Заявката за тази регресия беше с два аспекта:

1.Получаване на информация за Атлантида.

2.Желанието на НН да постигне по-добър фокус в ежедневието си, за да успява да се справи с многото си роли на жена.

………………………………

От около година водя доста регресии, свързани с животи в Атлантида. Постепенно заедно с Албена Дамянова, https://www.facebook.com/albena.damianova, оформихме специална техника за въвеждане в това поле. Тя е специфична и до този момент не съм я ползвала в други случаи.

Както обикновено, и този път използвах стандартното ми въвеждане за живот в Атлантида, тъй като нашият акцент беше върху него. Затова беше съвсем нормално НН да види лодка и море. Но имаше изненада. Очевидно беше преценено, че желанието на НН да има по-добър фокус в ежедневието си беше много важно. Цялата информация за пореден път беше подредена по един уникален начин, надхвърлящ пределите на обикновената човешка логика.

……………………………….

Умишлено представям текста без редакция за по-добро звучене. Единствено е съкратена получената лична информация.

……………………………….

 

Н: Появи се една тънка, дълга лодка с извити краища и с много гребла. Има гребци, те са с някакви гривни, с някакви като колиета, като метални, като златни… Те са златни. Не са точно колиета, а нещо, което обхваща целия им врат. И гривните са им такива. Смугли са, с една лъскава кожа, много красива.

Ю: Ти къде сядаш?

Н: Отпред.

Ю: Няма да гребеш?

Н: Не.

………………………………………….

ИЗИДА

…………………………………………

 

Н: Лодката тръгва на заден ход, аз се отдалечавам с лице към брега. После я обърнаха, по-дълбоко като влязохме и гледам напред. Водата постепенно се превръща в нещо друго, което не е точно вода, в нещо като лека мъгла и там значи вече не е това. Нещо друго е, друга реалност… Те са някакви египетски тези гребци, нещо египетско е. Те са на богинята Изида! Нейните лични гребци!

Ю: Личните й гребци! Уаууу! Да не те водят при Богинята? Каква е причината те да дойдат?

Н: Тя е… Заради мен точно ги е пратила, точно заради мен, защото… това е необходимата за мен енергия в момента, подходящата за мен енергия, от която имам нужда, нейната енергия, която тя иска аз да приема; и аз искам и тя го иска.

Ю: Добре. Нека да те отведат на подходящото место, както е най-добре.

Н: Да, на един… Лодката акустира в много тихо пристанище, каменно. Даже вероятно е река, явно от морето сме минали в  някаква река и акустираме на речен бряг. И реката директно мие стълбите на някаква каменна сграда. Всичко е от един такъв мек, жълтеникав камък, топъл мек камък, като пясъчник някакъв. И сградите са такива. Прилича малко на… Отстрани на реката има много сгради. Щях да кажа като Венеция, но не е Венеция. Венеция в смисъл такъв, че всичко е направено около реката. Огромни сгради, жълтеникав пясъчен камък, мек. Едни такива големи овални колони. Тихо е. Има някакви хора, но няма врява. Тук-там има хора, спокойно е. Тук-там се появяват.

Ю: Изида?

Н: Тя е някъде там, в храма. Ако искам мога да отида при нея.

Ю: Добре.

Н: В храма се влиза по едно стълбище, отстрани има огромни колони. Тя е в края на голямата зала, на един огромен трон. С крилете си е. Ръцете й са като криле. Точно както си я рисуват. Може да има криле, може да няма криле. Сякаш има няколко чифта ръце, едните са с криле, едните са без криле. Много е красива. Има едни такива на шията също, златни колиета, които обхващат цялата шия, златни гривни, злато по косата, гердани от злато. Камъни блестят по нея. Много е красива.

Ю: Можете да разговаряте?

Н: Каза, че ако искам фокус, тя може да ми даде фокус, да ми го дари. Трябва да се преклоня пред нея, да помоля и да приема нейната енергия.

Ю: Аз те виждах, че коленичиш?

Н: Да. Тя ми дава благословията да имам съвършен баланс между професионалния и личния живот. Да съм… Да мога да играя достатъчно балансирано всички сложни роли, които съм приела да играя, както тя го може. Тя го може, тя е всичко. Тя е жрица, майка, съпруга, кралица, военачалник. Всичко. И успява да го прави всичко това.

Ю: Супер.

Н: Тя отиде и си седна на трона. Има много дълъг воал, който се влачи по земята 3-4 метра след нея. Прозрачен и целия отрупан със скъпоценни камъни. Тя е боса, с гривни по краката. С много големи подробности ми я показват.

 

Ю: Каква е причината тя да вземе решение да ти даде своята благословия за фокуса?

Н: Защото от това имам нужда и съм готова точно като нея. Искам да бъда всичко това. Точно тази богиня дава благословия на жените, които искат да бъдат всичко, което би могла да бъде една жена, без да се отказва от нито една от женските роли, да бъде всичко. Всяка женска роля да бъде по правилен начин интегрирана в нея, без да има нужда да се отказва от някоя от женските си роли. Изида дава тази сила. Изида точно това казва, че жената няма нужда да се отказва от някоя от своите роли, може да бъде всичко. Ако го иска, Изида го дава.

Ю: Супер. Прие ли го?

Н: Приех го. Това е нейната сила, нейната функция.

