Споделям Регресия на млада жена, която често има пророчески сънища. Тя е опитна Душа и регресията ú съдържа толкова много и различна информация, на много нива, че трудно мога да я опиша с думи. След две години дойде моментът да я споделя и като аудио файл.
Заявката за сесията беше:
1.Мисията на живота.
2.Кармични връзки с роднини.
Мисията на живота се осъзна чрез минал живот в Атлантида и връзка с Бъдещия Аз, който вече се е върнал в Източника. Основната му характеристика е, че е много добър. Това е и крайната цел на Душата. По време на процеса СС успя да се отпусне толкова много, че ежедневните грижи избледняха. Тя по своеобразен начин получи отговори на въпросите си относно кармичните връзки с роднините, но те изобщо нямаха значение за момента. Тази част съкратих от записа, тъй като касае само и единствено СС. Оставих само срещата с баба ú и дядо ú, тъй като според мен касае и други хора.
На пръв поглед тази Регресия изглежда хаотична и объркана. Всъщност, тя има своя логика и е свързана с факта, че СС спонтанно преминава през времето и пространството, с лекота вижда минало, сегашно и бъдеще и има за задача да се научи да предава послания на разбираем за хората език, т.е. подреден. А начина, по който протича една Регресия, винаги зависи и от моментното състояние на човека.
С цел по-голяма яснота първо описвам регресията и след това споделям пълния текст, леко редактиран. Автор на приложените в сайта картини е участничката в Регресията. Ако някой желае да си купи, може да се свърже с мен.
…………………………………..
Съществената информацията в тази Регресия е свързана с изясняването на Мисията на СС в настоящия ú живот. Разгледани са минали животи, има картина от Бъдещето на Света и много информация, свързана с пътя между Настоящия и Бъдещия ú Аз. Стана ясна и крайната цел по пътя на Душите. Накрая дойде моментът за изясняване на кармичните връзки на СС с членовете на нейното семейство. Тогава обаче тя вече беше в състояние, в което те нямаха никакво значение и отговаряше много вяло на въпросите. Въпреки това упорито ги зададох, тъй като от опит зная, че когато Умът активно се включи в анализа на получената информация след Регресията, тези въпроси отново ще са важни.
…………………………………….
Основните моменти в тази Регресия са свързани с минал живот в Атлантида и с начина, по който СС може да достигне до крайната цел от развитието на Душата си.
1.В Атлантида СС се видя като Водач на хармонично развита общност, с дете и съпруг. Всички носят бели дрехи. Между членовете цари „много мир и любов. СС е избрана за Водач, макар че не усеща да има „такава йерархия”, т.е. основана на Его и желанието за власт. Но тези Атланти са се откъснали от Обществото и не общуват с никой извън тяхната общност. Явно това е пренесен отпечатък в настоящия й живот, тъй като впоследствие се изясни, че СС има за задача да се научи да предава послания на достъпен и разбираем за другите език.
В един момент СС спонтанно се пренесе на космически кораб и наблюдаваше „отгоре”. Видя разрушението на Атлантида, видя и местото на Земята много след това.
Останах с впечатлението, че тя е част от онези Атланти, които при разрушението на Атлантида са били спасени. Те буквално са били изтеглени на космически кораб и след това „инсталирани” на различни места. Този процес е описан в Регресия, която вече споделих:
Докато наблюдаваше „отгоре”, СС видя града Атлантида под купол и повтори, че този купол не ги защитава. „Не ни пази от нищо, няма от какво да се страхувам, не се страхувам от нищо. Нищо не ни застрашава.” Тя не знаеше защо го казва. Хората от общността, в която е била СС не са подозирали, че градът скоро ще изчезне. От други регресии зная, че част от развитите Атланти са създали енергиен купол за защита на града. Това вероятно е била илюзия, тъй като действителното им слабо място е било свръхголямото им Духовно Его. Голяма част от тях са загубили връзката с Духа, владеели са твърде много сили/умения/ и в един момент са станали опасни и „безперспективни”. Решението за унищожението на Атлантида е било взето от сили, за които този купол не е бил проблем. Всичко е приключило за миг, Атлантида просто е била потопена.
Като следствие от тази опитност на Атлантида, сега е важно първо да станем добри хора, със смалено Его и чак след това да се превръщаме в „свръххора” с мега развити способности. Това е част от Пътя на Душите.
Този извод се потвърди от последвалата среща на СС с Бъдещия ú Аз. Той беше светлина, нещо като „Първоизточника”, несвързан с материалните неща. Най-важната му характеристика беше, че „много е добър”. Оказа се, че част от мисията на СС е да постигне тази доброта.
2.Поисках да видим пътя, който свързва СС с този Бъдещ Аз.
Тя първо видя свой минал живот като художник и разбра, че рисуването е вече минало, макар че и сега обича да рисува.
Задачата ú в момента е да се научи да предава послания по разбираем за хората начин. СС се видя като красив и обаятелен мъж, в пълна зала, с микрофон. Говори добре, но думите не достигат до хората. Постепенно се изясни, че не това е начина да се предават посланията. СС трябва първо да постигне баланса между „добро и зло както ги наричаме”, „Баланса сме изгубили, точно този баланс, който ни липсва за светлината и спокойствието. Баланс между това „добро” и „зло” както ги наричаме. Всичко е едно.” Нужно е също СС да постигне състояние на „Бъдене”, абсолютната празнота и да съумее да създава подходящи енергийни връзки с хората. Получи се интересна аналогия с компютрите и връзките между тях.
Като поискахме помощ от Водач, се появи някой, който меко казано я изненада: Дявола. Яви се по своя специфичен начин и успя да я заблуди. Когато го разгледа, за пореден път се оказа, че той не е това, за което ние го мислим. Срещата е описана много подробно надолу в текста.
