За мен методът Регресия е логичното следствие на Хипнозата. Ще изясня какво имам предвид.

Хипнозата съществува от древността под различни форми. Например, египтяните са използвали форма на лечение, при която жреците говорят, поставяйки ръце върху спящи или поне със затворени очи пациенти. В Древен Китай и Индия съществувал метод на лечение, при който се използвали само думи. Гърците имали храмове на съня, където търсещи лек пациенти спели. Идеята е била излекуването им да се яви насън. Редица примери показват, че лечебната сила на съзнанието и въображението са добре познати от древността. Тези елементи се използват и до днес в Хипнозата.

Научният интерес към нея стартира през 18век. Всеизвестни са опитът и имената на Ф.А.Месмер, Ж.М.Шарко, М.Ериксън, Е.Куе и др. Случайно или не, терминът Хипноза е свързан с името на гръцкия бог на съня Хипнос. Понастоящем Хипноза се прилага в най-различни сфери: медицина, спорт, намаляване на усещането за болка, справяне с пристрастяване, фобии и др.

Благодарение на изучаването на Хипноза Зигмунд Фройд открива Подсъзнанието и доказва огромното му влияние върху емоциите и поведението на хората. Впоследствие някои психиатри, вкл. З.Фройд и Карл Юнг установяват, че е възможно действието на хипнотичните внушения да има временен ефект и при определени условия старият проблем да се възобнови. Затова те насочват усилията си към установяване на причината за появата на определен симптом или поведение, осъзнаването и приемането ú. Всеки един от тях разработва собствени практики и методи за работа.

З.Фройд е сред първите, които доказват огромното влияние на първите 6 години от живота на човека. Това е периода, в който се формират предпоставките за невротичното поведение, което се проявява след пубертета. В подсъзнанието остават изтласкани спомени и вследствие на тяхното активиране в определени ситуации е възможно човек да действа твърде нелогично и нетипично за него.  Затова постепенно много хипнотизатори психиатри започват да провеждат т.нар. Възрастова Регресия. Те връщат пациентите в годините на тяхното детство (а понастоящем вече и във вътреутробния период), за да се разберат причините за нелогичното поведение и страдание.

Един от тези психиатри е Брайън Уейс. В книгата си „Лечители през времето” той споделя:  „Най-накрая Кетрин склони да опитаме с хипноза – форма на фокусирана концентрация, за да си припомни събития от детството и да се опита да открие потиснати или забравени травми, които подозирах, че са причина за страданието ú.” След година работа пациентката успява да си спомни много неща от своето детство, „но нейните симптоми оставаха все така непроменени. Бях твърде изненадан. Очаквах много по-голям ефект. До­като размишлявах за безизходната ситуация, стигнах до заключението, че сигурно съществуват още по-дълбоко скрити в подсъзнанието ú травми. Ако баща ú бе сторил това с нея, когато е била на три години, може би го е пра­вил и в по-ранна възраст. Реших да опитаме отново. Следващата седмица постигнах много дълбоко равни­ще на хипноза. Този път дадох на Кетрин недвусмислена, открита, а не посочваща точното време инструкция.

– Върни се до момента, от който произтичат твоите симптоми – внуших ú аз.

Очаквах, че Кетрин отново ще се върне в ранното си детство.

Вместо това тя извърши огромно приплъзване назад – с около четири хиляди години – в живот, в който е имала друго лице и тяло, различна коса, друго име. Оп­ределих по описанията място някъде в древния Близък Из­ток. Тя си спомняше подробности от топографията на местността, дрехите и всекидневните занимания от онова време.” Впоследствие настъпва бързо подобрение на състоянието на Кетрин. Брайън Уейс преодолява собствения си скептицизъм и започва на прилага Регресия и в минали животи, помага на много хора и споделя своя опит в книги.

И така, Регресията като метод постепенно започва да се използва в реалната практика.

Разбира се, има и други автори, които споделят своя опит и допринасят за популяризирането на метода. Например Майкъл Нютън го обогатява със своята методика за разглеждане на Пространството между животите и контактите с Духовните водачи. Тогава тези пространства са били относително трудно достъпни. Вероятно благодарение на неговата работа, сега вече се провеждат много Регресии, в които човек с лекота отива до Пространството между животите, изучава прехода след смъртта и т.н.

В книгата „Пътуване в минали животи” Мира Кели смело пише за паралелните реалности и за вероятността всички животи – минали, сегашни и бъдещи – да съществуват едновременно.

Глория Чедуик издава пътеводител за авторегресия към минали животи и предоставя голямо количество техники.

Петър Петров http://regresia.weebly.com/ споделя, че преди няколко години хората много по-често са виждали минали животи, докато сега по-чести са срещите с Духовните водачи.

Бих могла да изброявам още и още. Всеки един от тези хора е изключително ценен и е дал своя принос за популяризиране и развитие на метода.

Според моя личен опит има промяна и при работа със силни емоции. Напоследък в около половината от сесиите вместо минал живот се преживява новата емоция, която постепенно замества старата травмираща такава.

А понякога има и Регресии, в които човек дълго време пребивава в цвят. Освен цвят няма нищо друго. Дори имах клиентка, която даваше логични отговори на въпросите ми само чрез цветове. Ако не се насилва процеса за получаване на отговори, клиентът се чувства спокоен и дори не му се излиза от това състояние. Имам информация, че това са новите лечебни техники. При тях директно се променя вибрацията на човека, т.е. състоянието му и се избягват клопките на Ума. При такъв тип преживяване няма и не може да има логични отговори на въпросите.

Не зная как ще продължи да се развива този метод. Той вече е толкова богат и разнообразен, че в момента няма точна дума, която да го опише. За себе си реших временно да го наричам Водена медитация. Имам вътрешен подтик да го разгранича от Хипнозата, тъй като през последните години не се налага да се навлиза в дълбоки хипнотични състояния. Едно релаксирано, отпуснато състояние, наподобяващо момента преди заспиване (все пак името Хипноза е свързано с гръцкия бог на съня Хипнос 🙂 ) се оказва напълно достатъчно. Може би това е свързано и с тенденцията все повече хора да развиват своите „свръх” способности и все по-лесно да се свързват с полето на Акаша, както и със своите спомени.

Използвана литература:

“Хипнозата – тайната на подсъзнанието”, Майкъл Стрийтър

“Лечители през времето”, Брайън Уейс

Снимка: Интернет