Ю: Нещо искаш ли да й кажеш?

Н: Много благодаря, майко.

 

Ю: Имам въпрос: Египет има ли нещо общо с Атлантида?

Н: Да.

Ю: Какво?

Н: Те са преки наследници на Атлантида. Някои, които са останали, най-добрите. Има се предвид някакво качество на Духа, било е преценено, че определени хора, т.е. същества няма да загинат, ще останат живи, за да не изчезне всичко от тази цивилизация.

 

Ю: Ти специално какво си пренесла от Атлантида, Египет в сегашния свят? Кои са важните качества и този фокус за какво би могъл да ти служи?

Н: Да може да се свърши достатъчно работа, каквото е необходимо, без да се налага да се лишавам. Да мога да свърша необходимото, без да пренебрегвам нуждите си. Това е много важно качество, което те са можели, те са го имали. Тези, които са избраните, които не са били… не знам…, думата покварени ми идва, но не е подходяща.

Ю: Напротив, аз я разбирам думата. /зная какво се има предвид/

Н: Точно тези, които са били избрани, те да не умрат, да не бъдат потопени, са намерили такъв баланс между нужди и отговорност, това което трябва да се направи, за да може да…

 

Ю: Ще попитаме богинята Изида може ли да ни даде нещо като холограма, за да се види кои са важните неща за НН в момента в нейното ежедневие? Примерно указания относно работата й, приятели и др. важни дейности? Може да има и нещо друго, за което НН не се сеща. Удачно ли е?

 

Н: Каза, че това са много дребни неща, но ако искам може да ми каже.

Ю: Искаш ли, имаш ли нужда?

Н: Добре. На нея много й е смешно, че я занимавам с такива глупости, но каза, че разбира, че за нас, хората, такива глупости са важни. И й е малко трудно дори да разсъждава на това ниво. Тоест трябва да слезе на това ниво.

Ю: Добре, нека да покаже това, което е важното тогава.

Н: Тя каза, че сега след като ми е дала, тя не го казва, а някак ми го вкарва в главата, че сега след като ми е дала тази сила за баланса, то ще се подреди. И, че трябва да… само момент… Баланса ми е бил повече в даването. Загубен ми е бил баланса в даването. Аз съм се заблуждавала, че правя повече неща за себе си и по-малко за другите хора, и че се глезя, и че нищо не правя, че повече си почивам отколкото да правя… Всъщност е точно обратното. Не съм имала правилна перспектива… Хм, колко тъпо! Че всъщност прекалено много давам, и се раздавам за всякакви неща, а пък съм си мислела, че аз се глезя, че правя повече за себе си отколкото за другите, от там това объркване. Всичко ми е объркано. Просто объркана ми е била преценката, че много от нещата, които правя аз си мисля, че са за мен, пък те пак са за другите.

 

Ю: Имаш ли примери за такива неща? Знаеш ли конкретни ситуации, когато си се заблуждавала? Нека да се дадат 2-3 спомена за ориентация.

Н: Например това, което сега правя, да изпера дрехите на съпруга ми. Докато него го няма да изкарам всички дрехи от неговия гардероб, и всичките да ги изпера с дезинфекциращ препарат, да ги изсуша, абсолютно всички дрехи, да ги изсуша и да ги сгъна, да дезинфекцирам гардероба – това аз го приемам като разсейване и липса на фокус, че не правя съществените неща, пък това е служене на някой друг човек.

Ю: Не разбрах – трябва ли да го правиш или не трябва?

Н: Хубаво е, просто аз нямам правилна дефиниция за това. Аз трябва да осъзная, че това е много съществена работа, която аз правя в ролята ми на съпруга. Това не е нещо маловажно, което да считам за разсейване. Тя казва: Трябва да си направиш на един списък всички роли, които имаш и си решила, че искаш да имаш като жена, а те са много, и просто чисто механично да си разграфиш по колко часа на ден от коя роля… за всяка роля да има еднакво време – 2ч. за едната, 2ч. за другата или кой ден за коя роля. Иначе понеже аз просто не осъзнавам ролите коя коя е, колко часове давам за една, колко за друга и се обвинявам. Да, просто нямам ясна дефиниция коя роля коя е и колко време за коя роля давам. Аз много давам, много правя, но объркването ми идва от това, че не съм ги дефинирала и не осъзнавам кои части от времето ми за коя роля отиват и от там започвам да се самообвинявам после, че нещо не съм направила, а то няма как реално да бъде направено и то. Това трябва да го направя, някакъв списък с ролите.

 

Ю: Нека да видим нещо примерно като роли, примерно по-важните роли, на които ти не би обърнала внимание?

Н: На домакиня, на съпруга. Те са отделни, едно е да си домакиня, друго е да си съпруга, в смисъл на партньор, който обръща внимание на мъжа си, изслушва го, обслужва го. Едно е да си домакиня да обслужваш дома, друго е да си съпруга и да обслужваш съпруга с неговите там… Да го изслушаш, да си красива за него. Друго е други роли като професионалист, жената като професионалист, който работи. Също може да има роля на любовница, това също е една от ролите, може да е със собствения мъж, може да е с друг, но това си е отделна роля, за която се иска време отделно. Ако има деца има и ролята на майка; на приятел; на дете за собствените родители. Не знам колко станаха, седем може би.