За СС имаше и друга изненада: Появи се енергия, която не е Светлина. „Но не светлината е Първоизточника! Сега разбирам. Ето това трябва да знам. Нещата са мнооого по-дълбоки. Нашата Душа не е готова за това. Определено трябва да мине… Много неща трябва да минат. Шестата Раса леко ще започне да се доближава до това. Леееко ще започне да се променя, като че ли самата Душа, самата Матрица като че ли трябва да се видоизмени. Самата Матрица не е готова за това нещо. Все едно Господ е създал Душата, тази Матрица на Душата и всичко това се стреми да отиде там, при другото. Не мога да си го обясня, интересно!” Докоснахме се до материя, с която малцина имат опит.
С: Тука някой е сбъркал. Някой много е сбъркал, чак ми е смешно!
Ю: Кой? Кой е сбъркал?
С: Не знам, ТОЙ! Господ?- както ние го наричаме! В момента той си плаща за грешката, знам че го боли за това. Той знае, че е сбъркал. Не знам дали е правилно да говоря така за Господ! Имам усещането, че просто е сбъркал и го знае.
След редица провокации за нейния Ум, СС накрая стигна до решението как по-лесно да преминем през трудния период:
С: Ето, това е решението! Не трябва да се говори и да се прави кой знае какво. На друго ниво се общува. Ето така ще израснем най-бързо и най-лесно: Като се научим да общуваме на друго ниво. Това е решението на хората да преминат през това. Много няма да преминат, защото няма да се научат да го правят. Ето това ни е проблема, че търсим във физическо отношение всички решения. Каква грешка! Хм, каква голяма грешка! Си бутаме главата в стената! Защо ние трябва да… Не е до четене на книги и до правене на рейки и на каквото и да било. Мозъкът е истината! Компютъра! Там трябва да работим. Първо всеки за себе си, както се казва, да си преинсталира компютъра. Това е. Оттам натам всичко ще е лесно. Това е. То ще се случи.
…………………………………….
Описах една малка част от богатата на информация Регресия. Надявам се, че четейки пълния текст, всеки сам ще стигне до своите изводи. Приятно четене!
……………………………………………
Въвеждане
Позволихме на Водачите да пренесат СС в това време и пространство, което е най-важно за нея.
Ю: Водачите те отвеждат някъде, оставят те там.
Използвах техника с балон… СС излиза от балона…
……………………………………………
1.Атлантида
Ю: Излизаш отвън сега, сякаш Водач ти подава ръка. Имаш посрещач. Когато си готова, можеш да събудиш гласните струни и да започнеш да говориш. Тъмно ли е, светло ли е?
С: Светло е. Виждам морска шир, по-скоро много вода. Много е светло, много е светло. Нещо за Атлантида ми се върти. Това виждам: много, много вода и много светлина. Много е спокойно.
Ю: Моля да се появи Водач.
С: Усещам някакво присъствие, но не мога да го определя. Просто знам, че има някой, който е там.
Ю: Добре. Описвай това, което виждаш. Много вода. Каква е водата?
С: Синя, с много блясъци, много отблясъци. Не виждам конкретно слънце, но все едно е отвсякъде. Просто се слива хоризонта и небето. Страшно спокойствие. Не виждам хора, няма нищо друго. Само това. Някакъв безкрай, много лек полъх, много приятен. Няма шум. Тихо е, много тихо. Няма бряг. Жена съм, облечена в бяло. И на главата си имам бяло. Красива.
Ю: Накити?
С: По-скоро не, или ако има са малко. Дълга коса, по-скоро тъмна, покрита е с бялото и не я виждам. Покрита е с нещо фино, като коприна, но не е коприна, меко е. Такова нещо не съм виждала. Леко тъмна кожа. Тъмни дълбоки очи, много дълбоки и много мъдри. Все едно вижда нещо отвъд . Седи някъде, все едно виси във въздуха и гледа към морската шир. Опитвам се да видя нещо.
Ю: Привлича ли те морската шир?
С: Да, определено много ми е приятно да я гледам.
Ю: Добре. Готова ли си да влезеш в тази вода?
С: Да.
Ю: Плуваш ли или нещо трябва да те носи?
С: Не плувам, някъде съм там, отгоре.
Ю: Добре. Ще помоля да се появи лодка, кораб или нещо такова.
С: Виждам лодка, малка е, бяла. Сама ме носи, няма гребла.
Аз лично съм изненадана, тъй като малко преди да напиша този текст ми се обади жена, която в медитации при специфични обстоятелства се е видяла в бяла лодка, с бели гребла и всичко наоколо е било много бяло. Лодката я е водила нанякъде, но не знае накъде. И другият й спомен е, че се изкачва по огромни стъпала, сякаш са от пирамида. Този бял цвят ми направи впечатление.
Ю: Сама ще те отведе? Няма и гребци, така ли?
С: Не.
Ю: Чудесно, значи Водачите те водят. Доверяваме им се.
С: Виждам някъде накрая морската шир, защото виждам малки вълни, които предполагат бряг. Не виждам пясък.
Ю: Добре. Как изглежда брега?
С: Все още не виждам нищо, но не усещам пясък.
Ю: Добре. Може би очакваш да видиш пясък, но не го виждаш, затова го казваш по този начин. Остави се на процеса, остави очакванията. Позволи си да видиш нещо различно.
С: Като че ли виждам дете, което ми маха от брега, поне такава мисъл идва в главата ми. Някой ми се радва. Мисля, че съм му майка. Не мога да определя какво е детето, момче или момиче.
