, че яхтата е създадена от нея, аз искам нея.

Ю: Искаш Нова Аз?

В: Мх,

Ю: Можете ли да се слеете?

В: Седи, смее се и вика: Стиска ли ти?

Ю: Ха сега, стиска ли ти?… Добре. Да направим тогава друг експеримент, ако е позволено: да видиш нейната гледна точка, през нейните очи, с нейните усещания.

В: Чакай поне да й отпия от питието. /смях/

Ю: Добре. Прави това, което искаш. Какъв е вкуса на питието?

В: На джинджилада. Ох, не мога да спра да се смея.

Ю: Нищо де, не спирай. Нали искаше да ти е забавно, давай, забавлявай се.

В: Тука усещането знаеш ли какво е?… Аз се чудех дали ми е непознато и ми излязоха Захарис – и младия, и възрастния – тук не говорим за възраст, а като опит. И всъщност аз като се качих при нея и седях в ъгълчето, излезе младият Захарис, който иска всичко и има прекалено много страхове и ограничения, за да го направи, а всъщност Нова Аз е… вече поел нещата си и отговорността си, нали години, години, хилядолетия по-късно. Така че всъщност в тази ситуация вече съм била. Това просто е нещо като момент, като картина, която ми се показва. И аз се смея и казвам: Добре, досега си мислех, че стареца е мъж, не старец, а нали… И тогава викат: Ето още едно от тези ограничения, защото Захарис още от самото начало не е мъж и не е жена, защо го оприличаваме на едното, защо съм го оприличила на мъж впоследствие? Защо съм се ограничила в мъжката енергия?

Ю: Наистина, защо си се ограничила в мъжката енергия?

В: Защото е по-действаща.

Ю: Нова Аз каква енергия използва?

В: Женска.

Ю: Как е придобила умението?

В: Не е умение, тя просто балансира двете и ползва мъжката само когато се налага да действа по мъжки. Иначе като цяло й харесва да е в женската енергия. Докато аз действам в мъжката и оставам после в мъжката, не се премествам в женската, не го избирам.

Ю: Попитай Нова Аз: Какво може да те подсеща в твоето ежедневие да се преместваш в женската?

В: Тя вика: Нали ти дадох сутиен.

Ю: Ти можеш ли да го запомниш?

В: Да.

Ю: Можеш ли да го прилагаш?

В: Мога като се сетя.

Ю: Така. По какъв начин можеш да се сещаш, какво би могло да те подсеща?

В: Поемането на дъх по-дълбоко.

Ю: Т.е. това ще бъде автоматичен процес и ти ако установиш, че поемаш дъх по-дълбоко означава, че трябва да се прехвърлиш?

В: Да, имам нужда от релаксация. По принцип когато поемам по-дълбоко дъх.

Ю: Т.е. да си наблюдаваш дишането?

В: Мх.

Ю: Запомни го. Имам следния въпрос: Има ли хора и обстоятелства в твоето ежедневие, които по някакъв начин играят ролята да ти припомнят, че ти си навлязла прекалено много в мъжката енергия, задържала си се твърде много? Нека да се припомни случка от твоето ежедневие, когато нещо е изиграло тази роля – на катализатор?

В: Не те разбрах.

Ю: Примерно – ти искаш да си в женската енергия. Напълно естествено е човек в началото на пътя това да го забравя. И сега припомни си случка, когато ти не си разбрала, че си твърде много в мъжката енергия и нещо те е провокирало, за да минеш в женската. Разбра ли ме?

В: Първата част разбрах – ситуация, в която аз съм в мъжката енергия без да го осъзнавам.

Ю: Да. И нещо се е случило?

В: Мх

Ю: Какво се е случило?

В: Това, което ми идва…, ето го дисбаланса… оле, ето го… /диша дълбоко/ Нали ти разказвах, че най-щастливия ми период е бил преди да……..Тогава аз съм била цялостна. Когато се е налагало да работя и да изкарвам пари съм била в мъжката енергия и съм била ОК. Когато не се е налагало да работя, съм била в женската и за мен не е било проблем да прескачам от едното в другото. И в следващия момент, в който се появява………..

В. разказа случка, която е от твърде личен характер, затова се въздържам да я споделя.

Ю: …… Ако трябва, да отидем в Залата за планиране на живота?

В: Аз съм в Залата за планиране, ама не виждам отговор там.

Ю: Добре. Как изглежда Залата?

В: Както миналия път.