Ю: Да, седем са до тук.

Н: И всички те трябва… също има много важна роля на жената като човек, който върви по своя личен духовен път, като жрица е. Да, осмата е най-важната роля, която не трябва да бъде пренебрегвана също. Нещо ми липсваше. Тя много се смееше, защото това също е роля – жената като жрица, т.е. жената стъпила на своя личен духовен път като еволюционен, който също изисква време.

 

Ю: Чак ми се струва невъзможно това съчетаване, но явно е възможно.

Н: Тя казва, че затова в Индия Богините ги рисуват (в другата традиция, тя поглежда на Изток), ги рисуват с по 10 ръце.

 

Ю: До тук са осем. Другите 2 ръце за какво са?

Н: Десетте посоки, да. Винаги съм се чудила кои са десетте посоки.

Ю: Да, кои са 10-те посоки? До тук имаме 8.

Н: Жената като баба, като вече… И жената като момиченце.

Ю: Ахааа. Изида как е постигнала този баланс?

Н: Тя каза: Ти не видя ли, че и аз имах много ръце като ме видя? Едни с криле, други без криле. Просто това ни е дадено, щом като го има, то ни е дадено, има го в нас просто не можем да сме… Ние сме Богове! Ние го можем, ние го имаме, то е в нас. Щом като е дадено, значи…

Ю: Просто е добре да го разгледаме, да го осъзнаем?

Н: Да. Тя каза, че е въпрос на избор. Човек може да избере да е само с една роля, може да избере колкото си иска от ролите, може да избере да бъде всички, ако така ща се чувства пълноценен. Това е въпрос на неговия избор, личен избор. Но той може да бъде всичките, ако желае. Това е личен избор, въпрос на това Душата в момента какво я удовлетворява.

Ю: Ясно.

Н: Но имаме потенциала, това е в нас.

Ю: Имаш ли въпроси към Изида?… Аз оставам с впечатлението, че тя е готова да ти помага в твоето ежедневие? Така ли е?

Н: Да.

Ю: Имаш ли връзка с нея или да питаме как да се свързваш с нея?

Н: Може би ще е добре да си намеря статуетка или изображение на Изида с крилете. Ще си намеря.

Ю: Как ще разбираш че си във връзка с нея?

Н: Ще правя приношения на идола, за да си припомням.  Всъщност те са за мене, аз винаги съм във връзка с нея.

Ю: Добре. Запомни го.

Н: Благодарност на Богинята всеки ден.

Ю: Добре. Запомни го. Благодарим. Тя иска ли да каже нещо?

Н: Каза, че не случайно ми показа колко е красива, всички детайли от дрехите.

Ю: Какво иска да ти каже?

Н: Да се постарая да изглеждам така.

Ю: Еха, да носиш накити?

Н: Да съм красива. Аз съм красива, да го показвам, целия си блясък.

 

Ю: Имам чувството, че идва лодката с гребците?

Н: Да, тя ще тръгва нагоре по реката тази лодка.

Ю: Ще се качваш ли?

Н: Ще се кача, да

Ю: Благодарим на Изида.

 

Н: Сложи ми един шлейф като нейните. /смях/

Ю: Закичи те? Как ми се иска и аз да имам нещо от нея! /почти се шегувам/

Н: Дава ти едни гривни.

Ю: Моля?! /изненадана съм/

Н: Дава ти за тебе едни гривни.

Ю: Наистина ли?

Н: Дава ти гривни.

Ю: Леле, само трябва да си ги поискам! Веднага? Защо ми дава точно гривни?

Н: Гривните са символ на женствеността, на женската красота. Ръцете са орган на общуването, по този начин жената общува.

Ю: Уауу! Имам много да уча от нея!

Н: Пръстени, гривни… нашите ръце са най-красивото нещо. Ние можем да ги показваме, да ги подчертаваме.

Ю: Да, добре, благодаря. Имам чувството, че иска още нещо да каже.

Н: Продължава да показва разни бижута, колиета. Каза, че това си е много съществена част от нашата женственост, да бъдем красиви. Да подчертаваме нашата красота с бижута, със злато, с красиви дрехи.

Ю: Хич да не скромничим?

Н: Да, да се движим като Богини, в красота. Да покажем лицето на Богинята пред света, такава каквато е тя. И тя на първо място е много красива. Ние, жените, сме тук, за да даваме тази красота. Във всички роли, в които е тя, тя е красива. Дори и като бабичка.

 

Ю: Показва ти се като бабичка ли?

Н: Като архетипа на бабата. В архетипа на бабата също е красива. По някакъв начин това не е останало на заден план. Това е жена, по това разбираш, че е жена. Тя отделя внимание за женските символи по себе си. Да се подчертае, че тя е жена. Може да е бабичка, ама е жена. С една кърпа на главата, много красива дълга рокля, красива. Няма тази сексуалност и бижута отвсякъде да лъскат, обаче тая женственост я има в нея. Тя се е постарала да покаже женското. Има гердани, обици.

Ю: Много силен акцент на тези неща?
Н: Да. Тука по-скоро при бабата ми показва различни цветове на дрехите, колко добре ги е подбрала, комбинирала с много внимание.

Ю: С рокли ли е?