Ю: Добре. Не е и нужно. Ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, ще си на брега …
С: Детето ме прегръща и аз го прегръщам. Хваща ме за ръката и ме води. Виждам други хора, облечени в бяло, които са много щастливи и всички се усмихват. Не виждам някакви сгради. Просто светлина, хора. Всички се усмихват. Там цари много мир и любов. Отивам там и те леко ми се покланят. Просто навеждат глава леко и ме поздравяват с някаква молитва. Сключват ръце отпред. Детето ме води нанякъде. Като че ли някакъв мъж има, поне така усещам. Мъж със сини очи. По-висок. Тъмна чуплива коса. Много благородно излъчване. Усмихва ми се много приятно. По-скоро ми е съпруг. Оставам с него, но нищо не се случва, не знам. Детето ме е оставило, няма го вече.
Ю: Разгледай мъжа, погледни му очите.
С: Сини, приятно сини.
Ю: Познати ли са ти тия очи, познат ли ти е този човек? Може да е да, може да е не.
С: Засега не откривам познат човек. Смугла кожа, кадифена, много красив. В бяло облечен, няма нищо на главата си. Просто тъмна чуплива коса, лъскава.
Ю: Добре. Нека да видим какъв статут имате в Атлантида? Каква е тази общност, която виждаш?
С: Някакви сме. Там като че ли няма такава йерархия, но хората ни се покланят. Сякаш сме техни водачи по някакъв начин, но не се чувствам с някакво Его или нещо че съм повече от тях. За мен е удоволствие да ги водя. С мъжа определено сме семейство. Малка група сме от хора и просто сме там. Не виждам сгради, не виждам нищо такова. Всичко ми е много светло, много светлина има и просто…
Ю: Избрани ли сте за Водачи, или просто е по подразбиране? Каква е причината да сте някакви Водачи?
С: Мисля, че сме избрани от хората. Но не съм с усещането, че… мисля, че там ми е мястото… не съм с усещането, че те са ни избрали и ние сме се съгласили. Такова ни е призванието, да ги отведем нанякъде или към нещо.
1.1Космически кораб и град под купол
С: Сега ми се явява нещо като някакъв вид кораб или нещо… космически… много странно. Виждам нещо като купол. Може би там живея. Да, там живея. Някакъв град като под купол, много интересно. Вътре има растителност, а отвън е пясък. Всичко е пясък. Много пясък и много светлина. Но вътре има дървета, има и птици… да, и животни има. Много е спокойно. Там няма омраза, не съществува. Хората живеят в абсолютна любов.
Ю: Къде се намира този град?
С: Някъде там, само пясъци виждам до безкрайната морска шир.
Ю: На Земята или на друго место? Или на космическия кораб?
С: Не, не е космическия кораб.
Ю: Не съвпада с твоите понятия?
С: Да.
Това е нормално за Атлантида, особено ако човек не е свикнал достатъчно с това пространство.
Ю: Но този купол, можеш ли да го погледнеш отстрани?
С: Да, аз го виждам. Той не се движи, просто стои там във въздуха, на самия пясък е, на самата земя. Но това там е град и има много светлина отстрани покрай пясъка и не мога да определя какво е точно. Но зная, че ние живеем там.
Ю: Добре. Разгледай купола тогава, влез вътре. Да броя ли?
С: Вътре съм. Виждам цветя. Такъв въздух не съм дишала! Сякаш искри въздуха! Много е спокойно.
Ю: Пак е светло?
С: Много е светло.
Ю: Но това место е различно место?
С: Различно е. Няма такова слънце на Земята. Няма такава светлина като тази. Не е определено място от където идва светлината. Просто е светло, навсякъде е светло.
Ю: Но този купол, където беше усещането за Атлантида, едно и също ли е или са различни?
С: Да, там съм.
Някои от хората, които имат преживявания, свързани с Атлантидa твърдят, че там има 2слънца – едното е естественото слънце, а другото е изкуствено, създадено от напреднали Атланти.
Ю: Същото место е? Добре. Мирише на цветя. Какъв е смисъла да съществува този купол? Кой го е създал?
С: Не зная. Може би ние сме го създали, не знам. Нямам усещането да ни пази от нищо. Просто като… Просто сме там. Не ни пази от нищо, няма от какво да се страхувам, не се страхувам от нищо. Нищо не ни застрашава. Ние съществуваме в някаква безмерна любов и това просто го има, трябва да го има. Това е като първоизточник, нещо като… Не може без него, без нас.
Ю: И това е вашата общност в Атлантида?
С: Да.
Ю: Добре. Разказвай ми. Как се живее под този купол? Какви са порядките?
С: Не виждам нищо конкретно, просто виждам хора, които си вървят и… просто всичко е много спокойно.
Ю: Имат ли си сгради?
С: Не виждам сгради. Не виждам нищо конкретно.
Ю: Къде живеят?
С: Не знам, просто си стоят там, все едно някаква градина и… и си вървят, и си се държат под ръка.
1.2Унищожението на Атлантида и след това
Ю: Добре. Запомни го. Запомни усещането. Нека да видим какво друго ще се даде. Ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3 ще имаш или по-подробна информация или друг спомен…
С: Нещо се е случило. Дошли са отнякъде, чак сякаш по въздуха. Някой е разрушил всичко това. Но не всички са загинали. Има много малко останали живи, но някой го е разрушил. Много мъка виждам. Хората не страдат един за друг, сякаш страдат за нещо друго. Просто ги боли отвътре, че някой не разбира нещо. Няма я тази светлина. Някакси е тъжно.
Ю: Къде са хората?
С: Не знам, не ги виждам. Не виждам трупове, просто това усещам.
Ю: Добре. Ще преброя от 3 до 1. Когато кажа 1, ще имаш спомен, за да разбереш какво се е случило. Искаш ли?
С: Да.
Ю: Добре, броя…
С: Виждам Земята отгоре. Някъде съм в Космоса. Просто съм в Космоса и виждам Земята. От едната страна виждам Слънцето, леко изгрява, се показва.
Ю: Погледни надолу към Земята.
С: Гледам я.
Ю: Все едно, че имаш лупа или увеличителен телескоп, или нещо такова, за да видиш този участък, където си била и да получиш информация как изглежда, докато ти си на космическия кораб? Виж местото, където е бил купола. Там какво има?
