Нека да приемем, че в цялата тази масова психоза е възможно да има и зрънце истина, такава, каквато е нужна на всеки един човек.

Ако предположим, че в тази неприятна ситуация може да има и полза за нас, хората, то нека да помислим: Каква би могла да бъде тя? И да я намерим.

Какви например биха могли да бъдат ползите?

Да започнем с масовата изолация в Ухан и Италия, която за щастие, все още не е налице при нас. Вероятно жителите в тези държави се нуждаят от почивка. Вирусът буквално ги принуждава да се спрат, да останат в къщи и всеки да е сам срещу себе си. Тези хора ни дават уникален пример за това, какво можем да направим в една животозастрашаваща обстановка. Да, вероятно има елементи на преувеличение, но може би това е и една подсказка за всички нас, знаещи и вечно бързащи хора, че е нужно да се спрем и да преосмислим позабравените си изначални ценности.

Една от тях например, е грижата за нашите възрастни и болни родители. Да, болните и възрастни хора съществуват, и е наш дълг да се погрижим за тях. Това е част от простата човечност, която ни прави наистина хора.

Следващите редове са за всички онези духовно осъзнати личности, които непрестанно работят както със себе си, така и за създаването на новия свят, но сякаш на моменти губят баланса: Ето, сега е перфектния момент да се приложи наученото. Дали ще са медитации, визуализации, релаксации, регресии, спорт – използвайте ги разумно. Да не забравяме, че истината винаги е по средата. Епидемия има, но не е нито първата, нито ще е последната. Винаги можем да научим още нещо. Какво би могло да бъде то?

Според мен, времето е перфектно за задаване на въпроси от типа:

Каква би могла да бъде ползата за мен в цялата тази епидемична обстановка?

Кои са наистина важните неща за мен?

Какво бих могъл да направя, за да стане света едно наистина по-добро място за живеене?

Любителите на Хоопонопоно практиките могат да си задават познатите въпроси, като напр. Коя част от мен създава тази ситуация? С какво и как допринасям за нейната промяна?

И да не забравяме, че всеки един опит за обръщане към себе си и поемане на лична отговорност за случващото се, е всъщност успех!

Разбира се, въпросите, които можем да си задаваме, са най-различни. Това е само един от начините за ефективно използване на създадената вече епидемична обстановка.

При мен отговорите идват най-лесно  когато съм в състояние на медитация, регресия или съм на самостоятелна разходка в парка. Всеки един от нас има своя метод. Молбата ми е проста: Потърсете ползите, за вас. И приложете наученото по един любящ и ефективен начин.

11.03.2020г.

автор: Юлияна Иванова

Снимка: Ухан, от Интернет