Н: С рокли са всички, които видях. Едни дълги до земята. Макар, че в началото като ми се показа беше полугола, само този воал и разни гривни. Но Архетипът на бабата е… Аз като казвам бабичка не е правилно, защото се има предвид мъдрата жена, зрялата жена, зрелостта. Тя е с една дълга дреха до земята, така надиплена и кърпата й е дълга, така се спуска. Косата й е покрита. Косата й е красива, добре поддържана. С едно достойнство, една сила има тя, много силна. Тя като че ли има сила повече от всички други. Мощ!

Ю: Интересно. Явно това е важно и за двете.

Н: Защото сме жени.

Ю: И не е с някакви обикновени дрънкулки?

Н: Всичко е много добре подбрано, с много внимание. Тя казва: Това също изисква време – да се погрижиш за себе си, да изглеждаш добре.

Ю: Явно е възможно.

Н: Да, каза че е възможно. Изида се усмихва. Ако искаш. Тя каза: Ако искаш. Да ходя ли при лодката, тя ме чака?

Ю: Да, ако мислиш, че си приключила при Изида?

Н: Аз да. А ти?

Ю: И аз да, тя щом даде и Архетипа на бабата. Добре. Много благодарим.

Н: Тя каза да не се ограничаваш само в това, в Архетипа на бабата.

Ю: Да, да, ясно. Исках и за момиченцето да питам, ама да не ми дойде много.

Н: Момиченцето е…

 

Ю: Как може бабата да съчетае момиченцето?

Н: Момиченцето е онова нещо от нас, което може да се радва от сърце, да се възхищава да си играе. Винаги да може искрено да се възхитиш на нещо от сърце, да можеш да се зарадваш на нещо от сърце, да можеш да си поиграеш, да се забавляваш. Да гледаш на мъжа като на нещо възхитително, да можеш да намираш възхитителни неща в него и да можеш да му се радваш, но не само в него, а във всичко. Това е момиченцето. Тя е игрива. Това го можем дори когато сме на 90 години – да отидем да играем, да си поиграем на нещо, да се забавляваме.

Ю: Сещам се за разни реклами с такива възрастни хора.

Н: Да, когато си играем, когато се възхищаваме искрено,  когато се радваме искрено, ние сме момиченца, когато обичаме истински и от сърце, безусловно. Така обичат децата. Децата не осъждат.

Ю: Чак не ми се тръгва от Изида. Добре. Имаш ли нужда още да си при нея? Тя нещо да покаже?

 

Докато набирах текста постепенно осъзнах, че това, че не можехме да се отделим от Изида вероятно също е било послание. Може би тя ни показа какво е въздействието на пълноценната жена. Изида буквално беше като някакъв магнит. За мен беше изненада фактът, че за трети път останахме при нея, макар че лодката ни подканяше да продължим нататък.

 

Н: Каза, че е много важен този Архетип на момиченцето. Той поддържа в нас желанието за живот. И когато ни се иска нещо да направим, от сърце да ни се иска, просто така да ни зарадва, трябва да го правим. Нещата, които ни радват, трябва да ги правим, за да поддържаме този архетип жив, т.е. да поддържаме и желанието за живот. То е добре за радостта ние да имаме желание за живот. Каквото и да ни радва. Ако ни радва да пазаруваме дрънкулки в Мола, правим това. Ако ни радва да отидем в планината и да си говорим с ягодите в планината, правим това, каквото ни радва. Ако ни радва да се видим с приятелки да се хилим, да си хихикаме, правим това. Зависи. Трябва да дефинираме какво ни радва и да го правим.

 

Ю: И същевременно да не улитаме само в една роля?
Н: Тя каза: Както искаш. Можеш, ако искаш. Но ако не се чувства удовлетворена жената от нещо, трябва да види коя роля е смазала и не й позволява да се прояви.

Ю: Ясно.

Н: Може би някоя роля иска да бъде проявена, но тя не й дава възможност.

 

Ю: Добре. Благодарим. И предполагам, че вече отиваш към лодката?

Н: Да, вече съм в лодката. Пак тръгва нагоре по реката и навлизаме в нещо като мъгла.

 

……………………………………

АТЛАНТИДА

……………………………………

 

Н: Явно отивам към друго пространство. Може би това са някакви картини от апокалипсиса ли, какво е това, когато потъва Атлантида. Някакви потъват, някакви неща потъват, вълни, буря, няма светлина. Небето е мрачно. Все едно земята се отвори и погълна тези неща, погълна огромно пространство. И направо и водата от океана потъва надолу някакси, тя се стича надолу, като в някаква бездна. Много странно как се получи това. Все едно земята се отвори и го погълна. Просто това е… Толкова е просто. Много бързо стана.

 

Ю: Каква е причината, какво е довело до този апокалипсис?

Н: Много напреднали технологии и има много хора, които не знаят как да ги ползват по подходящ начин. Опасно е да ги остави тези технологии в ръцете на такива същества. Гея не е съгласна.

Ю: Кой?

Н: Майката Земя не е съгласна да се подлага на такъв риск, самата тя.

Ю: Удачно ли е да правим паралел между цивилизацията Атлантида и нашата в момента?

Н: Може, да.

Ю: Защото при нас също напредват технологиите в момента и ако може да се направи паралел как би изглеждало? Ако има послание от унищожението на Атлантида към сегашната цивилизация, какво е то?