С: Зелено. Пак има море. Трева. Няма никой там.
Ю: Добре. Това кой момент е – след разрушението на местото или преди това?
С: Мисля, че много след това. Там не се виждам в тяло, просто съм там и гледам. Няма никой там, все едно, че е някакво място и не живеят хора, никога не е стъпвал човешки крак.
Ю: Това, което виждаш, е на Земята?
С: Да, някъде на Земята, само не мога да определя. Просто виждам някакво място, много е зелено и море, спокойно. Все едно, че след случилото се там няма хора, не са живели там. По някакъв начин носи спокойствието на преди.
Ю: Добре. Какво се случва по-нататък?
С: Някой се появява. Мисля, че вече съм в тяло. Седя и гледам към морето, някой все едно ме вика.
Ю: Къде те вика?
С: Не знам.
Ю: Към морето ли те вика?
С: Не, не. Не е дете.
Ю: Огледай се, или го усети.
С: Не ми се струва дете, но не ми се струва и голям човек. По-скоро младеж. Пак се усещам като жена. Не знам дали не сме брат и сестра. Води ме нанякъде. Пак е светло, пак виждам много светлина. Не знам дали това ми пречи да виждам нещо друго, много е светло.
Ю: Дай си време да свикнеш с това пространство, с тая светлина. Не се напрягай да виждаш. Усещай местото. Как се чувстваш там?
С: Приятно, спокойно.
Ю: Имаш ли чувството, че ти е познато?
С: Не.
В предварителния разговор СС сподели, че често има пророчески сънища и ú беше интересно да разбере дали има „Дубльори на Земята – Минал и Бъдещ”. Искаше, ако има такива, да се срещне с тях. Докато тя описваше младежа, в мен възникна точно тази асоциация и затова предложих среща с Бъдещия ú Аз.
2.Среща с Бъдещия Аз
Ю: Добре. Ти имаш ли връзка с твоя Бъдещ Аз, по принцип?
С: Мисля, че да.
Ю: Искаш ли да го повикаме?
С: Да.
Ю: Нека да се появи негова проекция, като холограма може би.
С: Да, виждам го. Не е физическо тяло.
Ю: Как изглежда?
С: Нещо като… пречупва светлината в цветовете на дъгата… не е кристал, много интересно нещо. Някаква вибрация.
Ю: Виждала ли си го досега?
С: Не.
Ю: Добре. Ще се слееш с него или ще контактуваш с него?
С: Ще вляза в него.
Ю: Добре. Направи го. Може би ще ти стане по-лесно да виждаш? Какво е чувството?
С: Това съм аз.
Ю: Гледай през неговите очи. Слушай през неговите уши.
С: Леко ми е, някъде отгоре гледам. Усещам свобода, мир. Тихо. Спокойно ми е. Нищо не ме притеснява. Имам усещането, че знам че нищо лошо няма да се случи.
Ю: Как го е постигнал?
С: Не знам. Просто много е добър.
Ю: Много добър към хора?
С: Да, много добра душа. Учил се е много. Все едно това му е призванието, трябва да го направи, трябва да стане това.
Ю: Кое му е призванието?
С: Не зная, просто…
Ю: Да стане добър?
С: Да… точно да стане добър. Някакси свети… някакси там стои, трябва да го има там… като… нещо като Първоизточник, нещо което е там. Не чувствам връзка с нищо физическо. Няма физическо усещане за нещо.
………………………………………….
2.1Пътя, който е между Настоящия и Бъдещия Аз
Ю: Ако ти в момента си Бъдещия аз, то представи си, че Настоящият е малко назад във времето и пространството, образно казано. Обърни се мислено назад и погледни Настоящия Аз. И може да си представиш или да усетиш пътя между тях, път, пътечка, лъч. Каква е връзката между тях? Как изглежда?
Минал живот на художник
С: Виждам нещо като гора в есенни тонове. Много приятно, тихо. Вървя. Млад човек съм.
Ю: Просто си вървиш из гората?
С: Художник съм. Чудя се какво да нарисувам. Чудя се къде да седна и да рисувам… Млад мъж, младеж. Светъл. Светла коса. Сядам някъде. Отворено пространство. Сядам да рисувам. Пак има много слънце и синьо небе. Приятно е много. Топло есенно време.
Ю: Как го определяш този живот – като минал, настоящ, бъдещ?
С: Минал.
Ю: Каква е причината да виждаш този млад човек, който рисува?
С: Защото сега рисувам.
Ю: Да разбирам ли, че рисуването ще те приближава към този Бъдещ Аз, към който се стреми Душата ти?
С: Не. Това не е свързано. Това е нещо, което съм била преди.
Град от Бъдещето
Ю: Добре. Нека да видим какво друго има на този път, между Настоящия и Бъдещия Аз?
С: Някакъв голям град, оживен, не ми харесва. Все едно от бъдещето. Не ми харесва, много движение, много звуци, сякаш технологии. Определено нещо от бъдещето, така ми се струва. Все едно гледам филм. Не се усещам някакси… все едно го гледам отгоре.
Ю: Каква е причината да виждаш този град?
С: Не знам, не мога да разбера. Просто така ми дойде
Ю: Добре. Ако тази картина е свързана с нещата, с които е добре да се занимаваш в момента, какви биха били те?
С: Все едно не намирам там място за себе си.
Ю: Аха. Може ли да го промениш?
С: Кое да променя?
Ю: Този град, това бъдеще трябва ли да се случи или може да се избегне?
С: Може да се избегне.
Ю: Как?
С: Като се променят хората.
Ю: Каква е твоята мисия, свързана с това?
С: Все едно трябва да им предам послание.
Ю: Как?
С: Като говоря с тях.
