On-line

Е. искаше да види минал живот, в който са били най-силни духовните ú дарби и успя. Видя живот на Владетел, Завоевател, който успява да стане лечител и да спечели обичта на много хора. Всъщност, Е. и сега върви по този път. В ранните си години тя се сблъсква с агресията в най-първичната ú форма, а сега с тръгнала по духовните пътеки. Все още е далеч от смирението и мъдростта на Владетеля, но все пак е на пътя. Е. има опит с метода Регресия и може би затова преживя един живот с две различни гледни точки – на моряк и на Владетел. Не можеше с точност да определи точно кой герой е, понякога беше като наблюдател. И както обикновено се случва, най-важно беше посланието, което получи.

Заявка: Живот в древна Ликия

Кога са били най-силни духовните ú дарби?

Е: В Акаши съм, една огромна библиотека!  Малко се лутам. Огромни, огромни рафтове с книги! Гледам нагоре, нагоре и се чувствам много малка. Някаква книга падна! И се разлисти!… Виждам море и кораб… Аз съм на кораба, в открито море… Чувствам се объркана, защото виждам пират, който се е качил на мачтата на кораба. Има пиратска шапка. Гледа с далекоглед земя. Не знам дали аз не съм това, защото не виждам друг. Сякаш съм пирата. Отиваме към тази земя. Има вълнение, очакване за тази земя.

Вече е на тази земя:

Е: Вече сме на плажа, има много пясък, зеленина, нищо особено. Аз съм пирата. Има и други моряци с мен, но засега никой не се откроява. От мен се очаква да ги заведа някъде.

Местото, където ги е завела:

Е: Пещера. Но какво търся в тази пещера? Малко ми прилича на пещерата на Аладин.  Вътре има много златни скъпоценности. Това е наше скривалище, мястото ми е познато. Няма радостна възбуда. Има някакъв червен рубин, все едно за него съм дошъл. Другото не ме вълнува в момента. За него съм дошъл и трябва да тръгвам като съм го взел. Много голям рубин е, на верижка, като ланец такъв, златен. Рубинът все едно е поставен на златна плочка, правоъгълна, със заоблени ъгли. Другите моряци нещо си вземат, нещо си правят отвън. Нямат голямо значение.

Е: Всъщност, не съм сигурна дали аз съм този моряк, защото сега виждам, че отивам при някакъв владетел. Нося този рубин. Да, той е облечен с кожи, като мантия, като пухени кожи са. Има и корона на главата. На него давам този рубин и той си го слага на врата. Този рубин дава мъдрост, важен е. Дава някаква сила, като духовна сила, духовна мъдрост на този владетел. Той е амулет някакъв. Не зная дали съм владетеля, не зная кой съм.

Висшия Аз на Е: Тази история е част от моето минало. Морякът е откраднал рубина и той е знаел къде е. Владетелят е искал рубина, не зная точно как е разбрал за него, но е накарал моряка да го донесе.

Ю: Добре. Искам паралелно да гледаме тази история с моряк, владетел, рубин и настоящия ти живот, дори и като лека прогресия, напред във времето. Кой е Моряка, кой е Владетеля? От къде може да се намери рубина?

Е: Все едно аз съм Моряка и аз съм Владетеля! Много е странно!

Ю: От тази история какъв отпечатък е пренесен в живота на Е.?… Има ли натрупани кармични задължения от това, че Морякa е откраднал рубина?

Е: Не.

Ю: Или посланието е, че Е. трябва да носи рубин и да развие качеството мъдрост като Владетеля?

Е: Всъщност, мога да развия това качество и без рубина, обаче би било добре да го имам. Даже самият Владетел е имал тези качества, но той сякаш ги усилва още повече тези качества и ги задържа, а не днес да ги има, утре да ги няма.

Ю: И оставам с впечатлението, че точно това е, което ти е нужно и на теб в момента?

Е: Да. Излиза ми един пръстен с рубин.