Н: Сега технологиите изобщо не са толкова напреднали, колкото са били тогава. Освен това – тя казва – „Ти знаеш много добре, че Висшите съвети взеха решение да не позволяват на хората да боравят с ядрена енергия свободно. Ти знаеш, че това решение беше взето и ти присъстваше на…“. Т.е. човечеството вече не разполага на 100% със свободната си воля, това право му е отнето от Висшите съвети. Те не разполагат със свободна воля на 100%, т.е. всяка опасност от ядрени проблеми се детонира от Висшите сили.

Ю: Това е като поправка?

Н: Да, вече нямаме право да боравим свободно с тези неща и само си мислим, че… има илюзия за това, че имаме някаква свобода, но всъщност нямаме.

 

Ю: Във връзка с това искам да попитам за ситуацията, свързана с коронавируса, за това което се случи? От гледна точка на Висшите същества каква е идеята?

Н: Това е някакъв начин да се успокоят нещата. ОК е. Пренареждане на енергията по един много лек и елегантен начин, без насилие, без войни. Просто се пренарежда енергията. Няма вирус, това е схема за манипулация, която си има определена цел да се пренаредят енергиите. Много неща, които не са функционални, не работят, безсмислени са, в погрешна посока са, просто ще бъдат по един много елегантен начин, с много морално етично извинение…,  просто ще отпаднат. Фалиране на фирми, фондовата борса се срина. Ние не осъзнаваме колко неща се променят, защото те се променят на друго ниво, там където ние нямаме разбиране за фондови борси и др. Пренареждат се много пари, енергии, посока на движение на пари. За да не се водят войни. Те вече няма как да се водят войни поради простата причина, че има все пак доста напреднали технологии и опасни оръжия. Ако те се използват… Хората, които са на по-високи ръководни позиции осъзнават, че воденето на война вече не е подходящ инструмент за пренареждане на енергията, тъй като оръжията са прекалено разрушителни. Никой няма нужда от толкова много смърт и толкова много разрушения. Това е разход на енергия, която никой не иска да прави. Хората вече са много по-разумни, практични, имат осъзнаване, че това е безсмислено. По-добре да се пренареди енергията по друг начин, без излишни разходи.

 

Ю: Добре. Сега те връщам в Атлантида, да видим какво ще се покаже. Ти там видя апокалипсиса. Броя от 3 до 1… Настройваш се на пространството Атлантида…

Н: Видях как потъна това нещо. Има ли въпрос? Имам нужда от въпрос, тъй като стои тази визия за потъването.

 

Ю: Нека да се върнем назад в Атлантида, да видим нещо от началото на живот на най-развитите Атланти.

Н: Има 2 вида най-развити Атланти. Едните имат нещо духовно в тях, имат връзка с Духа. Те разбират нещата в тяхната цялост. Има други души, които са на високи постове, обаче са преиначили съзнанието си до желания, до изпълняване на техни желания, т.е. нещо като пристрастени са до задоволяване на някакви техни нужди на Егото, някак си са като… те са на високи постове, имам някакви умения, но от друга страна са много ограничени във връзката си с Духа. Като роботи малко, трудно е да се общува с тях, сякаш са си пуснали някакви стени около съзнанието си и не може да се общува с тях. Те нямат ясно виждане за нещата.

Ю: Нямат и емоции, нали?

Н: Ами те толкова са в някакво Его, че като някакви роботи са направо. Също не виждат нещата такива каквито са, много неща пропускат.

Ю: И всъщност те управляват?

Н: Те управляват, всъщност те си мислят, че нещо управляват, а наоколо е пълен хаос. Всичко е изгубило тотално смисъл да съществува. Те затова са я залели, то е нямало път наникъде.

 

Ю: В тази Атлантида имало ли е бедни?

Н: Имало е някакви… Всякакви неща, каквито има в сегашната цивилизация, пълен хаос накрая. Аз сега виждам края. Всякакви прослойки, бият се едни с други, превземат технологии. Те си мислят… Още не могат да осъзнаят какво се случва, толкова им е ограничено съзнанието, гледната точка. Те си мислят, че нещо контролират, а тотално нямат… Те не само, че нямат контрол, но нямат визия какво се случва.

Ю: Пак ми възниква паралел. За теб нали не е проблем да правиш паралел със сегашната земя?

Н: Не.

Ю: Нали сега има много книги за това как да си изпълняваме желанията, как да привличаме еди-какво си – има ли нещо общо с това, което правим в момента? Или ние вече нямаме тази свободна воля чак толкова да…

Н: Сега не са напреднали чак толкова много технологиите, но хората, които са на по-висши позиции сега имат много по-голяма осъзнатост и широка перспектива, много по-добре са в това отношение. Колкото и странно да звучи. Те са много по-земни и повече осъзнават какво се случва, имат поглед над цялата планета. Виждат, че има бедни, виждат всякакви неща. Следи се всичко. И това с вируса, дето беше този въпрос – това е стратегия, която произхожда от тяхната глобална визия за нещата. Докато тогава не е имало глобална визия, просто в някакъв момент тотално е излезнала… Тези другите…

Ю: Които са имали връзка с Духа?

Н: …те са си били като изолирани по някакъв начин. Не са могли да въздействат на псевдоръководителите, защото те са били псевдоръководещи, те не са ръководели реално нищо в един момент. Нито са имали връзка с масите, които просто са били тотално грабещи, всеки за себе си иска нещо да си получи.