Сцена и мъж, който говори с микрофон
Ю: Ще помоля за някаква проекция, холограма, за да го видим като образ, който можем да разберем. Къде да говориш? Как да говориш? Какво да говориш? Кой може да ти помага? Въобще, да се даде това, което ти е нужно да разбереш.
С: Все едно съм в някаква зала и микрофон.
Ю: Запомни го.
С: Залата е пълна, има трибуна и микрофон. Говоря нещо на хората. Не знам дали съм жена или мъж.
Ю: В този живот ли е или в друг?
С: Не знам. Просто това виждам.
Ю: Добре. Кой може да ти помогне по този път? Може да дойдат случайни имена на хора, може да не дойдат. Може да са само Водачи.
С: По-скоро съм сама.
Ю: Тоест имаш силата да го направиш?
С: Да, и никой не ме подкрепя и все едно всичко е толкова неясно за другите и не мога да намеря съмишленик в това. Някакси е неразбираемо за хората, като че ли. И трябва да го предам с езика на хората, за да го разберат. Не виждам някой, който ме подкрепя, който ми помага. Нямам усещането за нужда някой да ми помага.
Ю: Нямаш усещането?
С: Не.
Ю: По-скоро урока ти е ти да се научиш по какъв начин да предаваш посланията, така че да стигнат до хората? Запомни го. Запомни го с тялото, ума, емоциите, Душата, съзнанието, подсъзнанието. Запомни го по всички възможни начини. Възможно ли е да се научиш да предаваш посланията така, че хората да те разбират?
С: Знам, че е необходимо и задължително.
Среща с Духовен водач
Ю: Запомни го. Кой ще те води по този път? Искам да се появи Водач.
С: По-скоро виждам ръка.
Ю: Опиши ръката.
С: Мъжка е. Тъмна роба, с качулка. Не виждам лице. Просто ми подава ръка, все едно трябва да бъда сигурна в него. Такава здрава ръка, която показва: Спокойно, аз ще помагам.
Ю: Добре. Можеш ли да се довериш?
С: Мога.
Ю: Ако е по скалата от 1 до 10, в каква степен му се доверяваш?
С: 10.
Ю: Напълно?
С: Да.
Ю: Добре. Нека да си открие лицето.
С: О не, не искам да му се доверявам на него! Това е Дявола! Иска да ме излъже!
Ю: Мх, разгледай го.
С: Ужасен е!
Ю: Нищо! Ти как се чувстваш с него?
С: Не се страхувам от него, определено!
Ю: Така…
С: Въобще не се страхувам от него!
Ю: Но не го приемаш?
С: Той знае, че не се страхувам от него! Не се е опитвал веднъж да ме излъже, много пъти се е опитвал. Никога не съм се подала и знае, че никога няма да го направя.
Ю: Но се пробва? И почти успя?
С: Да, защото аз казах, че ще му се доверя на 100% , на 10 от 10.
Ю: Добре. Нека да го попитаме каква е неговата роля в човешкия живот? Неговото мнение искам да чуя? Нецензурирано.
С: Как да се изразя… На него му е смешно.
Ю: Нали?
С: Да.
Ю: Може би те учи на това?
С: Смее се някакси. Но не го усещам някакво такова зло, както го описват.
Ю: Нали?
С: Просто все едно се гъделичка с хората, все едно се подиграва, в такъв смисъл. Но не усещам такова зло, каквото съм усещала в хората по природа.
Ю: И ще ти дава изкушения, доколкото разбирам?
С: Да, но не усещам такова зло, зло каквото съм усещала у хората. Мисля, че по-голямо зло от човешкото зло няма. Но това е, подиграва се просто, това усещам. Хм! Аз не го мразя.
Ю: Искаш ли нещо да му кажеш, да му покажеш?
С: Не.
Ю: Той да ти каже, да ти покаже?
С: Не, той просто се усмихва.
Ю: Показа ти как може да те заблуди?
С: Точно това ми показа. Но не съм разочарована. Не усещам нещо неприятно.
Ю: Ценно е, защото това е един от начините да се показват, като си прикриват лицата. Може би ти показва и как да различаваш хората? За да ги усещаш – който си крие погледа, лицето?
С: Да, знам. Очите казват всичко.
Ю: Запомни го. Явно имаше нужда да ти се припомни. Благодари му.
С: Той ми се поклони!
Ю: Нали?
С: Направи реверанс!
Ю: Добре. Запомни енергията, енергийния отпечатък.
С: Няма нищо гадно там, не намирам нищо лошо. Няма лошо усещане.
Ю: Няма нищо общо с нашите проекции?
С: Не.
Ю: Добре ли е да гледаш филма Луцифер?
С: Мх.
Ю: Добре. После ще говорим.
С: Не се страхувам от нищо! Като че ли този страх въобще не съществува в мен! Няма какво да ме уплаши! Приемам нещата някакси много спокойно, много балансирано. С някакъв вид мъдрост. И все едно знам всичко! Не като знание за нещо конкретно.
Ю: Това ти е по принцип или в момента?
С: Така го усещам, не знам дали е по принцип или в момента. Така го усещам.
Ю: Запомни го. Това е вътре в теб. Запомни го. И сега да попитам: Ще се появи ли Водач или така ще си се шегуват с нас?… /никой не се появява/ И може би това ново състояние, да нямаш страх, ще ти помогне да си предаваш посланията на хората, които сякаш не ти вярват, не стигат до тях? Възможно ли е?
С: Да.
Отново залата с публиката и микрофона
Ю: Представи си сега, че си в тази голяма зала, пред микрофона. Нямаш поддръжници…
С: Мъж съм. Хубав мъж, на средна възраст. Хората ме гледат със зяпнала уста. Имам хубав плътен глас. Умен, интелигентен мъж с много приятна външност. Ей, все съм била хубава! Говори много убедително. Но някакси го усещам все едно, вижда неразбирането отсреща. Не са готови, в никакъв случай не са готови и те го знаят. Въпреки това продължава да говори, но знае, че не са готови. Все едно се опитва да убеди себе си, че може нещо да се случи.