Ю: Добре. Старейшините там ли са?

В: Мх. О, те си изглеждат със същата плътност като Нова Аз! Леко прозрачни са, в смисъл не са плътно материални.

Ю: Добре. Ще преброя от 1 до 3, когато кажа 3 ще имаш спомен – какво е планирано в това отношение, кой какво е поискал? 1- спомени, образи, емоции от онова време, място и пространство започват бавно и постепенно да се възстановяват; 2 – лека, спокойна, весела, дистанцирана наблюдаваш ситуацията; 3 – имаш спомен СЕГА! Върни се на момента. когато ти и духа на ПП обсъждате съвместния ви живот…

В. разгледа някои аспекти от настоящия си живот под малко по-различен ъгъл, припомни си отминали случки. Поради твърде личния им характер не ги описвам.

…………………..

В: Да, избирам го това, защото съм имала неяснота относно роднинските връзки и съм искала да изживея и без, и със.

Ю: Ясно.

В: Аз затова имам проблем със семейството, и изглеждам по-студена….

Ю: Всъщност, си си избрала такава опитност?

В: Мх. Да, едно от нещата, които съм дошла да науча тука и да опозная, са семейството и връзките в семейството.

……………………..

Ю: Нещо можем ли да лекуваме във връзка с тази ситуация, има ли нужда?

В: Не, просто трябва да я приема – че нещата са такива каквито са, хората са такива каквито са и това е една опитност, нищо повече.

Ю: Ясно. Да благодарим тогава на участниците в тази опитност, да ги освободим. От това ниво на съзнание можеш ли да изчистиш връзките си с тях, да махнеш ненужното, това което ти пречи?… Има ли играчки?

В: Да, всъщност връзките са част от парченцата броня, които свалих. Те просто започнаха да светят в различен цвят, за да ми покажат, че са там. Те са ме формирали.

Ю: Добре. Връщаме се в Залата на планиране по обратния път. Пред старейшините сме. Искаш ли нещо да им кажеш?

В: Да ме водят сега.

Ю: Добре. Нека ако някой иска да каже нещо, да го направи сега.

В: Смеят се.

Ю: Искат ли да ти дадат напътствие, указание?

В: Казват, че аз имам връзка с тях през цялото време, стига да я слушам.

Ю: Аха. Защо понякога не я слушаш? Нека да покажат ситуация, когато си имала връзка с тях, а не си ги слушала?

Разглеждаме ситуацията ………………………..

Ю: Ясно. Излекувай ситуацията.

В: Как да я излекувам?

Ю: Примерно, ако приемем, че това е твоя Минал Аз: Искаш ли да му кажеш нещо?

В: Да, не се страхувай да загубиш, защото губейки не знаеш какво печелиш и печелейки не знаеш какво губиш, Тази ситуация е типично… спечелила си… но си загубила себе си,

Ю: Тя иска ли нещо да каже?

В: Казва: Да, разбирам.

Ю: Готова ли е да я лекуваш?

В: Да.

Ю: Пусни златна светлина или виолетов огън, каквото дойде.

В: Точно с това лекувах сутринта връзките.

Ю: Добре. Излекувай връзките с твоя Минал Аз, прости й, прости и на себе си, помоли я за прошка. Кажете си, че това е само опит. Когато процеса приключи, ми кажи… Добре. Разделете се. Прекъсни всички излишни връзки. Да останат светещите. Направи го така, че да върнеш силата си, да се събереш… Отново отиваме при Съвета на Старейшините. Имаме ли друга работа там?

В: Мисля, че не.

Ю: Добре. Благодари. И се връщаме при Нова Аз. Искате ли да си говорите още?

В: ОК. Аз съм през цялото време в нея, нали там останах?

Ю: Оставаш ли?

В: Не, ще се върна в себе си, да мога да извървя пътя до нея,

Ю: Още веднъж: В твоето ежедневие кои са нещата, които биха могли да ти напомнят да вървиш по пътя към нея?

В: Дишането, рекапитулация на деня – сутрин или вечер. Какво се е случило, какво е трябвало да направя и не съм направила, за да мога следващия път като имам подобна ситуация, да я направя по правилния начин.

Ю: Имаш ли нужда от предмет за връзка с нея?

В: Не, тя ми е в дъха.

Ю: Добре. Разделете се по подходящия начин тогава, изчисти връзката си с нея… Понеже в началото се появи и Захарис, млад и възрастен… с него искате ли да си кажете нещо?