Ю: Да, между хората, които съм водила в Атлантида, има един такъв Висшестоящ. Казва като информация, че „Въобще няма бедни.”

Н: А тези, които имат връзка с Духа, имат връзка с Духа, но не могат да осъществят връзка с хората, нито с ръководните, нито с другите. Те са си в… То, дето се казва, каквото е горе, такова е долу. Нивото им е еднакво, в смисъл че не се интересуват от нещо повече от себе си, да имат по-глобална картина за нещата. Изпуснато е много, изпуснато е в един момент. И тези хора, те са останали живи. Те са отишли после в Египет.

Ю: Тия, които са имали връзка с Духа?

Н: Да. Само те са оцелели. И пак по някакъв такъв фантастичен начин, в смисъл такъв, че буквално са дошли с някакви като космически кораби, издигнали са ги над апокалипсиса, докато нещата са…. Мале, какви глупости говоря!

Ю: Нищо, говори ги.

Н: Докато апокалипсиса се случи. После са ги инсталирали там, където има възможност за живот, там са ги пуснали. Иначе няма как да се оцелее в това! Просто там да си и да оцелееш, няма никакъв шанс. Просто да избягаш с лодки, с кораби или с… няма никакъв шанс.

Ю: Всичко е потопено?

Н: Мх.

 

Ю: Стигнахме накрая до Египет и не зная какво друго да питам.

Н: Затова цялата Египетска цивилизация е много ориентирана към Духа, защото нали те са останали само такива, които са били ориентирани към Духа. В самата Атлантида и всичко онова, което се е случило от времева гл.т. се е случило както трябва, защото е имало такъв период, как да кажа… времето на такава… Такъв времеви отрязък е било, че е било нормално съзнанието на повечето хора да бъде с ниска вибрация, да не осъзнават какво се случва. Просто такова е било времето.

Ю: Сега е по друг начин, нали?

Н: Тогава просто си му е дошъл края, дошло му е времето, края му е дошъл във времевия отрязък. Ако е могло да съществува в този времеви отрязък, то просто си му е изтекло времето. Напълно нормално. Просто такъв период е дошъл, че на съзнанието му е паднала вибрацията. Само тези хора, които целенасочено са се занимавали с духовни практики, за да поддържат някаква по-висока вибрация. Иначе има такива отрязъци от време, в които човек ако не се занимава целенасочено с връзка с Духа, това да му е осъзната дейност, има такива времеви отрязъци, ако не го прави, просто съзнанието потъва и загубва връзка. А има други времеви отрязъци, в които не се налага да полагаш кой знае какви усилия за връзка с Духа, за да имаш такава връзка. Просто я имаш. И сега вървим от по-ниска енергия към по-висока. Има нужда да се полагат усилия за връзка с Духа, но е по-лесно, все по-лесно. От друга страна, има някакъв процес, при който много хора отпадат. Много странна дума…

Ю: Какви хора отпадат?

Н: Тъй като се променя вибрацията, тя постоянно се променя вибрацията на планетата, тя никога не е спирала да се променя, и който повече по подходящ начин резонира с нейната вибрация има повече шансове да живее върху нейната кора.

Ю: Какви са критериите, какъв тип хора отпадат?

Н: Те се самоубиват – казва. Гея ми говори, майката Земя. Ами те, казва, те се самоубиват, защото си измислят разни неща и си инсталират бутони за самоубийство – я някоя болест, я нещо друго. Лошите им мисли – казва – лошите им мисли и лошите им чувства, това ги убива. Казва, не ги убивам аз. Аз, ако искам, мога да ги убия всички с едно движение.

Ю: Да, да се разтръска леко.

Н: Вика: Вие сами си се самоубивате.

 

Ю: Какво се случва с Душите, с хората, които напускат по този начин?

Н: После виждат колко са били тъпи.

Ю: А, и искат пак да дойдат?

Н: Само, че никой не ги съди за това. Просто са пропуснали… Толкова много са загубили. Всеки има шанс да се закачи за подходящата енергия, която е в резонанс с тази на Земята, обаче са пропускани тези шансове. Пропускали са, пропускали са… Гея казва, че тя е много…, тя има роля в това, което се е случило с Атлантите. Тя преценява… То се взема решение, когато трябва да приключи нещо по този начин, има съвети, Висши съвети, които вземат решението, като то се обсъжда и се приема с консенсус. Тя има важен глас и нейното мнение е много важно на този съвет, защото все пак това се случва на нейната повърхност. Без нея не могат да се случват тези експерименти. Тя дава пространството, така че тя има най-важен глас за вземането на решение. Ако тя вече нещо прецени, че вече не го иска, има големи шансове да отпадне. Просто не й служи. Когато нещо не й служи на нея, защото все пак това е върху нейното тяло… и тя може да толерира известно количество дискомфорт, но не твърде много.

 

Ю: Искам да попитам Гея добре ли е да посетим и Агарта?

Н: Да, обаче трябва да отида да пишкам.

Ю: Добре. Това няма да е проблем за теб?

Н: Да, да… Отивам.

………………………………………..