Ю: Все едно, че мисията ти е да предаваш тези послания, но си се сблъсквала с много неразбиране и имаш някакъв блокаж?
С: Да. Не виждам никой в залата, който да реагира. Нищо не светва. Много ниско стъпало, много. Той няма работа там даже, не знам защо е там. Ако съм аз няма да се пробвам.
Ю: Я да видим паралелно, ако си ти в този живот? Можеш ли да виждаш паралелно?
С: Като че ли ако съм жена ще зная как да подходя.
Ю: Оставам с впечатлението, че в този живот е предвидено най-малкото да се научиш как да подхождаш?
С: Има разлика. Женската енергия е различна, много по-силна от мъжката. Нищо общо.
Ю: Ти пробвала ли си да предаваш послания в този живот?
С: Да, с дъщеря ми си говорим.
Ю: С други хора?
С: С майка ми. Трудно се откривам пред хората. Трудно се откривам, защото виждам това, което е в тях някакси. И не намирам човек, пред който мога да се открия. Искам, търся съмишленик. Трябва ми съмишленик.
Ю: Нека да ти се появи име или образ, кой може да ти бъде такъв съмишленик?…. Няма?…
Описание на „пътя до големите зали”
Послания за Баланса, Първоизточника и начина за предаване на посланията
Ю: Добре, ако се проектираш малко напред във времето ще видим някакъв образ, картина, как да стигнеш до тези големи зали, какъв е пътя? /използвам техника за пренасяне/
С: Седя на някакво бюро. Но работата ми не е свързана с това. Все едно Душата ми се бунтува, все едно ми е тясно това физическо тяло и тази информация, която трябва да каже, е несъизмерима с физическото въобще. Трудна е за предаване.
Ю: Как можеш да я предадеш? Устно, писмено, чрез картини?
С: Не зная, като че ли всичко е въпрос на усещане. Нещо, което все едно не се изразява с думи.
Ю: Точно така!
С: Думите са плитки в тази ситуация! Самия контакт с човека трябва да се случи. Но не всички са готови. Не може да предадеш нещо на някой, който не е готов. Много са малко.
Ю: Добре. Нека да видим какво е това, за което Душата ти копнее? Какво иска да направи в живота на човек?
С: Баланса сме изгубили, точно този баланс, който ни липсва за светлината и спокойствието. Баланс между това „добро” и „зло” както ги наричаме. Всичко е едно.
Ю: И Дявола ли?
С: Няма черно и бяло.
Ю: А Дявола?
С: Този Дявол е наша проекция, на хората. Баланс. Това е най-трудното нещо за постигане. Това е нещо като някаква земна медитация, която те отвежда никъде и навсякъде.
Ю: Ти можеш ли да го постигнеш?
С: На сън съм го правила веднъж.
Ю: Сега май пак го преживяваш?
С: Усещам го.
Ю: Потопи се малко в този баланс. Това, предполагам, е отвъд дуалността, както говориш.
С: Всъщност, няма нищо. Всичко е наша проекция. Това е… светът това е всичко… всичко, което виждаме ние го проектираме, в зависимост от това какви качества притежава Душата. Всичко е толкова просто. Но няма нищо, просто никъде няма нищо. Не виждам нищо. В пълния смисъл на думата „нищо”. Всичко е празно и за да стигнем до този абсолют, трябва да стигнем до това ниво, за да преминем в нещо друго. Всъщност, като че ли това ни е мисията на Душите. Ние трябва да преминем в нещо друго. Но сме много далеч от там! Не е правилния път! Тука някой е сбъркал. Някой много е сбъркал, чак ми е смешно!
Ю: Кой? Кой е сбъркал?
С: Не знам, ТОЙ! Господ?- както ние го наричаме! В момента той си плаща за грешката, знам че го боли за това. Той знае, че е сбъркал. Не знам дали е правилно да говоря така за Господ. Имам усещането, че просто е сбъркал и го знае.
Ю: И взема мерки?
С: Да.
Ю: Кога е сбъркал всъщност? В нашата цивилизация или в Атлантида?
С: В нашата ми се струва. Не знам, в Атлантида беше много различно. После нещо се е случило. Дори имам усещането, че се е намесил някой друг. Но това не е Дявола, в никакъв случай. Дявола просто служи на Господ. Някой друг, който е с капацитета на Господ. Нещо друго, от което ние сме много далече и въобще няма и да го разберем в тая раса. Може би и в другата.
Ю: На този етап ти готова ли си да се запознаеш с този някой друг?
С: Не съм сигурна, че искам да се запознавам. Това е някаква… Това е нещо много по-голямо от Господ.
Ю: Искам да попитам Водачите добре ли е след това аз да ти кажа това, което зная по въпроса?
С: Да, но не трябва да го виждам, защото е прекалено силно енергийно и…
Ю: Да, енергията е много силна. Предполагам, че започваш да усещаш и като тежест в тялото?
С: Да. Но интересно, че изчезна тази светлина отдавна. Това е нещо дълбоко. Толкова е силно енергийно, че чак става плътно, трудно за преминаване. Като че ли е много сбито и ние не сме устроени да минем през това, не, не, не сме за това. Но определено е нещо страшно, страшно в хубавия смисъл на думата. Като че ли някакси е много дълбоко. Като някакви призми виждам нещо. Интересно.
Ю: Все пак те привлича?
С: Да, защото знам, че това е някакъв вид Първоизточник.
Ю: Там е Истината?
С: Да. Много е силно.
Ю: Ако не си готова по-добре го остави за днес.
С: Не, аз просто го гледам така. Няма да влизам там, не мога да отида. Не е за мен. Не съм готова.
Ю: Какво му е предназначението? Какво се случва там?
С: Не знам.