В: Смее се: Защото – казва – да, ти си и мъжки, и женски дух, духа няма пол, но като си избрала това тяло избрала си го неслучайно и съобразявай се с него. Иначе се губи част от изживяването, няма да е чисто.

Ю: И понеже Захарис много често върви комплект с Ледената кралица: Искаш ли среща с Ледената кралица? Какво е чувството?

В: Ледената кралица не е толкова ледена.

Ю: Ахааа, тя има ли нещо общо с Нова Аз?

В: Те я Нова Аз! Затова се смее.

Ю: Нали? Коя беше подсказката?

В: Белия бански! /смее се/

Ю: Нали? Супер!

В: Ооооо, ама ти това усети ли го?

Ю: Еми как…

В: Ама аз защо не съм в съзнание!

Ю: Това излезе. Вие вече си казахте каквото имахте да си казвате. И тя те прецака, а?

В: Мх. Изобщо не вързах нещата!

Ю: Да изключвам ли плеъра? Процеса приключи ли?

В: А, не, вътре съм, не съм излязла. Просто се забавлявам как изобщо не вързах едно с другото, изобщо човеко!

Ю: Колко е изобретателна!

В: Яхта и море, топличко, а?

Ю: Мдааа. Та искам да попитам водачите: Могат ли да ни дадат думи, подсказки, с които ние можем да описваме всички тия процеси, нужни ли са ни?

В: Кои процеси имаш предвид?

Ю: Ами ето този процес в момента, тия разговори: Какво представляват? Медитация? Регресия не е. Kакво е?

В: Работа със себе си и със своите страхове, работа със сянката е това. В крайна сметка аз се блъскам през цялото време със себе си.

Ю: Да, точно така е. Добре. Ледената кралица какво иска да каже в момента?

В: Че не ми трябва мъжка енергия в 100% от времето. Трябва ми просто толкова, колкото ми трябва за момента. Не е нужно да изразходвам повече, отколкото е нужно.

Ю: Ти сега как се чувстваш в нейно присъствие?

В: Тя е по-красивата и по-добрата част от мене. И тука следва бурен смях и казва: Пак делиш на добро и лошо!

Ю: И това отново ли е елемента Въздух?

В: Комуникацията.

Ю: И затова всъщност Нова Аз беше ефирна такава?

В: Може би да.

Ю: Добре. Приеми всички тези твои аспекти, свържи се с тях. Запомни, че сте едно. Запомни, че студеното може да бъде и топло, както и че топлото може да бъде студено. Ще те помоля да се свържеш с двата аспекта на Ледената кралица. Леда, студа – приеми го и го освободи чрез дъха… Приеми и другия аспект на Нова Аз, усети го, позволи му да те изпълни с топлина и когато си готова го освободи чрез дъха… Ако желаеш, може да си направиш тренировка – тренировка за бързо приемане и освобождаване… И не може да не питам за рамото – изследвай ситуации, когато рамото ти е перфектно здраво… Какво се случва?

В: Смея се защото се зачудих кога се е получило това с рамото и се върнах на момента, когато взех решението………….. И всъщност от това, понеже не съм била съгласна, съм трупала емоции и те са отивали в рамото, тези неизразените емоции. А цялата работа е, че мен ме е било страх от самотата. И затова е цялата тая ситуация да съм сама – за да видя дали е чак толкова страшно.

Ю: Интересно…

В: Всъщност сега точно изживявам живота, който……….. /от който е бягала/

Ю: Приемаш ли вече ситуацията?

В: Да, да аз съм я приела, просто я доосъзнавам.

Ю: Има ли нужда нещо да се лекува или осъзнаването е достатъчно?

В: Мисля, че това е достатъчно, то задвижи енергиите и започна да ме връща,

Ю: Супер, ОК ли си вече с двата аспекта на Ледената кралица?

В: Мх.

……………………….

Ю: Мисля, че връзката с тези твои два аспекта е все по-добра, все по-осъзната и се надявам от тук нататък да бъде и практически приложима.

В: Мх.

Ю: Добре. Ще се разделяте ли… Със Захарис… Добре. Искам да тренираш прекъсване на връзките, изчистване на връзките… Мислено се издигни нагоре съвсем за малко, направи мислен преглед на преживяното и ми кажи: Ако имаше най-важно послание от днешното преживяване, то как би звучало?

В: Виждам белия бански…

Ю: Добре.

Следва връщане…

Leave a Reply

Close Menu