АГАРТА

………………………………………

 

Н:  Да, вече ми казва за Агарта, че съществува паралелно в нейното тяло. Тя е дала подслон на тази цивилизация. Те са част от атлантите. Те са инсталирани на различни места. Едното е Египет. Под инсталирани има предвид тези, които са ги запазили, после са ги сложили на разни места. Има такива, които в Египет са ги сложили. Те са развили Египетската цивилизация. Има такива, оставени в днешната Северна Америка. Това са тези, червената раса, която почти е изчезнала, но това са били част от атлантите. В днешната територия на Китай, и там са били инсталирани такива Души, част от тези, по-духовните атланти. И тези от Агарта имат някаква връзка също, само… Има и там инсталирани такива атланти в Агарта. Агарта е цивилизация, която е от по-висш, аз не обичам тази дума, но тя казва: „Ти няма значение какво обичаш, сега аз говоря!“ Не знам какво… Това са същества, които си имат връзка с Духа, те винаги са имали на това място. То си съществува като отделна цивилизация, паралелна с цивилизациите, които функционират върху земната кора и са по-уязвими. Тъй като тази цивилизация функционира под земната кора, майката Земя ги пази и те са по-неуязвими на влияния, които биха могли да ги деградират. Затова и успяват да се запазят по-дълго време.

 

Ю: Ще бъдеш ли допусната в Агарта?

Н: Да, това са нещо като пещери под земната повърхност, само че там всичко е светло, въпреки че е под земята, има си светлина, не е толкова ярка. Те там си живеят. Поддържат с тяхната енергия баланса на Земята. По някакъв начин също Земята си е в пълна хармония с тях, няма проблеми с тях никакви. Но тя ги пази, те приемат от нея… Те са в хармония с нейната енергия, тъй като са вътре в нея някак си.  /напомня ми за плода, който живее в утробата на майката и е напълно защитен чрез нея/ Да, и те са духовни същества, живеят си, правят си, развиват си тяхната цивилизация. Чувстват се добре.

 

Ю: Енергийното им поле е по-различно от Атлантида, нали?

Н: О, няма нищо общо. Абсолютно няма нищо общо! Там има много високи технологии също, но те са незабележими, не можеш да ги видиш като технологии. Самият факт, че са под Земята и там е светло, това е някаква много висока технология, която обаче така е инсталирана, че не можеш дори да го… Толкова всичко е направено в хармония със Земята!

 

Ю: Как се управлява това общество?

Н: Има формални управители, но по-скоро е формално. Те са… Тъй като е по-висш пласт на съзнанието, самите същества, нямат нужда от ръководители, от каквито ние имаме нужда. Те имат някаква функция да поддържат баланса на Земята, върху земната повърхност, тъй като те имат много положителна енергия, т.е. енергия, която е в синхрон с вибрацията на Земята, излъчват това нещо… На принципа на скачените съдове, те вливат от тяхната енергия и те… това всъщност е енергия, която те генерират и излъчват.

Ю:Това е важно?

Н: Да, това е важно. Значи, те сами за себе си, си живеят много добре.

Ю: Можеш ли да се срещнеш с висшестояща личност? Най-висшестоящата личност?

Н: Там, в Агарта ли?

Ю: Да, в Агарта.

Н: Мммм, те не са…

Ю: Дори да е чисто условно, дори и да не се имат за нещо повече?

Н: Да, има един бял мъж и две жени. Като казвам бял мъж, имам предвид, че са бели, изглеждат изцяло бели, с едни бели… бяла им е кожата, бяло. Те са бели, сякаш изглеждат като тела от светлина, малко като елфите от Властелина на пръстените.

Ю: Те в какви взаимоотношения са помежду си?

Н: Тримата ли?

Ю: Тримата.

Н: Те са като ръководители.

Ю: А помежду си?

Н: Нямам информация точно.

 

Получаваме лична информация, която не споделям.

 

Ю: Добре, благодаря. Оставяме Гея да води, да видим какво е важно да знаем за Агарта. Как живеят хората там? Твоята връзка с Агарта каква е?

Н: Хората в Агарта в един момент, когато ние сме готови, ще ни дадат онези технологии, от които наистина имаме нужда, за да може технологията да не пречи, да не противоречи на енергията на майката Земя и на нашите собствени енергии като същества, а да бъде в синхрон. Технологиите да бъдат… Те могат да ни дадат тези технологии. И изобщо да осъзнаем, че Агарта съществува. Те са там именно, за да поддържат тези технологии живи, и когато дойде момента да ни ги дадат.

 

Ю: Доколко е вярно твърдението, че не всеки е допускан до полето на Агарта?

Н: Вибрационно изобщо не можем да стигнем до там. Вибрацията не е подходяща. Те могат на някои хора да им повишат вибрацията, така че да може конкретното човешко същество да бъде нещо като трансформирано, неговата енергия да бъде променена тотално, за да може той да влезе изобщо там. Естествено, те нямат време на всеки да му променят енергията, пък и това си е малко опасно, защото… После трябва да го… Тоест, това е като… направо ново тяло все едно му правят.

 

Ю: Има ли практика същества от Агарта да идват в тела на Земята, отгоре на кората?

Н: Някои по-висши адепти от земните, които са постигнали…, на които съзнанието е достатъчно развито, могат да дават подслон… Своите тела могат да ги дават като подслон на духове от Агарта. И те общуват с някакви такива. В Хималаите има хора, които имат подходяща вибрация на телата си, за да могат да станат подслон временно на такива духове. Понякога има и на други точки на Земята такива хора, но най-често, най-много такива има на Хималаите, тъй като там самата планина има такава вибрация.