Ю: Добре. Нямаме работа там. Каква е причината да ти го покажат?
С: Трябва да го видя. Трябва да го знам някакси. Ще ми е необходимо да го знам, затова ще го запомня.
Ю: С какви цветове е?
С: С какви цветове е? По принцип е тъмно, все едно виждам някакви призми, някакво пречупване на светлината има, някакви цветове се появяват. Но не светлината е Първоизточника! Сега разбирам. Ето това трябва да знам. Нещата са мнооого по-дълбоки. Нашата Душа не е готова за това. Определено трябва да мине… Много неща трябва да минат. Шестата Раса леко ще започне да се доближава до това. Леееко ще започне да се променя, като че ли самата Душа, самата Матрица като че ли трябва да се видоизмени. Самата Матрица не е готова за това нещо. Все едно Господ е създал Душата, тази Матрица на Душата и всичко това се стреми да отиде там, при другото. Не мога да си го обясня, интересно!
Ю: Аз се сещам как видя началото на Атлантида, това бяло, спокойно и след това края, нещо се е случило, нещо се е намесило.
С: Да.
Ю: И след това наново – пак зелено, пак спокойно. Все едно, че ти се показаха циклите на Световете?
С: Да! Някакси все едно не ми се дава на Земята това да виждам някакви… все едно не е важно да виждам това каква съм била в чисто физическо тяло. Въобще не усещам като важно да се виждам, все съм някъде отвъд, нещо…
Ю: Трябва да осъзнаеш циклите, преходността на нещата на всички нива?
С: Да.
Ю: Този стремеж към Светлината, в един момент тя става Тъмнина… Пак Светлина…
С: Ние въобще не трябва да приемаме нещата толкова насериозно! Те са толкова отвъд!
Ю: Нали?
С: Толкова отвъд е някакси и единственото нещо което трябва да правим е да се радваме на този живот! Чисто физически. На чисто физическите неща като природа, слънце, вятър, общуване с хората. Нищо повече. А другите неща от Душата се случват на съвсем различно ниво. И като че ли няма нищо общо с това физическото. Не, нищо общо.
Ю: Това, физическото, как изглежда откъм Душата?
С: Семпло, просто. Чисто природно. Така го виждам.
Ю: Даже бледо?
С: Да, не е важно въобще.
Ю: А какво е важно? Защо Душата влиза в тяло?
С: Нещо като цикъл. Трябва да види и това. Някаква простота на нещата. Нещо като елементарна частица. Другото е много сложно.
Ю: То е много сложно за човешкия ум.
С: Да.
Ю: Понеже той неминуемо слага оценки, граници…
С: Той така е зациклил човешкия ум! Той не е направен за това, което той върши в момента, човешкия ум. Той има голям капацитет. Човешкия ум се стреми към онова, обаче някъде е сбъркано. Този компютър, който е свален в главите ни, не работи както трябва, щото Господ е сбъркал някъде. Не е моя работа да казвам къде.
Ю: Може ли да се актуализира?
С: Всичко може.
Ю: Ако приемем, че това ни е софтуер някакъв, хардуер.
С: Всичко може. Точно затова се случват всички тези неща. Тепърва предстоят.
Ю: Все едно, че в момента ти се актуализира софтуера на теб в момента?
С: Някакси виждам нещата по-ясно. Не се чувствам затормозена от всичко това, което се случва в чисто физическия свят. Но знам, че за човечеството предстои много тежко време, чисто физически. Не се страхувам от това.
Ю: Какво можеш да направиш, с какво можеш да допринесеш, за да се намали поне малко това тежко време?
С: Просто „Да Бъда”. Като че ли не става въпрос за казване, за правене на нещо. Това е извън моето тяло. Не го правя с тялото си. На друго ниво е.
Ю: В момента в такова състояние ли си?
С: Може би да.
Ю: Просто „Да Бъдеш”? Да видим какво означава просто „Да Бъдеш”?
С: Аз Съм! Да си Своя Аз. Да си Единство. Единство с всички.
Ю: Преживяваш ли го?
С: Да, усещам го, много странно, като… Все едно съм някакъв компютър и се свързвам с някакви системи по Земята, много интересно! Все едно всичко е математика! Колкото и да мразя математиката, аз винаги съм я мразила.
Ю: Преживей го.
С: Все едно пускам сигнали до някакви точки на Земята. Всъщност аз го знам това, знам че сме свързани, поне тези които сме на такова ниво.
Ю: И сега го знаеш по друг начин?
С: Сега го виждам.
…………………………………..
Решението
С: Ето, това е решението! Не трябва да се говори и да се прави кой знае какво. На друго ниво се общува. Ето така ще израснем най-бързо и най-лесно: като се научим да общуваме на друго ниво. Това е решението на хората да преминат през това. Много няма да преминат, защото няма да се научат да го правят. Ето това ни е проблема, че търсим във физическо отношение всички решения. Каква грешка! Хм, каква голяма грешка! Си бутаме главата в стената! Защо ние трябва да… Не е до четене на книги и до правене на рейки и на каквото и да било. Мозъкът е истината! Компютъра! Там трябва да работим. Първо всеки за себе си, както се казва, да си преинсталира компютъра. Това е. Оттам натам всичко ще е лесно. Това е. То ще се случи.
Ю: Аз имам чувството, че точно това се случи с теб, инсталира ти се компютъра?
С: Може. Да… Все едно свалих някаква физическа обвивка, която ми тежи.
Ю: Добре. Всъщност, мисля че стана ясна мисията ти?
С: Да, разбрах какво трябва да правя. И въобще не е свързано с другите хора. Трябва да поработя върху себе си и след това да се свържа с другите. Мисля, че да, знам какво трябва да правя.
3.Кармични връзки
Ю: Добре. Благодарим. Ти зададе доста въпроси, свързани с кармични връзки. Доколко е добре да се види нещо такова или да се върнем назад по процеса? До тук този процес приключен ли е или да се върнем назад?