Ликия:

Е: Виждам войска и коне, коне и суша. Огромно пространство. Виждам този Владетел като предводител на войската. Много е могъщ, много е силен. Всички коне яздят бързо, в галоп. Все едно отива да завладява нещо. Рубина е на него. Този рубин му дава и сила освен мъдрост. Сила и увереност. Стига до портите на някакъв град и спира. Странното е, че буквално спира пред крепостните стени, пред портите на града с войската. А войската е толкова многобройна, че може да обиколи почти целия град. В същото време от този град няма някой, който да стреля по тях или нещо такова. Просто се прибира. Никой не го напада. Все едно се прибира след успешен такъв… Връща се след успешни завоевания. През цялото време е със същата мантия. Тя е вълнена, на някакви точки.

Ю: Искам да излезе буква по буква името на града?

Е: ВАРИНО.

Е: Влиза в града. Преплитат ми се две картини. Едното е дворно празно пространство, а другото е вече в някакви покои. Първо ще разгледам двора. Слизам от коня, някаква жена ме посреща. Любима ми е. Този владетел има черна брада и по-тъмна кожа, но не е много тъмна. Отиват в покоите.

Е: Виждам се доста по-стар, вече побелял. Седя на трон, в голяма тронна зала. Има опашка от хора, които чакат да дойдат при мен. Всеки при мен е дошъл. Много странно, все едно идват за някакъв вид лечение и съвети. Виждам се как някои хора ги пипам по главата и така ги лекувам. А на други просто им давам съвети. Има много хора. Реално аз помагам на моите поданици по този начин. Те много ме уважават. Още повече, че наистина съм завоювал много територия и съм разширил страната, тя е в разцвет. Има храна, има… Не им липсва… Хората ме уважават. Някак си успявам да се грижа за тях. Не се възгордял, даже е обратното. Все едно с годините е станал по-мъдър, по-смирен. Ако преди това го виждах доста уверен, буен, малко… не самонадеян, а със силата на завоевател, сега по-скоро е като мъдрец, някой който е преживял много и е по-смирен, по-мъдър, и просто отдаден да помага на хората. Това не му тежи, той го прави от сутрин до вечер с тези опашки от хора. Интересно е, защото е владетел, а не е присъщо за един владетел да прави такова нещо. Обикновено владетелите имат някакви аудиенции, където някой все моли за нещо, да му се даде или така… В случая са по-скоро като лечебни неща и мъдрост.

Ю: Той всъщност, заявявайки камъка, все едно че иска мъдрост и сила?

Е: Да.

Ю: Представи си за миг, че ти си част от хората, които отиват при този Владетел за съвет! Попитай го, кажи му: Аз съм от Бъдещето, от друга епоха. Какъв съвет би ми дал на мен в момента?

Е: Смирение и вяра!

Ю: Попитай го: Дошъл ли е моментът да имам по-големи духовни дарби?

Е: Трябва да пусна контрола, напълно. Той все още ми пречи.

Ю: Какво е нужно на този етап, какво може да ти помогне?

Е: Да се центрирам някак си. Не знам.

Ю: Добре. Излез от опашката. Сега се слей с Владетеля, напълно… И виж неговата гледна точка: Как вижда света? Как гледа на тези хора, които идват при него? Коя е тази сила, какво му помага да не му тежи това, което върши?

Е: С уважение гледа на тях. С уважение и ги изслушва. И наистина ги чува! Освен по трона на който седи, короната и мантиите, външните атрибути, които са за един владетел, външните неща, по нищо друго не си личи, че той е владетел. В смисъл, като отношение е абсолютно равен!

Ю: Запомни го! Имаш ли въпроси, свързани с тази история?

Е: Как мога да се науча да пускам контрола?… Отговора е: Смирение! Отново излиза смирение!… Виждам си погребението, и то по-скоро шествието за погребението, което е огромно! Много хора са дошли да ме уважат! Много хора! Това ми се даде!

Ю: Все едно, че бяха важни посланията. Ти дори не беше сигурна дали беше Моряка, Владетеля? Сякаш беше важно да получиш посланията?

Е: Аз съм този Владетел, който е имал… от силата да завоюва с кръв, убийства, с мощ да завоюва територии да стигне до момента в който печели сърцата на хората, т.е. от агресията стига до любовта, до това как се печели любовта на хората; как може да „завоюваш” хората по друг начин, не със страх и сила. Това много ми напомня за моя живот сега!