…………………..

Н: Каза, че те когато са живели на повърхността на Земята, вибрацията на планетата е била толкова висока, че те са били в безопасност да бъдат на повърхността с това ниво на високо съзнание известно време. И аз тогава съм била част от тази раса. Но после, когато е започнала да пада вибрацията, тази раса е трябвало да слезе под повърхността на Земята, за да може да бъде там в безопасност. Като в черупка все едно.

Ю: Възможно ли е с теб да се знаем от Агарта?

Н: По-скоро отпреди това, когато Агарта е била на повърхността. Те са слезли после долу. На повърхността са останали такива Души, които са били с подходяща вибрация, по-тежка, да могат да функционират там. Някои Души са слезнали долу, други Духове на които им е било интересно все пак как се случват нещата на повърхността, са избрали да се прераждат в тела на човешки същества от повърхността. Но нашите роднини, голяма част от тях, са си избрали да си живеят в Агарта  под Земята без да имат желание да се прераждат в тела на повърхността.

Ю: Ясно. И като ни домъчнее можем да се свързваме с тях в медитация?

Н: Те казват, че ние сме от това семейство и винаги сме… Това са нашите роднини.

 

Ю: Ти не знаеше нищо за Агарта, нали?

Н: Чувала съм името 2-3 пъти, но не съм се интересувала. Аз зная за моето семейство, че живеят на един космически кораб. Не знаех, че моето семейство…

Ю: Искаш ли да видиш твоето семейство тук, в Агарта? Нещо да разгледаш, нещо ако те привлича, нещо от което има нужда?

Н: Има даже птици под Земята, колко странно!

Ю: Да, и много цветя нали?

Н: Всичко си има … /не се чува/, пеперуди…

Ю: Красиво, приятно, меко?

Н: Да, абсолютно всичко.

Ю: Това, за което си мечтаем, като Рая малко?

Н: Точно Толкин, който описва елфите, това са те.

Ю: И тук няма бедни?

Н: То изобщо няма класи, различни класи. Както на космическия кораб при нас горе.

Ю: Те са свързани и въобще нямат нужда от борби, от съревнования?

Н: Няма такава мисъл за това нещо.

Ю: Не, нали? И аз така го чувствам.

Н: Всички са толкова мъдри, мирни. Изобщо не им минава мисъл да се съревновават с някой, безсмислено им е. Изобщо не им хрумва. Всичко се мисли за цялото, всеки си е запазил обаче интегритета, всеки има право да бъде себе си. И това го има, този баланс – хем да бъдеш себе си, хем постоянно да мислиш за цялото. Няма никакво боричкане. Между личния интегритет и цялото изобщо не съществува… Който иска някакво приключение има право да се прероди в човешко тяло и в някакъв друг момент.

Ю: Могат, нали?

Н: Да. Изпращат ги. Те не умират точно, но има такава церемония по изпращане на Душата, когато тя иска да се прероди в друго тяло. Като церемония по изпращането.

Ю: И такъв тип човек, който е свързан с Агарта, мисля че ползва и по-специална защита, т.е. някак си се грижат?

Н: Да, разбира се, те са нашите роднини и се грижат. Винаги се грижат за нас, мислят за нас, обичат ни. Те биха искали да се свързваш с тях, да си говорите. Както моите роднини от Космическия кораб много се радват, ако аз се сетя за тях и искам връзка с тях. Те винаги са готови да ни помагат. Аз рядко се сещам, иначе те винаги се сещат, мислят за мене… Те биха били щастливи винаги да има връзка.

 

Ю: Аз не зная какво друго да питам. Ти искаш ли нещо да питаш, да разгледаш?

Н: Няма.

Ю: Да благодарим. Да те изтеглят от това пространство. Как ще те изтеглят? По обратния път?

Н: В морето, в лодката, на плажа.

Ю: Добре. Преди да се върнеш, искам лекичко да се изтеглиш нагоре и да благодарим на всички – на Гея,на Изида. Благодарим на всички Водачи, за които знаем, благодарим и на тези, за които не знаем, че днес ни помагат. Искам да ми кажеш, от това ниво на съзнание, ако имаше най-важно послание от днешното пътуване, то как би звучало?

 

Пропускам личното послание. Споделям само това, което считам, че се отнася и за други хора.

 

Н: За общото послание: Да се пази баланса между нещата, има толкова много неща. Ние можем да пазим баланса между тях. Най-висшето изкуство е да се пази баланса между всички неща. Когато имаш баланс, имаш широка перспектива над всичко. Когато загубиш баланса, залитнеш в нещо, перспективата се стеснява. Когато си в баланс, си в центъра на кръга и имаш поглед към цялата му периферия. Ако загубиш баланса и залитнеш в една точка от периферията, перспективата се ограничава, се изкривява. Имаш чувството пак, че виждаш всичко, но го виждаш изкривено, не е вярно. Така ми го дават. Така че, който иска да бъде в центъра, да има баланс, Духовете са готови.

 

Ю: Добре. Благодарим. Благодарим за всичко.

 

Следва връщане…

Снимка: https://old-worldegypt.alle.bg