С: Да, видях каквото трябва да видя. Приключен е, така го усещам. Не мисля, че има какво друго да…
Ю: И аз така го усещам.
С: Дори тези кармични връзки не са ми необходими сякаш. Единственото, което има смисъл за мене е: Искам да помогна на мъжа си някакси. Дори в момента не го чувствам като… не знам, интересно, все едно всичко отпадна изведнъж. Всичко физическо отпадна като интереси, като нещо, което ме е вълнувало. Затова не мога да определя като нещо…
Ю: Да, това е докато си в това състояние. Запомни го и се постарай в ежедневието да си го спомняш, да си го напомняш и да го използваш.
С: Да, трябва да влияя на хората на друго ниво. Това разбрах.
Ю: Точно така. Но след като ти го постигнеш.
С: Да.
Ю: Сега задачата ти е да постигаш това ниво в твоето ежедневие?
С: Да.
Ю: Каква практика, каква дейност може да ти помага?
С: Не мога да го облека в практика и дейност, няма такова нещо.
Ю: Просто е състояние?
С: Да.
Ю: Аз съм почти сигурна, че то от само себе си ще бъде променено след този процес, все едно че софтуерът ти е друг. Просто Ума ти трябва да го приеме.
С: Да, приела съм го. Някакси вече се чувствам много по-добре. Просто всичко отпадна, нямам никакви въпроси други.
Въпреки това, няколко дни след процеса СС се чудеше дали не си е измислила всичко това. Умът не се дава лесно. Често е нужно време, за да могат новите неща да се интегрират.
Ю: Чудесно.
С: Това е било. Нямам никакви въпроси.
……………………………………….
СС загуби интерес към важните до скоро въпроси, свързани с ежедневието ú. Понякога човек изпада в такива състояния по време на Регресия. Но това не означава, че въпросите са маловажни. Затова упорито ги зададох. СС получи своите отговори, макар че вече отговаряше доста вяло, сякаш не ú беше интересно.
…………………………………………
Отговори на въпросите от предварителната заявка
СС осъзна, че въпреки голямата ú обич към съпруга ú, тя не може да свърши нищо вместо него. Той сам ще трябва да се справи със своите неща.
…………………………………………
Получи се интересна връзка между майка и дъщеря. Те изглеждат с привидно разменени роли, но се оказва, че това вероятно съгласно плана на Душите. В две поколения дъщерята води майката по Духовния ú път.
С: Знам защо и дъщеря ми е тук: Да ме подкрепя в това мое начинание. Просто стои до мен и ме подкрепя.
Ю: Майка ти?
С: Майка ми като че ли трябва да се научи на нещо от мен. Все едно аз съм ú родител. Знам че тя е много силна енергийно, но трябва да съумее да овладее нейната енергия, защото на моменти е разрушителна чисто за нея.
Ю: А ти да станеш детето? Да си наместите ролите?
С: Не мога да съм ú дете. Не се виждам като нейно дете, някакси не го усещам.
Ю: Като какво се виждаш?
С: Не знам, по-далече съм от нея.
Ю: Хм.
С: Не искам да звучи като Его или нещо такова. Така го усещам.
Ю: В момента, в това състояние Егото и без това ти е много слабо.
………………………………………….
За баща си СС не получи нищо съществено като информация.
…………………………………………
По някое време се появиха починалите баба и дядо. Тя се зарадва, тъй като когато дядо ú е починал са били в обтегнати отношения. СС предполагаше, че Душата е спокойна, но не беше сигурна.
С: А пък баба ми и дядо ми са ми дадени, за да ми дадат тази чисто физическа любов, която всяка душа и всеки човек трябва да изпита по един или друг начин. Тази чисто физическата, едновременно токова изпълваща и изгаряща, и болезнена, във всички аспекти…
Ю: Искаш ли да се срещнеш с Душите им?
С: Аз ги виждам.
Ю: А, виждаш ги в момента? Как изглеждат?
С: Махат ми и ми се усмихват.
Ю: И дядо ти?
С: Да.
Ю: Приключи ли с роднините?
С: Да, не изпитвам нужда.
Впоследствие се оказа, че голяма част от тази информация изобщо не е нова за СС.
……………………………………….
Приключване на процеса
Ю: Разбра ли коя си, каква си била, от къде идваш?
С: Дори не ми е нужно да разбирам коя съм, не изпитвам нужда. Знам, че съм от самото начало. Просто го знам.
Ю: Все едно, че си много близо до това да се върнеш към Източника?
С: Да.
Ю: Като път на Душата?
С: Да.
Ю: Чудесно.
С: Просто в един момент физическото ми стана ненужно, не… безинтересно!
Ю: Това, което усети от Бъдещия ти Аз?
С: Да. Близко съм до нещата. Не се чувствам затормозена от нищо друго.
Ю: Постой малко в това състояние и когато си готова, ще те върна тук. Ти ще ми кажеш кога. През това време Водачите, ако искат нещо друго да кажат, да покажат…
С: Те ми се поклониха леко с глава.
Ю: Как изглеждат?
С: Пак са с някакви роби. Нямат физически лица.
Ю: Както започнахме картината в началото? Ти беше Водач в Атлантида? Там ти се покланяха с глава?
С: Няма физическо там. Не изпитвам нужда да виждам лица.
Ю: Добре. Благодарим. Дявола ще се мерне ли или не?
С: Няма го, той си отиде.
Ю: Добре.
С: Вече се връщам назад, все едно някой ме дърпа назад.
Ю: Да броя ли или сама ще се върнеш?
С: Не, няма нужда… Сега ще ми трябва малко време чисто физически да се адаптирам.
Ю: Нормално… Нормално… Не очаквам друго…
СС сама излезе от състоянието.
Картини: Участничката в Регресията
